eu-practices-non-ionizing-radiation

 

Публичен контрол върху
базовите станции на GSM операторите

(тема на месеца)

 

Какво правят в Европа по проблема

По настоящем в страните от Европейската общност съществува обща нагласа да се създаде рамка за Общността за ограничаване облъчването на населението с електромагнитни полета и на основание на научни доказателства да се създаде основа за мониторинг върху облъчването на населението, както и да се създаде препоръчителна рамка за законодателство на ЕС за апарати и устройства, излъчващи електромагнитни полета.

Хармонизацията на стандартите по въздействие на различни нейонизиращи лъчения (НЙЛ) с тези на Европейския съюз е в период на дискусия със страните-членки. Препоръката на Европейската комисия е да се прилага превантивния подход на СЗО при нормирането, което позволява намаляване на страховете в населението от облъчване и на съответни здравни неблагополучия.

Европейската комисия е започнала мониторинг в страните членки по прилагането на Препоръките на Съвета. Много от тях са започнали прилагането чрез законодателството или с наредби и доброволни препоръки. Общо казано, там където не са напълно приети Препоръките на Съвета са предприети мерки за внедряването им, които са различни за различните страни членки.

По отношение на допустимите норми

Предложени са препоръчителни допустими нива при облъчване с нейонизиращи лъчения. Съзнавайки възможния риск при облъчването с електромагнитни полета страните могат да прилагат по-строги ограничения, отколкото изложените в препоръките. Например в Белгия, кралски декрет определя базови ограничения, които са четири пъти по стриктни за радиочестотните полета в честотния спектър 10 MHz – 10 GHz. Гърция прилага редукционен коефициент 60% или 70% по отношение на базовите ограничения за всички антени, разположени в страната (60%, когато антените са разположени на по-малко от 300 метра от училища, детски градини, болници, домове за възрастни). В Италия, базовите ограничителни нива за плътност на мощността, приложима за електроцентрали и монтирани телекомуникационни съоръжения са 10% по по-ниски от тези в Препоръките.

Отделът за обществено здраве за района на Залцбург (население 500 000 души) препоръча ниво за облъчване при продължително облъчване от антени за мобилни телефони (базови станции, клетъчни антени) тип GSM, UMTS, 10µW/m2 на открито и 1 µW/m2 на закрито.

Наредба №9 от 1991 г. за пределно допустимите нива на електромагнитни полета в населени територии и определяне на хигиенно-защитните зони около излъчваните обекти (Дв бр.35 от 3 май 1991, поправка ДВ бр 38 от 14май 1991, изменение ДВ бр.8 от 22 януари 2002)

Честотен обхват на излъчвателя Пределно допустимо ниво
1 30-300 kHz 25 V/m
2 0,3-3 MHz 15 V/m
3 3-30 MHz 10 V/m
4 30-300 MHz 3 V/m
5 0,3-30 GHz 10 µW/cm 2

Ако се сравнят приетите норми на облъчване от базовите станции за честотния обхват 0,3-30 GHz в Залцбург и България се вижда, че нормата у нас е 10 000 пъти по-висока по отношение на приетите норми от здравните власти в Залцбург за открито и за закрити помещения в България нормата е 100 000 пъти по-висока от тази прилагана в Залцбург.

Международна комисия за защита от нейонизиращи лъчения (ICNIRP)

Препоръчителни нива за облъчване на населението с променливи във времето електрически и магнитни полета

Ниво на честотата Електрическо поле (Е)
(V/m)
Магнитно поле (Н)
(A/m)
Плътност на мощността
mW/cm2
< 1 Hz 3,2 х 104
1-8 Hz 10.000 3,2 х 104/f2
8-25 Hz 10 000 4000/f
0,025-0,8 250/f 4/f
0,8-3 kHz 250/f 5
3-150 kHz 87 5 2,0;995
0,15-1 MHz 87 0,73/f 2,0;20/f2
1-10 MHz 87/f1/2 0,73/f 2,0/f;20/f2
10-400 MHz 28 0,073 0,2
400-2000 MHz 1,375 f 1/2 0,0037f 1/2 f/2000
2-300 GHz 61 0,16 1,0

Забележка: започнала е подготовка за намаляване на тези стойности

По отношение на мониторинга

Препоръките на Съвета изискват националните власти да наблюдават нивата на облъчването с електромагнитни полета и да измерват дали те надвишават нивата, определени от Препоръките. В Словакия и Словения, на всеки три години се правят измервания от властите (всеки пет години в Словения за полетата с ниска честота). В Латвия се извършва периодичен мониторинг от телекомуникационните оператори. В Литва се правят измервания в съседство с източници на електромагнитни полета и по-често, когато измерванията надвишават препоръчителните нива. Люксембург прилага мерене на място. В Италия и Великобритания наблюдението на излъчванията на електропроводи се извършва по искане на населението или на местните власти. Същото се прави и в Дания, както за електропроводите, така и за телекомуникационните съоръжения. В Кипър, телекомуникационните оператори правят собствени регулярни измервания в допълнение на инцидентните измервания по искане на обществото и властите; в Ирландия електроенергийните компании процедират по същия начин. Гърция осигурява годишни измервания от Атомната енергийна комисия или други авторизирани лаборатории на 20% на всички инсталирани антени в градските части и при искане на населението. В Холандия държавната компания Телеком ежегодно извършва мониторинг чрез измерване на радиочестотните полета на няколко хиляди случайно подбрани места. Регулярно се извършват измервания и на електромагнитни полета с ниска честота и по искане на местните власти. В Белгия операторът е длъжен да направи моделни изчисления на специфичното и общото излъчване от техните антени за всяко място или чрез измерване, ако облъчването надвишава нормите с повече от 5%. Гражданите също така може да поискат властите да изчислят облъчването на населено място с радиочестоти и електромагнитни полета с ниска честота. Финландия прави регулярни изследвания на нивата на облъчване от мобилните телефони. В Швеция властите за защита от облъчвания измерват облъчването от източници на електромагнитни полета с ниска честота и радиочестоти, като са разширили измерванията и за облъчвани, предизвиквани от видеокамерите за наблюдение. Във Франция в местата, представляващи интерес се правят специфични мониторингови изследвания, като резултатите са публично известни. В Ирландия мониторингова комисия на властите проверява че операторите спазват лицензите си. Докладите са публична достояние.

Комуникиране с обществото

Това се отнася за действията за информиране на гражданите за потенциалния риск от електромагнитните полета и взетите предпазни мерки. Опитът на комуникация с обществото по проблема в страните членки е разнообразен. Най-общите канали за комуникация е интернет, специални публикации, срещи с граждански комитети и местните власти, вестниците и списанията. В някои страни, като Кипър и Литва са създадени граждански или жури за диалог и може да се използват телевизионни или радио програми. Това повишава общата информираност на обществото и дава възможност на властите да определят областите на интерес. Също така се организират специални срещи по въпросите за оценка на околната среда, когато става въпрос за нови инсталации, които може да имат значително въздействие върху околното среда. През 2008 г. Финландските органи по радиация и атомна безопасност (STUK) препоръчаха родителите да ограничат децата си в използването на мобилни телефони, а Френското правителство оповести серия от предложения за здравословна околна среда, предложения които включват забрана за ползване на клетъчни телефони (мобилни), специално произведени за деца под шест години и рекламите, които подтикват към използване на клетъчни телефони от деца под 12 години.

Финландската агенция STUK се свърза със съответните агенции за защита от радиация в редица други европейски страни като, Белгия, Франция, Русия, Швеция и Англия за да окуражи политиките за предпазване при използването на телефони от деца. Германската служба за защита от радиация също така дава съвет към всички ползващи клетъчни телефони да бъдат разумни при тяхното ползване. През настоящата година, ръководителя на Германската BfS съветва : ,,Родителите трябва да държат на страна децата си от тези технологии колкото е възможно повече”, а руснаците публикуваха през пролетта на 2008 предупреждение: ,,Потенциалният риск за здравето на децата е много висок”.

Как стои въпроса в България?

Годишен доклад за 2008 г. на Министерство на здравеопазването

ЗДРАВЕТО – ПЪРВОСТЕПЕННА ИНВЕСТИЦИЯ
В БЪДЕЩЕТО НА НАЦИЯТА

Раздел Нейонизиращи лъчения

У нас са разработени нормативни актове за защита на работещите и населението от вредното излъчване на електромагнитните лъчения. В страната се извършва планирана и насочена оценка на експозицията и риска за работещите и населението от въвеждането на нови технологии (мобилни системи, компютърни и интернет технологии, енергийни системи, нови алтернативни източници на енергия и др.), нови уреди и продукти, като мобилни телефони, интернет WI-FI системи и др.

В областта на здравното нормиране все още няма хармонизирани гранични стойности за работещи и население, облъчвани с различни нейонизиращи лъчения – ЕМП, оптични (УВ) лъчения и др. Не се работи достатъчно по проблема за връзката между различните НЙЛ (свръхнискочестотни полета и УВ лъчения) и раковите заболявания. Тук основно значение има оценката на риска от въздействието на нейонизиращи лъчения върху деца и подрастващи и особено между въздействието с нискочестотни електромагнитни полета и левкемии при деца и подрастващи.

Националната програма по комуникация и управление на риска, която е свързана с въвеждането на „превантивния подход”, не може да бъде прилагана в пълния й вид поради липса на средства. Освен това страната не разполага с достатъчно на брой технически средства за контрол на нейонизиращите лъчения.

Подготовката на кадрите от здравната мрежа е на ниско ниво, поради липсата на специалисти с подходящо образование за извършване на контрол на физическите фактори, а именно физици, инженери с насоченост в областта на измерванията и контрола.

Липсва адекватна компютърна система в рамките на НЦООЗ, за да поеме изцяло базата данни за източниците на вредни физически фактори, с цел прилагането й в здравната политика.

Не се планират средства за експериментални и епидемиологични изследвания на въздействието на факторите на средата върху човека, а те са необходими за оценката на риска.

При въвеждането на Европейските здравни норми, ще се наложи определянето на основни ограничения, за които у нас липсват както компютърни системи, софтуер, така и кадри в здравната мрежа, които да ги прилагат.

За решаване на проблемите, свързани с въздействието на тези фактори върху човека, е необходимо те да бъдат поставени като приоритет в държавата. За целта СЗО и ЕС препоръчват да се приеме Закон за защита на човека от нейонизиращи лъчения, по подобие на Закона за защита от шума.

В България не се извършва мониторинг на излъчванията на източниците на нейонизиращи лъчения.

В България комуникацията с обществото по тези проблеми не е започнала.

Обръщаме се към Националния център по опазване на общественото здраве и Столична община със следните въпроси:

  1. Изпълняват ли операторите на базови станции и Столична община изискванията на Наредба № 9?

  2. Има ли регистър, в който се съхраняват данни за всички монтирани базови станции?

  3. Каква е възможността гражданин да поиска да се запознае с техническите показатели на базова станция монтирана в близост до жилището му, до училище, до болница, до детска градина и старчески дом?

 



новини | лица | документи | дискусии | избори | връзки | за нас | блог | архив

ДСБ Триадица

%d bloggers like this: