Интервю на Мартин Карбовски с Иван Костов

излъчено на 6 юли 2008 г. в “Пропаганда” на ДАРИК радио, текстът е от dsb.bg, корекциите – оттук

Водещ Мартин Карбовски: Без никаква пауза искам да вкараме в студиото лидерът на ДСБ Иван Костов. В такива дни, когато управляващите отново се крият, ние нямаме много шансове за разговор и затова опозицията трябва да ни бъде желан и, между другото, единственият възможен гост. Здравейте.

Иван Костов: Здравейте.

Водещ: Добър ден. Как сте вие? Има някаква метафора, която може да определи нещата от последната седмица. Ще ви кажа последната седмица с пет цифри. Последната седмица се нарича „18250” за мен. Това е поделението, което гръмна. Аз също съм служил, вие сте служил. Знаете какво означават тия цифри. 18250 – погребите гръмнаха. Има някаква метафора какво се случва. Защото, виждате и господин Златан Стойков. И той, ген. Стойков, ни казва: „Ще видим. Ще стане. Нека прокуратурата реши. Нека някой друг”. И така.

Иван Костов: Ами гърмят българските институции.

Водещ: Това е вашата метафора? Това дори не е много метафора.

Иван Костов: Не е много метафора. Не знам как да го направя на метафора, но това, но този гърмеж е свидетелство за това, че в България никой не си е на мястото, не си върши работата, не си поема отговорностите.

Водещ: Ваша информация има ли, нещо повече от онова, което на нас не ни дават?

Иван Костов: Вижте, това, което трябваше да се направи, е веднага да има кризисен щаб, веднага да има координация между кмета на София, между кмета на района, между Министерството на извънредните ситуации, между Министерство на отбраната. Щабът трябваше да бъде в състав от всички тези хора. Трябваше веднага да поеме грижата за хората, да не ги излага там да ги гърми, тези вредни двуокиси да ги тровят в този ден, да ги плашат, изобщо да им късат нервите. Да създаде бърза организация, да си личи, че има държава на мястото. Да се защитят първо хората, да се погрижат за възрастните, за болните. След това, по възможност да се намалят или ограничат щетите. Много бързо да се изяснят причините. Всичко това, което… Значи, трябваше да се направи, да речем, хората трябваше да го почувстват като присъствие на държавата – ето я, държавата е тук, тя ни пази, тя обяви тревога, ние се изнесохме, казаха ни колко време ще бъдем там и там, така. Просто да се създаде една организация, защото организацията е в състояние да успокои хората, изобщо да покаже, че сме в цивилизован свят. Пък то не стана.

Водещ: А какво стана?

Иван Костов: Ами стана хаос.

Водещ: Вие бяхте ли там?

Иван Костов: Стана хаос. Ами само аз липсвах там, да отида. Защото, може би е прав генералът. Аз за много неща няма да се съглася с него. Господин Стойков е прав, обаче, в това, че като се случи нещо такова, много политици търчат да ги снима телевизията. Така, да кажем…

Водещ: Кой беше пръв там, знаете ли? Президентът или кметът?

Иван Костов: Бойко Борисов е бил пръв, по неговите думи. Лошото е, че като е бил там той не е следвал закона и не е започнал да създава тая организация, впрочем, както и всички останали. Защото те отиват там не за да се покажат на хората. Вярно е, че една от причините да са там е да успокоят хората, защото хората са гласували за тях, нали. Това е връзката между доверието и присъствието и поемането на съпричастност към случващото се. Но много по-важно е веднага да се вземат разпоредителни мерки. Трябва да се действа.

Водещ: Можете ли да тълкувате тяхното появяване като PR-ска акция повече, отколкото…

Иван Костов: Ами те сами си го тълкуват. Те сами се упрекват, че са търчали да ги снима телевизията. Там им е мястото, не казвам, че не им е.

Водещ: Защото, ако не отидат, пък ще ги критикуваме, че не са.

Иван Костов: Но трябва да се разпоредят. Това, което не са свършили, не са се разпоредили. Те трябва да носят със себе си организация. Представяте ли си, отива президентът. Щом е отишъл президентът, как да кажа, веднага трябва да последват решения. Веднага трябва хората на много високо високи обороти да почнат да действат. В края на краищата и този господин Стойков, и уволненият му заместник, всички тези са назначавани с указа на главнокомандващия. Има една причина, обаче, която не трябва да се крие. Защо се случва тази безнаказаност? Защото вие, това ви беше темата. Защото не се поема отговорност на нивото, на което тя трябва да се поеме. И когато тя не се поеме горе, рикошира долу и разбива институцията. Значи, ако не си отива министъра и ако не си отива шефа на Генералния щаб зад това, което е въпиющо, вие търсите двама души. Не ви трябват тия двама души.

Водещ: Защо? Точно двамата са били свидетели на това, което се е случило.

Иван Костов: Защото, ще ви кажа защо. Защото, каквото и да се е случило, до самото обстоятелство, че двама души охраняват такъв огромен обект, пълен с взривни вещества – самото това нещо е абсолютно достатъчно да си отиде и министъра и шефа на Генералния щаб. Но когато не си отиват те, рикошетът надолу разбива цялата верига на институциите. Същото е и с Емел Етем. Тя била спасила човешки животи.

Водещ: Как ги е спасила?

Иван Костов: Ами аз не разбрах как, но тя това твърдеше в последното си интервю. Не може такова безочие. Първо си бездушен, първо си безчувствен към това, което се случва. След това изскачаш и почваш да говориш небивалици. Хвърляш вината навсякъде, не се вглеждаш в себе си. Е как е възможно такова нещо? Ето я пряката отговорност на Министерството на извънредните ситуации. От много години е ясно, още от пожарите в 2000 година, че България трябва да се снабди с гасящи устройства от въздуха. Това трябва да бъдат или скъпи самолети, или вертолети, които да са в състояние много бързо да запомпват вода и да могат да неутрализират един такъв пожар. Защото има непристъпни зони, в които трябва да се влезе по някакъв начин, на разстояние да се помогне. Вместо тях тук години наред се шикалкави. Купуват се някакви коли, някакви луксозни превозни средства, някакви крайно ненужни, безсмислени неща харчи държавата. И ето, когато отново се наложи тук да се потуши пожара, защото тези боеприпаси гърмят от висока температура, няма кой. Пак няма кой. Дори само тази отговорност да е, тя е достатъчна да си отиде и Емел Етем. А тя има къде-къде други неща, заради които трябва да си ходи, но…

Водещ: А защо не си отива Емел Етем?

Иван Костов: Ами, как ще си отиде?

Водещ: Значи, прави впечатление, не точно за Емел Етем, но прави впечатление за много хора. Значи това е правителство на липсата на оставки. Съвсем сериозно го казвам вече. Имаше достатъчно много поводи да се търси отговорност. Особено пък мръсната дума „политическа отговорност” вече, която нищо не означава в тази страна. Защо не си отиват? Може би опозицията не ги клатите достатъчно, не сте твърди към тях?

Иван Костов: Да. Може би не ги атакуваме достатъчно остро и сериозно. Може такъв упрек към опозицията винаги да се отправи. Но, според мен, огромното мнозинство, с което разполага управляващата тристранна коалиция, прави управляващите арогантни и по отношение на отговорността. Абе каква отговорност? Ние имаме 160 депутата. За каква отговорност говорите вие?

Водещ: Всичко опира до съвест, рано или късно. Всичко ще опре до това.

Иван Костов: Всичко ще опре до съвест, надявам се. Въпреки че има хора, които, нали, може пък да нямат съвест в нашето разбиране на думата.

Водещ: Какво е онова, което знае Костов повече от останалите хора за този склад, за състоянието на армейските обекти, за охраняването им и за евентуални далавери в лицето на Министерство на отбраната?

Иван Костов: Няколко връзки. Не е информация, но няколко опорни неща, които да помогнат на хората, които разсъждават върху случилото се, за да се ориентират. Огромна армия от времето на Студената война предполага огромни боеприпаси, разбира се, неинтелигентни, недобре направени, сами по себе си трудни за съхранение и т.н.

Водещ: Архаични.

Иван Костов: Армията започва да се съкращава особено, след като страната става член на колективна система за сигурност. Влиза в колективната система за сигурност. Там се променят задачите и, тъй като получава външна гаранция за собствената си сигурност, което означава, че гигантската армия от времето на Студената война трябва да бъде редуцирана. Тези усилия се планират още в едни програми, още в края на 90-те години, когато се отваря вратата за членството в НАТО. Разбира се, ние не сме минали… Сега някои казват: „Всички носят отговорност”. Така е в някакъв смисъл. Щеше да бъде съвсем вярно, ако ние не бяхме започнали подготовка. Но влизането в НАТО вече изисква от България, успоредно с намаляването на армията, да започне бързо да се редуцира това въоръжение или да се преработва или да се обезопасява. Генералът се чуди в момента, което, нали, не му прилича на квалификацията, да се чуди точно на тоя факт – защо нямат възможност да охраняват с войници. Ами защото армията като се редуцира, охранителите вътре в нея, защото ние сме били охранители, вероятно и вие като мен, пазили сме погреби, знаем какво е.

Водещ: Наряди се даваха, да.

Иван Костов: Кърджалийски погреби има… 100 дена съм си спал в леглото, дето има една дума, от двете години. Но, очевидно хората като са по-малко, ясно, че обектите трябва да бъдат много по-малко. Тази редукция, това намаляване и съкращаване и концентрация наново на тези въоръжения, трябваше да стане много по-бързо. Трябваше да се планира, да се осъществи смело и решително, бързо да се премахнат и възможностите за злоупотреби. Защото сега хората…

Водещ: Има ли злоупотреба? Имате ли информация за злоупотреби? Защото, ако бях попитал, примерно, има ли информация за злоупотреби, щеше да ми отговори генералът по същия начин: „Прокуратурата ще реши”. А по принцип сега, аз не му зададох въпроса, няма и смисъл да му задавам на него. Но на вас ви задавам. Колко такива обекта има? Някой знае ли в тази страна?

Иван Костов: Много са обектите.

Водещ: Ами вие по някакъв начин, ако днес сега не се ангажирате, няма кой да се ангажира с това.

Иван Костов: Много са. Аз не мога да ви кажа колко са. Вижте, първо са много. Освен това някои обекти са в близост до населени места. Някои са дори в…

Водещ: Дайте да направим една карта за това, защото хората искат да знаят до тях какво има. Те знаят, че има склад, ама в тоя склад кой знае какво има?

Иван Костов: Не трябва да има нищо. Значи, първото нещо, което трябваше да се направим с редукцията по линията на обезопасяването на гражданските обекти, с оглед ценностите в една европейска демокрация, такъв обект не бива да бъде на 10 км. от столичното летище. Не бива да бъде. Опасен е. Те трябва да се дислоцират на места, където са далече от населени места, където дори да се случи инцидент, той не би нанесъл такива щети и не би изкарал акъла на толкова много хора. Тази реорганизация отдавна трябваше да бъде завършена.

Водещ: Понеже не ми отговарят хората във властта, ще питам опозицията. Кажете ни кой ще ни да де отговор на въпроса колко такива обекта има. Кой може да ни го даде?

Иван Костов: Няма да ви го даде.

Водещ: Защо? Защото е секретна информация?

Иван Костов: Да. Аз се боя, че това е секретна информация. Отговор няма да дадат. Те трябва, обаче, да обявят по обратния начин това, което ви казах аз. Всъщност това се опитвам да ви кажа. Трябва да обявят. Изнесени са и са напълно обезопасени, примерно, намиращи се в чертите на град Кърджали, примерно, и т.н.

Водещ: Поне това.

Иван Костов: Поне това да обявят. Да кажат: „Обезопасени са”. Те трябва да кажат: „Има гаранция, че тук вече няма нищо, нали. Просто бъдете спокойни”.

Водещ: И кой трябва да го каже кои са те?

Иван Костов: Ами това трябва да бъде работа на политическото ръководство на Българската армия, т.е. на Министерството на отбраната.

Водещ: Господин Костов, вие правите грешка. Политическо ръководство няма Българската армия в момента. Откакто аз съм бил войник, тогава го махнаха. Няма политическо ръководство.

Иван Костов: Има, има.

Водещ: Политическо ръководство в момента няма. Това е една деполитизирана армия. Вие направихте грешка и явно…

Иван Костов: Не, има политическо…

Водещ: Лапсус направихте.

Иван Костов: Не, не съм.

Водещ: Как ще има политическо ръководство в момента?

Иван Костов: Има.

Водещ: Е кой е? Кой е ЗКПЧ-то? Завеждащ командир на политическата част кой е?

Иван Костов: Не, не. Не в тоя смисъл. Вие ме разбрахте съвсем в друг план. Добре, ще уточня.

Водещ: Аз ви казах, това е грешка. Как така политическо ръководство на една такава армия?

Иван Костов: Ще уточня. Ето какво означава политическо ръководство на армията. Означава изработването на законите, вътрешните правила, решаването на спорните случаи, отговорността за провеждането на политиката за защита на национална сигурност. Това е…

Водещ: Кои са тия хора?

Иван Костов: Това трябва да бъде министърът и неговите заместници. Говорим за политическо ръководство в европейския смисъл на думата, защото…

Водещ: Да, разбрах ви. Защото аз се уплаших да не би да има ЗКПЧ.

Иван Костов: … всяка армия в Европа има единна… И знаете ли, политическо ръководство е в смисъл да изгориш политически в момента, в който това е необходимо. Това също е важна роля на политикът, който стои в Министерството на отбраната.

Водещ: Говорите за министъра. Директно към министъра. Искате ли да кажете нещо за бившия министър? Бившият военен министър разполагаше с доста благоразположение откъм медиите, никой не го пита нищо сериозно, примерно. Още тогава е трябвало, преди 5 години да го питаме какво става с утилизацията на старите амуниции. Никой не се сеща да го пита. Това е наша грешка, приема се. Нещо в тая посока? Нямате ли ваше разследване, нямате ли ваше знание, теория поне? Как се утилизират снарядите? Явно има далавера.

Иван Костов: Има технология. Има далавера. В смисъл, има бизнес в тази работа….

Водещ: И кой се занимава.

Иван Костов: … да не го казваме… Ами нека да покажат – списъците фирмите, спечелилите сделки, осъществилите експорт, ако има такива. Нека да бъде изнесено. Това, между другото, и всички тези теми, които вие повдигате, те са обект на анкетна комисия, която ние искаме в Народното събрание да провери действията на самите институции. Дали са си на място, дали тези въпроси са си ги поставили, дали са им дали отговор. Те дължат такъв отговор поне на Народното събрание, на една анкетна комисия. И ние това ще искаме.

Водещ: Питам ви вас, защото почваме да живеем в слухове. И ще ви кажа от къде се пораждат напоследък стотиците слухове. Когато имаме въпроси, ги задаваме на хората във властта, задаваме ги на опозицията и всички отговаряте с изречението „Нека се разбере, нека направим комисия, нека такова”. А винаги, когато следите са горещи, това го казвам, оплаквам ви се, когато следите са горещи, хората изчезват. Шафнерите изчезнаха., това беше вагонът. Едва сме ги убеждавали, цял месец, да кажат едно „мъц” по радиото. Сега изчезнаха охранителите. Винаги тези, които са на мястото и чийто следи там са били и са горещи, изчезват и не говорят. Едва ли не ние ги тормозим, пък те са много чисти и светли. Та сега можем ли да спрем за малко, господин Костов, да пуснем новините и да продължим, да поговорим малко за избори и за дясно. За Яне Янев и за Юруков.

Иван Костов: Ще може ли само да кажа защо изчезват? Много пъти изчезват потенциални виновници.

Водещ: Изчезват хората?

Иван Костов: Изчезват, в смисъл, отказват да дават показания хора, които се боят, че ще им се стовари вината за случилото се.

Водещ: Които са гузни, така да речем.

Иван Костов: Или които са гузни, или които очакват да изиграят ролята на изкупителна жертва.

Водещ: На бушони?

Иван Костов: На бушони.

Водещ: Изчезват бушоните. Ние дори до бушоните не можем да стигнем.

Иван Костов: Отвъртат бушоните преди вас, господин Карбовски.

Водещ: Преди да ги изгърмят. Новините и продължаваме с Костов.
Продължаваме разговора. Това е „Пропаганда” на 6 юли 2008 година. Аз съм Мартин Карбовски. Продължаваме разговора с Иван Костов. Явно няма как, за пореден път казвам на слушателите си и към никой друг не се обръщам, няма как да разберем какво се случва. Това е липсата на истина, която липса няма да ни направи свободни, ако се обърнем леко към Библията. Сега, искам да си говорим с господин Костов за това какво правите вие вдясно отново, защото започва са личи неимоверно липсата на опозиция в такива моменти, в тежки моменти, в страшни моменти. И между другото, за да завършим темата с взрива, Поделение 18250, късмет, кой имаше късмет в тази ситуация? Кой имаше късмет?

Иван Костов: Разбира се, хората на първо място. И това е сериозният отговор, защото няма жертви. Но може да са извадили късмет и тези, които са направили злоупотреби. Защото едни такива взривове прикриват всякакви злоупотреби от всякакви мащаби.

Водещ: Възможна версия или имате някаква информация? Или само подозрения?

Иван Костов: Виси подозрението за саботаж. То трябва да бъде внимателно обследвано, включително и от тази анкетна комисия, която ние предлагаме да се създаде в парламента.

Водещ: Според мен, в такива случаи винаги тези, които трябва да бъдат разследвани, се разследват сами. Но наистина има и такава версия за саботаж. Или най-малкото, тя ще остане абсолютно единствената вярна в устите на хората, защото, честно казано, ви нямаме доверие – на това, което излиза от устите на политиците, ние вече нямаме никакво доверие. Иначе в дясното пространство тези дни се случват отново катаклизми. Ние мислехме, че не може повече да се случват катаклизми, но те пак се случват.

Иван Костов: Знаете ли, това за доверието е много лошо ако е точно така, защото в една демокрация има управляващи има и опозиция. Когато управляващите губят доверието надеждите се насочват към опозицията, която през времето на своята опозиционност разбира слабите места в управлението, разбира обществените желания, тъжнения и очаквания и ориентира в своя мандат, когато получи доверие политиката в тази посока. Ако вие казвате вие сте загубили доверие към всички политици първо оневинявате управляващите, тъй като те управляват вече 7 години в един и същ състав и по този начин се губи тяхната отговорност за случващите се неща. От друга страна казвате, че няма алтернатива. Моя отговор на вашия въпрос, е че основният проблем на опозицията е да създаде алтернатива. Тоест да покаже нова политика отговаряща на тези нови очаквания на хората. Основните условия, в които се намира страната и това да бъде един друг състав, трябва да бъде една друга политическа формация. Може да бъде от различни партии, може да бъде, но много по-важно е за какво всъщност става въпрос. Къде е точно алтернативата? Какво би направил във всеки конкретен случай алтернативно на това, което се прави в момента. Защото иначе погребваме и алтернативата заедно с управляващите и по този начин погребваме самата демокрация.

Водещ: Е каква алтернатива виждаме сега в последните събития в СДС и отлюспването на Яне Янев. Един доста активен човек. Човек, който по един или друг начин успява да манипулира общественото мнение.

Иван Костов: Това безспорно няма отношение към алтернатива за управлението на страната.

Водещ: Има, защо? Той е опозиция.

Иван Костов: Искам да кажа, че няма отношение към управленската алтернатива. Има отношение към коалиционната политика на партия „Ред, сигурност и законност” и на СДС, но няма отношение към онзи голям, сериозен въпрос, на който хората трябва да отговорят.

Водещ: Но вие трябва да имате отношение. Купува ли Яне Янев гласове?

Иван Костов: Ние не можем да отговорим на този въпрос, защото..

Водещ: Можете да ми отговорите по друг начин.

Иван Костов: Това е сериозно обвинение, което трябва да бъде…

Водещ: Може ли да отговорите по друг начин?

Иван Костов: Аз мога да ви кажа така…

Водещ: Ще се коалирате ли с Яне Янев?

Иван Костов: Аз мога да ви кажа така – нашите представители в Сандански и нашите представители в Казанлък не са посочили Яне Янев като и партия „Ред, сигурност и законност” като купуващи гласове.

Водещ: Същия въпрос по друг начин.

Иван Костов: Това мога да отговоря.

Водещ: Ще влезете ли в коалиция през 2009 година с „Ред, законност и справедливост”? Това също е отговор на предишния въпрос.

Иван Костов: Сега, аз пак ще ви върна на моята теза. Защото в моята теза се съдържа нещо, което е ключ към отговора на всички подобни въпроси. То е следното. В алтернативното управление трябва да има цели. Трябва да се каже. Ще се направи примерно, ще се отвори отново финансирането от ЕС, ще се задържат цените, ще има антиинфлационна политика или трите партии, които сега управляват няма да бъдат на власт. Ще има операции „Чисти ръце”. На първо място по сигнали срещу управляващите и след това по отношение на останалите. Трябва да бъдат подредени определен набор от цели и трябва едновременно с това да се каже какво няма да се допуска зда се прави. И тогава следва…

Водещ: Целите оправдават средствата.

Иван Костов: Не. И тогава следва въпроса ви с кого би могло да се направи управление? Отговорът става прост. С тези, които споделят общи принципи и общи приоритети, цели.

Водещ: А купуването на гласове?

Иван Костов: Не би трябвало, не би трябвало. Защото купуването на гласове трябва да бъде един от приоритетите на алтернативното управление. Трябва да има абсолютна война срещу купуването на гласове и изборния туризъм. Това е най-голямата слабост на българската демокрация. Те трябва да бъдат изкоренени. Трябва да има строги санкции и трябва да има реформа на политическата система, която да не позволява това да се случва. Защото политическата корупция е враг на Българската национална сигурност. Тя е основна заплаха за Национталната сигурност на страната.

Водещ: В този спор вие на страната на президента ли сте за мажоритарни избори?

Иван Костов: Ние не можем да бъдем на страната на президента по никакъв начин. Сами го разбирате и ще кажа защо. Защото президентът е човекът, който даде на Ахмед Доган огромна власт, особено по времето на мандата му. Сега е реализиран от БСП, защото г-н Ахмед Доган в тази коалиция е пето колело. То се търкаля след каруцата, но получава облаги от това търкаляне. Значи този там без да има нужда от него е свързано с покупката на гласове, най-масовата покупка на гласове, станала в българския политически живот, защото ДПС дадоха гласовете си за президента Георги Първанов като отплата…

Водещ: Смятате, че това е първата покупка. Защото тогава не се говореше.

Иван Костов: Аз мисля, че… Не, ние единствени сме го говорели това нещо, така че човекът, който фактически до такава степен разврати българската политическа система, сега да излиза с предложения, вместо да се занимава с отговорностите си като главнокомандващ, допуснал да се взривят стотици тонове боеприпаси под безразличния поглед на институциите и на тези, които той е назначил. Да се занимава като социален президент с цените, защото цените удариха страшно по пенсионерите и т.н.

Водещ: Социален президент е ПР-ска измислица. Не съществува социален президент.

Иван Костов: Да, но той каза, че ще се грижи за тези неща.

Водещ: Да, ясно. Така се печелят избори. Ама така не може да се прави политика. Нататък.

Иван Костов: Ами заради това не може.

Водещ: Страхува ли се ДСБ от мажоритарни избори?

Иван Костов: Ние считаме, че мажоритарните избори в момента, като мажоритарен вот, трябва да ги има в избори за пропорционални листи с преференциално гласуване. Тоест, мажоритарният елемент трябва да бъде вкаран там, където хорлата подбират за кого точно искат да бъде подредена листата.

Водещ: И да задраскват.

Иван Костов: За друго в момента в България няма условия и ще кажа защо. Защото една мажоритарна система изисква първо да има съответните предпоставки в страната. Мнозина гледат мажоритарната система като начин да се решат всички политически въпроси. А при условието на олигархическите структури по места при положение, че олигархията е на власт на места в страната. Че управлява големи областни градове и т.н. при тези условия да се говори спокойно за да речем…

Водещ: За чисто мажоритарни избори

Иван Костов: За чисто мажоритарни избори означава тази политическа система, която имаме да не се реформира, а буквално да бъде заменена с една друга и може би това е целта на президента.

Водещ: Имаме такова подозрение. Обаче като говорите така, понеже започва да се намесва тази дума и в нашето, в медийното говорене. Кой е олигархия? Кажете ми 5 човека.

Иван Костов: Олигархия, аз ще дам дефиницията, вие наредете там всички, които имат…

Водещ: Ама защо пак давате на журналистите да го казват? Вие го казвайте, ние ще ви цитираме.

Иван Костов: Олигархия са хора, които притежават и политическа и икономическа власт.

Водещ: Да. Кой в България е олигархията? Кой? Кой човек? Кои петима, кои седем човека? Защото в този случай, когато няма имена те казват “и костов е олигархията”.

Иван Костов: А, не. Не, не. Моля ви се.

Водещ: Дайте ми хора.

Иван Костов: Не може “и Костов е олигархия”, защото Костов не отговаря нито на едната, нито на другата част от дефиницията.

Водещ: В смисъл: няма власт, няма и пари.

Иван Костов: Няма власт, няма и имущество.

Водещ: А тези неща като Доспат. Тези неща сещате ли се?

Иван Костов: Това са все клевети. Клевети. Никой не ги доказа.

Водещ: Така е. Да.

Иван Костов: Никой не доказа, никой не показа по никакъв начин при положение….

Водещ: Моята цел не е да ви нападна, а да ми кажете в момента кой е олигархията, за да може да се разбере. Това е слух, това не е слух. Казва го отговорния човек Костов. Кой е олигархията в тази страна. Дайте ми списъка, защото ние само говорим общи приказки. Ето, приличате на генерал Златан Стойков. В момента…

Иван Костов: А, не, не. Не приличам на генерал Стойков.

Водещ: Общото говорене, да, така е. Общото говорене много ни пречи. Кой е този, говорим вече сериозно за олигархия в България. Ако има мажоритарни избори тя абсолютно по места ще вземе властта. Съгласен съм. Но кой е този човек.

Иван Костов: По отношение на Дупница мога да кажа веднага кой е олигархията.

Водещ: Сериозно? Кой?

Иван Костов: Да. Там са така наречените братя Галеви. Ето те са и собственици на най-голямото предприятие, те са и притежатели на местната власт.

Водещ: Контрапункт.

Иван Костов: Ето ви типичен случай за местна олигархия.

Водещ: Те изглеждат много дребни и това ако е олигархия, това означава, че държавата съвсем отсъства, защото те са толкова малки, те са местни. Как е възможно това да е олигархията. По-скоро олигархията трябва да е някъде в София.

Иван Костов: Не забравяйте, че са оперативно интересни лица. Да, в София също има олигархия.

Водещ: Ами тогава кажете кое е над тази? Значи, това е местната. Приемаме, че това е местната.

Иван Костов: Има много местни олигархии в страната и те са взели властта на много места. Това го казват местните медии, това е известно…

Водещ: Това означава ли, че /…/ ни управлява по този начин?

Иван Костов: Това означава, че има ярки примери за наличието и присъствието на олигархията по места.

Водещ: Дори да е така, аз ви казвам, че това е дребно. Това е съвсем едно малко село. Те в Благоевград нямат такова давление, което вие искате да ми обясните. Кой в София?

Иван Костов: Не Благоевград. В Дупница.

Водещ: Да, ама те са дотам. Те са до Ресилово. Приемете, че е така. Кой в София ги подкрепя тогава? Защото те не могат сами да виреят по този начин. Кой ги напарви олигархия тогава?

Иван Костов: Този, който прави среща с тях, този който си затваря очите за бизнеса им, този който твръди, че са оперативно интересни лица и т.н.

Водещ: Визира се Румен Петков.

Иван Костов: Това са хората, които ги прикриват.

Водещ: Защо не казвате името на Румен Петков в момента?

Иван Костов: Ами мога да кажа и името на Румен Петков. Знаете ли защо?

Водещ: И още едно ми кажи.

Иван Костов: Защо не казвам? Защото не мисля, че е само Румен Петков.

Водещ: Аз затова питам. Аз икам пет човека, вие ми давате Дупница.

Иван Костов: Аз, разсъждавайки по този начин, може би трябва да повторя думите на адвоката на генерал Илия Илиев, който казва, ако не го цитирам правилно моля да бъда извинен, но в едно интервю съвсем наскоро той каза, че те са предупредили прокуратурата, че са предупредили главния прокурор, че те в момента, в който се изчисти името на генерал Илиев, те ще, той ще даде показания, ще каже повече, но той казва, че в България олигархията се прикрива от известни политически сили и от главния прокурор. Той го казва директно в интервюто си. Аз мога да отговоря така на въпроса ви. Затова не е само Румен Петков.

Водещ: Може би вие назовавате точно това име, защото той ви е политически примерно опонент. Аз очаквах имена, които не са толкова известни примерно. Не съм убеден, че някъде ние ги виждаме. Според мен те са малко по-скрити. Може би дори не живеят в България. Олигархията. Според мен тя е повече икономическа власт, както в Русия, отколкото политическа. Не е ли така?

Иван Костов: Ако е само икономическа власт, не е олигархия. Ако е само икономическа власт, са просто много богати хора.

Водещ: Това означава…

Иван Костов: За да бъде олигархия, трябва да има власт политическа.

Водещ: Е какво излиза сега? Че Румен Петков, който вече не е министър успяхте да го бутнете. Каква олигархия пък е това, казвам аз, след успяхте да бутнете един такъв министър и ако вие го наричате олигарх.

Иван Костов: Не, аз не бих нарекъл Румен Петков олигарх.

Водещ: Е такъв е контекста.

Иван Костов: Аз казах кой е чадъра. Чадъра е… Вие питахте кой е това отгоре.

Водещ: Кой ги пази, да.

Иван Костов: И аз това отговорих. Аз казах кой е чадъра.

Водещ: Не изглежда много сериозно.

Иван Костов: Не е, обаче е сериозно.

Водещ: Изглежда… Дупница е малък пример, държавата е много по-голяма от Дупница. Който и там да се прави на мъж.

Иван Костов: Ето. Ето друг пример. Аз мога да давам обаче примери конкретни. Защото във фонда “Национална пътна инфраструктура” беше проведено първо обследване на поведението на фонда от страна на министър Пламен Орешарски, който каза, че няма никакви проблеми. Но последва второ. Беше възложено на KPMG под натиска на хората.

Водещ: Е? Вие чели ли сте го?

Иван Костов: Чел съм го.

Водещ: Ами защо не го кажете и на нас. Това не е секретно.

Иван Костов: Секретно е. Засекретили са го. Ще кажа защо е засекретено.

Водещ: Как е възможно един доклад като одит веднага да бъде засекретен.

Иван Костов: веднага ли да кажа защо е засекретено?

Водещ: Ами да, питам.

Иван Костов: Засекретено е, защото одита е върху усвояването на фонд ФАР и фонд ИСПА от предприсъединителните фондове. И вътре се говори за фрапиращи нарушения на прадвилата. Примерно. Плащани са пари без да има договори. Дори дотам.

Водещ: На кого? А там имена има ли, или само са служител А, служител Б.

Иван Костов: Там са само със служител А, служител Б, но фирмите ги има и по фирмите човек лесно може да се ориентира. Примерно там има една фирма „Мостстрой”. Споменава се сред нарушителите, по които има основни констатации.

Водещ: Като дойдете на власт, ще ги гоните ли?

Иван Костов: Сещате се вече за какво ще говоря нали?

Водещ: Като дойдете на власт, вие ще тръгнете ли в тази посока да разследвате тези хора и този доклад примерно, ще го пуснете ли този доклад?

Иван Костов: Разбира се.

Водещ: Ще работите по него?

Иван Костов: Разбира се. Чисти ръце по отношение на всички. Защото тази фирма…

Водещ: Защо не го направихте преди?

Иван Костов: Нека да кажа. Нека да завърша, защото ми пречите да кажа най-съществените неща. В този доклад на KPMG, който обследва само два фонда – не всичко, са посочени 10 лица физически с конфликт на интереси и четири фирми. Освен това са изброени десетки, десетки основни констатации за съществени нарушения на правилата, които са отворили корупционни практики. От тях има облагодетелствали се фирми. Фирмите, които са се облагодетелствали само от ИСПА и от ФАР, и тези нарушения не трябва да стигат до Брюксел. Това беше цялата мисъл, която исках да изложа. Докладът е засекретен, защото ако този доклад стигне до Брюксел, санкциите върху България ще бъдат много по-тежки, след доклада във втората половина на месец юли.

Водещ: Това ми е следващия въпрос. Докладът. Информация има ли Костов? Какво има в този доклад? Какво ще има? Какво очаквате?

Иван Костов: И другата мисъл беше, че много лесно се разшифроват олигарсите, които получават пари през фонд “Национална пътна инфраструктура”, защото фирмите са им написани там.

Водещ: Да, обаче е секретен. Какво ще има в доклада от ЕК? И ще ви помогне ли това, което има в доклада да има предсрочни избори?

Иван Костов: По свидетелствата, които виждаме, ще бъде много критичен към България – може би няма да има предпазна клауза въведена, но ще има друг вид санкции. Преди всичко свързани с усвояването на европейски пари, което ще означава, че този Европейски съюз към това българско управление няма доверие, което пък за българските граждани и за фермерите, за всички, които разчитат на подкрепа от европейските фондове, ще означава, че няма да получат тази подкрепа. Тоест, няма да има полза от европейското членство на България. Няма да има благоприятни последици.

Водещ: Все едно не се присъедини?

Иван Костов: Все едно сме член… Не, не все едно, а ставаме член за назидание, за наказание, за порицание, който ще бъде даден пример на останалите, боксов чувал.

Водещ: Няма да стане така сопред мен. Това, което говорите, е на принципа ако има предпазна клауза, но по принцип аз мисля, че няма да, на фона на Ирландския референдум нас няма да ни бият толкова много. И сега и Полша, и Германия се отказват да подписват Лисабонския договор, така че те си имат.

Иван Костов: За мен най-страшните неща са…

Водещ: Може би вие искате леко да очерните краските, за да се разбере колко лошо работи.

Иван Костов: Най-черната краска, най-лошата новина за българските фирми и за българските граждани е ако от Европа не получаваме никаква конкретна икономическа и финасова помощ по линията на европейските фондове. Ако това се окаже, това е най-лошата новина. Това е по-лоша новина от това, за което вие говорите. Не е черна краска.

Водещ: Защо непрекъснато ме връщате по доста умен начин в двора на правителството. Аз исках да ви питам за Юруков. Този човек е шеф на СДС в момента и Яне Янев го обвини, че е контрабандирал кафе. Включително и други хора са го казвали, че е контрабандирал кафе. Вие ще се коалирате ли с такъв човек или, най-малкото, ще застанете ли със съвестта си да кажете, не, той не е контрабандирал кафе.

Иван Костов: Не мога да кажа нито, че е контрабандирал, нито че не е контрабандирал.

Водещ: Представете си как изглежда всичко за един избирател? Ние гледаме как правителството се проваля по отношение на парите от Европа, обаче в същото време единият контрабандира кафе, другият купува изборите. Какво да правим ние? Ето ги десните избиратели в това студио, които се чудят какво да правят. Трябва някои да излезе и да каже…

Иван Костов: Това, което искат десните избиратели, трябва да бъдат ясни цели на бъдещо управление, зад които да застанат политическите партии, които пък са длъжни да намерят механизъм, така че такива хора, които са извършили нарушения и които са със съмнителни политически биографии, да не попаднат в листите на десницата. Това е, което трябва да иска десният избирател.

Водещ: Вие се заканвате на корупцията, но на едни избори 2009 година ще минете ли 4% барирера сам?

Иван Костов: 4% ние ще минем.

Водещ: Сам?

Иван Костов: Да, ДСБ извън коалиция ще мине 4% бариера.

Водещ: Да, а иначе с ГЕРБ няма да се коалирате доколкото разбрах?

Иван Костов: Ние с ГЕРБ поначало не сме обсъждали такъв вариант. Нито изобщо сме обсъждали засега каквато и да било тема. Това, което ние настояваме да бъде предмет на разговори първо е пътя, който ГЕРБ трябва да извърви, за да бъде действително убедителна дясна алтернатива, а другото е наистина да заговорим за тези цели на алтернативно управление. Поне да разпишем целите, да знаем какво ще се прави и какво няма да се прави.

Водещ: Просто ги задавам тези въпроси, поради простата приичина, че в момента това, което се нарича СДС, отново е разклатено от слухове и от липса на доверие. Пак от много компромати.

Иван Костов: Аз съжалявам за тези процеси, които стават. Те наистина са много неблагоприятни. В момент, в който опозицията трябва да събере сили, за да атакува правителството във връзка с лошия доклад и във връзка с провалените ползи от членството в ЕС, ние се занимаваме с други неща, но за съжаление макар вие да искате някакси аз да помогна да се ориентират хората в тези…

Водещ: Щом сме опрели до вас значи много сме закъсали. Това ви го казах и извън ефира, нали? Неофициално. Щом стигнахме до Костов, за да оправи нещата в държавата, значи нещата са много зле.

Иван Костов: Знаете ли, вие и преди бяхте закъсали. 1997 година, 1996 пак бяхте закъсали.

Водещ: Беше шега, обаче той се обиди. Аз говоря на вашата ПР-ка в момента.

Иван Костов: Това не е шега.Същото беше и 1996 година. Пак закъса много България и пак опря до Костов, който пак беше очернен още тогава. Вие може би не си спомняте, но Костов и 1996 година си беше достатъчно очернен от първите две години, в които се опита да направи реформа.

Водещ: Защото вие сте като жертва в момента. В същото време и вие си имате кривици за дялане и считате, според мен, че сте изключителен авторитарист.

Иван Костов: Аз не съм жертва.

Водещ: Понякога се правите, че сте очернен, че, едва ли не, ние всички работим срещу вас.

Иван Костов: Моля ви се. Че съм очернен, е факт. Това не е жертва. Ако не виждам, ако не виждам кофите, които се изляха върху мен, значи трябва да съм пък съвсем безчувствен. Аз, разбира се, че имам кривици. Никога не съм ги отричал. Аз съм един от политиците, които си е признавал много от грешките и съм склонен да призная. Но аз имам едно качество, което винаги ще се натрапва в очите на всички – аз нося отговорност. Поемам я и я нося.

Водещ: Стана дума за предизборна кампания малко. Аз ще ви напомня, че като изгонихте министрите /…/ за какво ги гоните, но това е много дълъг друг разговор. Аз пак казвам, че десните щом отново се обръщат към Костов и си викат я Костов да дойде да ни оправи, значи комунистите вече наистина са си развели байрака адски много. Това беше абсолютно пак непрофесионално се държим, пак ще ни се карат ЕК. Много сгафихме там. Благодаря за това гостуване. Аз смятам, че догодина ще имате големи проблеми с 4%. Освен това има шанс, като правят промени в законите за изборите, да ги вдигнат на 6%. И тогава НДСВ и вие можете да си правите отделни коалиции. Навън.

Иван Костов: Знаете ли, това което според мен се случи тези дни, е обстоятелството, че един взрив в едно поделение, показал наистина взрива, разбиващ българските институции, даде на хората материал да не мислят за това, което им се случи през лятото – за ценовия шок на енергоносителите.

Водещ: Дори не беше взрива. Гей-парадът го измести. Гей-парад също беше така. Премиерът се изказа за гей-парада. Въобще започва да ни личи, че леко опозиционно сме настроени, а не бива. Пак ще кажат, че не е професионално. Аз тогава се уплаших. Значи дизела става 2.60, 2.70, вече отива към 3, те се занимават с гей-парада. Какво става с тези хора?

Иван Костов: Ама и вие се занимавате. Ето например това предаване – нито една дума не можахме да кажем за скока на цените на енергоресурсите, което е кошмар.

Водещ: Кажете.

Иван Костов: Което е кошмар. Никъде няма такова нещо. Никъде не растат така цените. Нито в Европа, нито в съседните ни държави.

Водещ: Ето затова стана разговора. Защото вие казвате кошмар. Защо е кошмар? Кажете ми, кой ги вдигна тези цени? Кой? Кой олигарх или кой човек тук обърка нещата пак. То е ясно, че е кошмар, какво казваме по радиото.

Иван Костов: Тези цени специално, енергоресурсите се повишиха поради това, че България няма политика, насочена към защита на хората от високи цени. Няма такава политика.

Водещ: Има ли картели?

Иван Костов: Има картели, има картелизиране на пазара, включително на подаването на енергия. Има картелизиране на пазара на подаването на газ. Картелизират се всички пазари от където текат живите пари на хората. Има монополизация и то дори при храните, при вносните, при българските храни, при какво ли не. И всичко това, което се случва в много по-тежък начин на българите се дължи на едно наистина напълно безчувствено и без желание да противодейства управление. Това е големият проблем.

Водещ: Тук малко спекулирате, защото искате да ги насочите към бита хората, пък не забравяте нещото, което се казва конвергенция, и ние няма как преди да влезем в Еврозоната да качим парите и да заприличаме на австрийските. Няма как. Просто аз също се притеснявам много, но пък си мисля, че това е нормален процес, в който хлябът трябва да стане колкото във Виена.

Иван Костов: Погрешно мислите обаче.

Водещ: Не знам.

Иван Костов: Няма конвергенция на цените. Знаете ли кога има конвергенция на цените? Терминът може би е точен. Той е “конвергенция на цените”. Конвергенция има на цените, когато има сближаване на производителностите.

Водещ: И заплатите.

Иван Костов: Когато има сближаване на производителностите на труда, на ефикасността.

Водещ: Цените ще ни научат да работим по-добре.

Иван Костов: Не, не. Не вървят заедно. Тези неща. Повишава се производителността, доходите и сътоветно се увеличава качеството на услугите, стоките, растат и цените.

Водещ: Господин Костов толкова лесно го обяснява, че вече ми се иска да дойде на власт, за да оправи нещата. Шегувам се.

Иван Костов: Съвсем ясно е, че тези, които управляват нямат никакви икономически познания, ако не ви звучи много сурово.

Водещ: Страшно звучи.

Иван Костов: Ами, нямат.

Водещ: Възможно ли е това?

Иван Костов: Да.

Водещ: Пламен Орешарски беше ваш човек, а пък сега се оказва, че няма никакви икономически познания, какво става, не знам.

Иван Костов: Не е бил никога мой човек Пламен Орешарски, но както и да е. Бил е някакъв около мен, учил се е нещо да прави в едно добре подредено Министерство на финансите, което в момента е най-големият нарушител. Ако позволите, за KPMG. Изводът на KPMG – цялата отговорност за всички тези неща, които са допуснати във Фонд „Републикнска пътна инфраструктура”, се носи от управлението на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. В това управление хората са с имената си.

Водещ: И Пламен Орешарски.

Иван Костов: Пламен Орешарски, Асен Гагаузов, Петър Мутафчиев, техни трима заместници и браткото, баткото и т.н. Това са хората, които са отговорни за това, което, надявам се, скоро ще прочетете…

Водещ: Искате ли пак, когато се срещнем (…)

Иван Костов: …защото добрата новина в засекретеването на доклада на KPMG е, че е шест месеца.

Водещ: Така ли?

Иван Костов: Т.е. някъде през декември да бъде отворен.

Водещ: Това не го знаех, да.
Водещ: Друго нещо, да не кажат, че сте ни цензурирал, защото нещата отиват в една посока…

Иван Костов: Никога. Никога, аз и да съм недоволен от нещо, ще си отнеса със себе си.

Водещ: Нетипично за Костов – ако е недоволен от нас, ще си го отнесе със себе си, благодарим ви за което.

Иван Костов: Вече водим нова медийна политика.

Водещ: А! Надявам се това да е благодарение на вашата PR-ка, защото вие не сте привърженик на никакви медийни политики, според мен. Три години мълчание, сега говори един час – благодаря за което!
Аз съм Мартин Карбовски. Това беше разговор с Иван Костов. Между другото, ако нещо ви се сърдят хората, три години да млъкнете така… Тези очила много ви отиват.

Иван Костов: Благодаря, защитават зениците ми, които, за съжаление, не понасят слънчевото греене и се осветяват очите.

Водещ: Така ли? Слънцебоязън се нарича това нещо.

Иван Костов: Не, има осветяване на очите.

Водещ: Това е много особено така. Ако ви снимат така, ще излезе много кофти снимката. Отдолу можем да напишем вече всичко – че сте част от мафията… Тъмни очила, Костов сложи тъмно очила в студиото. С тези тъмни очила трябва да внимавате да не ви снимат. Може да се импровизира върху тях, аз помагам на PR-ката ви в случая. Благодаря още един път!
Иван Костов в студиото на „Пропаганда”. Някой ден ще започнем да говорим и с имена.

 



новини | лица | документи | дискусии | избори | връзки | за нас | блог

ДСБ Триадица

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: