Публицистична читанка: “Живот като на кино, киното като живот”

В “Публицистична читанка” ще представяме на нашите читатели подбрани материали, публикувани в електронните информационни всекидневници.
За начало:

“Живот като на кино, киното като живот”
автор Любослава Русева, в. “Дневник”:

В един момент, по незнайни дори за него причини, той започна да тича. Пресече целия Северноамерикански континент, увличайки след себе си милиони възторжени почитатели.
Междувременно култовата му фигура беше достигнала такива нечовешки пропорции, че когато спря да си почине (или Господ знае защо), сред притихналата тълпа плъзна нервен шепот: “Шшт, кани се да каже нещо”…
Така завършва романът на Уинстън Грум, по който през 1994 г. Робърт Земекис засне “Форест Гъмп” и спечели седем оскара. Ролята на Форест изпълняваше Том Ханкс.

Сюжетът проследяваше исторически събития от 50-те до 80-те години на миналия век, в които Форест, по силата на обстоятелствата, имаше съдбовно участие. Той постигна грандиозни лични успехи, за които на гений биха били нужни няколко човешки живота, и постепенно израсна до публична фигура с почти митична популярност.
Съвсем случайно завърши колеж с пълно отличие. Участва във войната във Виетнам, откъдето се върна с медали за изключителен героизъм, проявен отново случайно. След това, пак между другото, Гъмп се увлече по пинг-понга, а отивайки да играе на световния шампионат в Китай, случайно подписа рекламен договор, който му донесе първите милиони.
С парите – отново като на шега – основа компания за лов на скариди, покрай която стана мултимилионер. Част от милионите инвестира в “овощарския бизнес” (после се оказва, че, без да е съзнавал, е купил акции на компанията Apple) и се превърна в милиардер. Накрая, както вече стана дума, внезапно се увлече по маратона и започна да тича без цел и посока, следван по петите от многобройните си фенове…

Тези дни съм решила да изпратя на Робърт Земекис сценарий с подобен сюжет и ако се съгласи да правим филма в Холивуд, ще кандидатстваме за финансиране от българския фискален резерв.
Ето го:
От възпитаник на полицейска школа и автор на дисертацията “Психо-физическа подготовка на оперативния състав” моят измислен герой става бодигард на бивш диктатор.
После – каква ирония на съдбата! – отново попада в центъра на историята, този път като охранител на бивш цар. По силата на обстоятелствата се превръща в главен секретар на МВР, а след четири години развяване на черно кожено манто по акции, полицейски семинари и светски събития, печели парламентарен мандат в два големи града.
После е избран за “независим” кмет на столицата, но изведнъж започва да тича из страната, за да учредява някакво полулегално политическо сдружение. От време на време се появява и в столицата, колкото да се изкаже по текущата политическа обстановка в няколко телевизионни предавания едновременно.

Минават години, героят открива детски градини в ролята на неформален лидер на партия и играе футбол в ролята на формален градоначалник. Събира овации, количеството фенове прогресира, в един момент печели парламентарни избори и дори влиза в ролята на министър-председател.

Оттук нататък сюжетът става още по-напрегнат:
Моят, да повторя!, измислен герой започва пищна ревизия на предишното управление. Вади от гардероба скелетите на розови беемвета, реже с най-храбрите си съюзници пипалата на “октопода”, хваща за гушата дори “недосегаемите”.
Всичко това се филмира, звукозаписва и разпространява по всички публични канали, в резултат на което фигурите на премиера и на неговите най-храбри съюзници трупат още и още обществено одобрение. И даже обожание, нищо че смелите акции от понеделник се спихват като плондири във вторник, потръгналите в сряда реформи блокират в четвъртък, а антикризисните мерки от петък се префасонират в събота, за да отпаднат в неделя…

Не знам колко дълго ще продължава нашият филм, но събитията, застрашително приближаващи надписа The End, стават все по-абсурдни. Примерна сцена:
Моят, да потретя!, измислен герой обявява, че спира реформите, защото в бездънната каца на държавата няма пари. Още на следващия ден хвърля “първа кофа” с камъни в мегаломански проект, който да засенчи парижкия Лувър. Следва сюрреалистичен диалог:

Журналист: Не е ли по-разумно подобни проекти да бъдат замразени в момент на криза?
Той: Нека малко да ви обясня икономиката, защото явно слушате едни експерти, които се изказват всеки ден. С тези пари, които влагаме сега, те ще се върнат и мултиплицират. Той (обръща се към стоящия до него министър – бел. авт.) не случайно обясни, че 40 милиона посещават Флоренция и оставят по 100 евро за билетчета.
Министърът: Тази велика идея… разликата е там, че започва… когато ме попитаха: колко ще струва, аз отговорих: колкото 13-а заплата на едно съсловие. Примерно на съдебната система, от която споменът е само шумът от казанчето. Идеята се роди, докато пиех едно кафе, тъй като водка вече не пия…

В това време номинантът на героя ни за министър на здравеопазването – персонаж с труден и некомуникативен характер, пее млечни песнички и признава публично, че се готви за поемането на ресора си с четене на “Чичко Гугъл”.
Следва рязък сюжетен завой с поредната акция срещу организираната престъпност, а министърът на вътрешните работи дава няколко пресконференции с еднотипни обяснения по повод хаоса с ваденето на новите документи за самоличност.
Финансовият министър изведнъж открива бюджетен дефицит от 3.7% заради скрити анекси към договори, които обаче остават пълна тайна, а, паралелно с това, правителството смело изважда 71 млн. лв. от фискалния резерв, за да продължи строителството на нова спортна база. Разбира се, за целите на този абсурден сценарий допълнително спомагат и медии, през които преминава нервен шепот “Шшт, кани се нещо да каже”, винаги щом зърнат величествената осанка на моя, да почетвъртя!, измислен герой…

Признавам, още не ми е избистрен окончателният вариант на финала. Не искам да се окаже, че този филм вече сме го гледали, но се страхувам да не стане и обратното.

“Не се обвързвай с нищо, не позволявай в живота ти да влезе нещо, от което да не можеш да се отървеш за 30 секунди, ако усетиш жегата зад ъгъла”, съветваше в един друг филм героят на Ал Пачино (или май беше Робърт де Ниро?). А жегата е вече зад ъгъла.



новини | лица | документи | дискусии | избори | връзки | за нас | блог | архив

ДСБ Триадица

Advertisements
%d bloggers like this: