gsm-problem

 

Публичен контрол върху
базовите станции на GSM операторите

(тема на месеца)

 

Къде е проблемът?

Основният източник на електромагнитно излъчване в населените места, са клетъчните телефонни централи, базовите станции, които често са монтирани по високите етажи, покривите и калканите на сградите в градове и стълбовете за уличното осветление. Често те се изграждат и като индивидуални строежи в поземлени имоти.

В България има три мобилни оператора и всеки от тях изгражда самостоятелна национална мрежа. Нормално е обществото да бъде информирано за потенциалната опасност, която е в звисимост от степента, мощността на излъчване и за да бъде предпазено населението от такава опасност, в България действа наредба № 9 от 1991 г. Нейното въвеждане отразява притесненията и безп;окойството, които изпитват гражданите от невидимото и непознато лъчение на базовите станции. В Наредбата изрично е упоменато, че след изграждане и въвеждане в действие на базова станция инвеститорът, съвместно с контролните органи извършва измервания в контролните пунктове на населената територия и че измерването се извършва по утвърдена методика и при най-неблагоприятен за населението режим на експлоатация.

Съгласно цитираната Наредба контролът върху обектите – източници на електромагнитни лъчения в населените места, в това число и за мобилните телекомуникации, се извършва на два етапа, предварителен – при проектиране на тези устройства и текущ контрол.

Предварителният контрол се извършва чрез оценка и съгласуване на проектната документация, в това число местоположението на обекта и неговата хитиеннозащитна зона. Хигиеннозащитаните зони около излъчващите съоръжения се съобразяват с излъчващата мощност и разположението на обекта, техническите, ситуационните и монтажни характеристики на съоръженията, зададени в нейната проектна документация. Хигиеннозащитната зона се определя за предварителната максимална мощност на излъчване на съответния източник, която обикновено не се достига. При оценката на зоната се вземат предвид сградите, местата в периметъра на излъчване, където е възможен престой на хора.

Преди въвеждането в експлоатация на изграден обект се извършва измерване на стойностите на електромагнитините лъчения около съоръженията и сравнавянето им с хигиенните норми, посочени в Наредба № 9, с която се обективизира определената хигиеннозащитна зона. За получените резултати от измерванията се уведомява съответния общински съвет, а той от своя страна уведомява гражданите, които живеят в близост до базовата станция.

Задължение за извършване на текущ контрол на въведените вече в експлоатация и функциониращи обекти-източници на електромагнитни полета, имат както техните собственици, които ги притежават, така и органите на държавния здравен контрол. Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве под методическото ръководство на специалистите от Националния център по опазване на общестеното здраве осъществяват контрола върху обектите-източници на електромагнитини полета.

Реално почти всички базови станции на българските GSM-оператори са получили оценка за вредното си въздействие от държавната лаборатория “Физични фактори” към Националния център за опазване на общественото здраве НЦООЗ, но проблемът е, че в момента, когато хората от РИОКОЗ правят замерването, е възможно дадената клетка изобщо да не е натоварена и стойностите на излъчвателят да са безопасни, а плътността на електромагнитното поле да е до 10 микровата на квадратен сантиметър.

Тъй като мощността на излъчването е най-силна на разстояние до 70 м срещу антената, и то под определен ъгъл (65 градуса хоризонтално и около 7 градуса вертикално), и тъй като интензитетът на базовите станции зависи от броя на разговорите, които минават през тях в даден момент (колкото са повече, толкова по-мощно е полето), реалното вредно лъчение може да е доста по-голямо от критично допустимия максимум за дадена територия от облъчваната площ в даден период от време.

Националната мрежа е от няколко хиляди базови станции, а в големите градове те са от порядъка на стотици (в София например те са над две хиляди в момента). Така че плътността на електромагнитното поле е пъти по-голяма, особено когато антените на операторите са разположени върху покрива на една и съща сграда (или сгради, които са в непосредствена близост една с друга), или са насочени в една и съща посока.

Най тежко е положението на ония жилищни сгради и граждани, които попадат в пресечните полета на няколко излъчвателни станции.

На територия от по-малко от един квадратен километър в съседните квартали ж.к. “Младост” 3 и ж.к. “Младост” 2 има разположени по покривите на високите сгради 57 броя вертикални антени-излъчватели. Само на един от блоковете, има гора от излъчватели с кръгла форма с обща бройка около 20 – това е бл. 214, а със по 9 бр. вертикални излъчвателни антени са бл. 327 и 321.

В последните години рязко нарастна броят на жалби на граждани срещу изграждането на базовите станции на операторите на мобилни услуги. Масово се заобикалят членовете на Етажната собственост в жилищните блокове, съществуват много станции без необходимата документация за узаконяване, не се води разяснителна кампания за вредата или безопасността от електромагнитните лъчения, което засилва страховете на хората от облъчване.

В процеса на експлоатация на тези базови станции контрол практически липсва. Едната причина за това е, че техническите устройства в България за такъв контрол липсват. Втората причина е липсата на отговорност у органите, администрацията, която трябва да извършва този крайно належащ контрол. В София и навсякъде в страната част от базовите станции са разположени и върху покривите на болници, в непосредствена близост до училища, до детски градини, насочени са буквално на 15-20 метра към прозорците на жилищни сгради. Обществото не е информирано за потенциалната опасност, а това до голяма степен е ролята на Министерството на здравеопазването. Собствениците на базовите станции (операторите на мобилни телефонни услуги) не информират общинските съвети за интензитета на електромагнитното поле в хигиенно-защитната зона и те не информират гражданите.
От 2009 г. към Столичния инспекторат е създаден сектор, който е длъжен да следи за състоянието на компонентите и факторите на околната среда: въздух, води почви, земни недра, ландшафт, природни обекти, минерали, био-разнообразие и неговите елементи, шум и електромагнитни полета. Той е длъжен да осъществява превантивна, контролна и административнонаказателна дейност, в рамките на статута и правомощията на кмета на Столична община. За съжаление по отношение на електромагнитните полета секторът не е успял за краткото време на съществуването си да развие собствен капаците, както кадрови, така и технически и също така не е създал работно взаимоотношения с органите на МЗ и РИОКОЗ във връзка с контрола върху ЕМП, излъчвани от базовите станции на операторите на мобилни телефонни услуги.

Столична община не притежава карти за хигиеннозащитните зони около базовите станции и не информира гражданите за техните полета.

Столична община не разполага със систематизирана информация по райони за изградените базови станции, както и за това кои от тях са монтирани в съответствие с правилата, наредбите и Закона за устройството на територията.

 



новини | лица | документи | дискусии | избори | връзки | за нас | блог | архив

ДСБ Триадица

Advertisements
%d bloggers like this: