“Денят започва” с Иван Костов,… и на “Saint Patrick’s Day”

БНТ, 17 март 2010 г., “Денят започва”
Иван Костов за мерките, предложени от името на ДСБ

На видеозапис:

Vodpod videos no longer available.

И за четене:

Водещ: В студиото сме с лидера на ДСБ и съпредседател на “Синята коалиция” Иван Костов. Добро утро, здравейте, г-н Костов.
Иван Костов: Здравейте.

Водещ: Вчера оповестихте мерки от една антикризисна програма, която подготвяхте. Така, преди разговора малко се шегувахме, че едни намерения на правителството, изтекли в някои от медиите, като че ли малко захлупиха това, което вие предлагате. Тревожите ли се от ситуацията, тревожите ли се от това, което правят управляващите за справяне с кризата, и затова ли, така, разработвате подобни мерки?
Иван Костов: Тревожим се от ситуацията, защото ситуацията е тревожна. Няма смисъл да се крие. Кризата се развива, тя води до намаляване на приходите на фирмите, до запушване на каналите за разплащане, което е едно от най-тежките, един от най-тежките проблеми, нарастват просрочените задължения между фирмите и на фирмите към банките, нарастват несъбираемите кредити или лошите кредити, банките трябва да отчисляват провизии срещу тях, очертава се да нямат печалба тази година. Така че има и съответно пък на това отражение вероятно неизпълнение на бюджетните приходи. Правителството е изправено до стената и не само правителството, всички ние, нали, защото и гражданите са изправени до стената, притиснати от кризата, и е много важно, в момента едно от най-положителните неща е, че все пак се водят тия диалози, че се започват дебати, че се предлагат мерки, че се дискутират определени решения, това е полезно, това трябваше да почне знаете ли кога…

Водещ: Кога?
Иван Костов: Преди две години, когато за първи път аз застанах на трибуната на Народното събрание, не че съм бил аз, но ако беше някой ме изпреварил, щях да го посоча него, а сега като примери щях да кажа – тогава, когато алармирахме ние тогава, от Демократи за силна България, за кризата, тогава трябваше да започне тоя дебат, а не да се поднасят шегички, да се правят, да се ехидничи или да се отнасят със сарказъм икономисти, политици, медии, т.е. точно тези, които трябваше да започнат дебата, трябваше да започне през септември, даже през лятото на 2008 г., трябва да го кажем ясно това. Това означава незрялост на обществото, това означава незрялост на демокрацията в България.

Водещ: Аз си спомням, вие бяхте в това студио точно преди, мисля, две години, говорихте за кризата. Тогава обаче…
Иван Костов: Сам, сам, сам, сам като първа птичка.

Водещ: … изглеждаше, изглеждаше като нещо много далечно, като нещо, което се случва отвъд океана, стигнало е някъде в Европа, тук нямаше…
Иван Костов: Да, да, да… да, да да… виждате ли, работата на…

Водещ: … не го усещахме в джоба си…
Иван Костов: … работата на политиката, на политика, отговорността му е да предвижда събитията, да ги изпреварва, да предлага решения, за да не допусне да се влоши положението толкова много, колкото се влоши. Загубени бяха поне 15 месеца от управлението на Сергей Станишев, всъщност цялата… даже не 15, две години на практика се загубиха, защото правителството се смени, да кажем, новото е влязло от 1 август 2009, до тогава, значи от лятото на 2008 г. до лятото на 2009 г. на практика ние нямахме антикризисна политика, нямахме дори и дебат. Чудехме се и си казвахме – някъде има криза, тя при нас няма да дойде, точно както казвате вие, и само аз и няколко колеги самотно говорехме и предупреждавахме, опитвахме се да алармираме общественото мнение. Ето сега, две години по-късно изведнъж груби, тежки, сурови мерки от страна на Министерство на финансите.

Водещ: Добре, но това време, за което вие говорите, то все пак беше доста отдавна, от 1 август, както казвате, България има друго правителство, значи колко, осем месеца минаха от тогава, то предприема някакви действия…
Иван Костов: Така е, така е.

Водещ: … в същото време вие казвате – губим посоката. Така ли е наистина?
Иван Костов: Нека да вземем… да, нека да вземем един проблем – казвате предприе действия, ето има проблем – запушване на разплащанията между фирмите поради неплащане от страна на държавата, на министерствата и на държавните разпоредители с поръчки, неразплащане към фирмите, които по Закона за обществените поръчки са изпълнили някаква работа. Значи, правителството не разплаща… Сега, ние не знаем точния размер на безспорните и такива изискуеми кредити. В момента като като реално признати от Министерството на финансите вероятно са някъде около 700 милиона, но те са вероятно около милиард и 300, може би около милиард и 300, според нашите преценки. Искахме една комисия да го установи това нещо. Това обаче останаха като скрити кредити, когато се приемаше бюджетът на страната за 2010 г., т.е. не се знаеше колко са разписали, колко договори са сключени, колко неразплатени, изпълнени иначе работи, са осъществени, на практика в тая сфера се оказа едно абсолютно разпиляно стопанство на държавата. И сега, когато започват да излизат претенциите на фирмите, а те излизат отвсякъде, от… примерно неразплатени канализационни и водоснабдителни работи в община, да речем Сливен, или… не знам, те изскачат отвсякъде, нали, и когато това нещо започва да се сумира и се оказва, че това са някакви много зле стопанисвани, поети ангажименти от страна на държавата, които сега трябва да се платят. Държавата не може да ги плати, защото ако извади пари и разплати веднага, ще изскочи много над бюджетния дефицит. Тя няма право да го прави, ще изпусне и другите си цели. И ето, тежък проблем, който ние предлагаме как да се реши.

Водещ: Да се създаде регистър…
Иван Костов: Създаваме един механизъм, един централен регистър, обобщаваме всичко, определяме сроковете, държавата признава като безспорни изискуеми тези кредити. Това до голяма степен ще реши въпроса на фирмите, защото те ще имат сигурно доказателство пред банките, че ще дойде момент, в който ще могат да погасят кредитите или да бъдат рефинансирани от банките. Това е основната линия на решението. Освен това правителството ще обявява и кога е погасило тези кредити, нали, когато Министерството на финансите е разплатило. Цялото това нещо ще се превърне в една стройна система и тя веднага ще се отпуши, веднага ще тръгнат разплащания, защото на базата на доверието в държавата, защото ако държавата каже – аз ще платя в рамките от шест до 18, хайде да не е до 18, до 12 месеца ще разплатя тези задължения в следния порядък – всеки ще види кога ще дойде неговият ред, нали, и тогава системата ще тръгне и натискът на кризата върху цялото, паричните обороти на фирмите, ще намалее.

Водещ: Вие ако бяхте ръководител на банка, щяхте ли да повярвате, че държавата ще си погаси задълженията?
Иван Костов: Да, да, ако държавата…

Водещ: Тези пари, те се прехвърлят за следващата година в името…
Иван Костов: Да, да, ако държавата…

Водещ: … на малък бюджетен дефицит…
Иван Костов: Ако държавата определи механизъм, ако разпише всичко, признае тези задължения, определени срокове, и ми е ясно кога, примерно, ще излезе погасяването на задълженията на моя длъжник, който пък е кредитор на държавата, аз ще приема, че е така и даже ще го рефинансирам, защото държавата няма да ме подведе.

Водещ: Осемнадесет месеца не са ли много дълъг срок, г-н Костов?
Иван Костов: Дълъг са, дълъг са, но това е…

Водещ: Защото знаете, че те имат спешна нужда от пари тези фирми…
Иван Костов: В условия на, да…

Водещ: Съкращават работна ръка, има социално недоволство…
Иван Костов: Така е.

Водещ: … има прогнози, че може да се стигне до, така, социални протести, много сериозни.
Иван Костов: Така е. Но това, че държавата признава, че има това задължение и че ще го покрие, всъщност държавата, държавните фирми, държавните разпоредители с първостепенни и с второстепенните разпоредители на бюджетни средства, това ще разреши, просто ще даде на фирмите паричния поток, който им е необходим. Самото обстоятелство, че държавата… всъщност знаете ли какво става при това положение, държавата застава с авторитета, който има, и с доверието, което има, като краен платец на тези задължения, а тя е и такъв, приема това нещо и на практика решава проблема. Наистина не е, не е лесен за разбиране нашият механизъм, но безспорно той, той се прилага навсякъде между другото. Защото самият той работи по три начина. Единият е този, който сега дискутираме, че банките връщат доверието си към собствените си длъжници, защото те са признати кредитори на държавата, и така тръгва процесът. Второ, банките могат да направят сесия на тези вземания. Те могат да кажат – добре, аз влизам в твоето вземане, оправям се с твоите задължения и ще чакам аз от държавата. Освен това може и специални фирми, те са финансови институции, да осъществят факторинг, тоест те да изкупят, ако имат налични пари, те да помогнат на фирмите. Но това е наистина в случай, че фирмата няма въобще механизми, за да дочака сроковете, нали. Така че едно решение. То е щадящо по отношение на хората, по отношение на социално слабите, то е щадящо по отношение на цялата система. Защото някои от мерките, които…

Водещ: На фона, на фона на това, на фона на това, което изтече в днешните медии…
Иван Костов: Да, някои от мерките наистина не са щадящи, те са…

Водещ: Кои, кои например?
Иван Костов: Ами, повечето мерки са, как да кажа, те водят до драстични икономии…

Водещ: Данък върху пенсиите, данък върху това, което е над минималната пенсия.
Иван Костов: Това е, това е…

Водещ: Как ви се струва това?
Иван Костов: … това е драстично. Това е драстично.

Водещ: Драстична мярка.
Иван Костов: Драстична мярка. Това ще бъде посрещнато изключително лошо. Аз мисля, че не бива да се стига до такива мерки. Освен това, мен ме спряха в… аз ще се издам малко, бях на ски и на паркинга ме спря един човек и каза – не правете тази глупост. Аз съм пенсиониран еди-кога си. Работя тук, за да си докарвам някакви доходи. Сега, в момента взимам 200 лева пенсия. Това не ми стига. Виждате ме къде съм излязъл да работя. Моля ви се, не отнемайте правото ми да си получавам пенсията или не ми облагайте пенсията, нали. Дотук ли стигнахте? И аз му обещах, че ще бъда против. И ето сега казвам пред всички, че наистина ще бъда против такива мерки, защото те наистина са много… Това, това не е правено в България.

Водещ: По отношение на данъка върху пенсиите, а…
Иван Костов: Това не е правено в 1991 година, не съм, не съм… Аз съм бил министър на финансите и съм преодолявал кризата от Андрей Луканов и не съм посягал към тази мярка, не, че не съм се сещал за нея. Не съм го правил и 1997 година като министър-председател, преодолявайки кризата, до която ни докара Жан Виденов, сегашният президент Първанов. Така че и тогава съм се сещал…

Водещ: Премиерът казва, премиерът казва, че сега е най-тежката ситуация след войната.
Иван Костов: Не, това не е най-тежката, очевидно не е вярно…

Водещ: А другите мерки, само за един, така, блицкоментар ще ви помоля – майчинството да падне наполовина, 225 дни, осигуровките да имат данък общ доход. Това как ви се струва?
Иван Костов: Сурови мерки за хората. Аз искам първо да се изчерпят тези мерки, които са щадящи, те да се приложат, те да дадат… Вижте, правителството през икономии няма да изведе страната от кризата. Правителството може да изведе страната от кризата, когато направи големите икономии. Примерно когато, както ние предлагаме, даде нови приоритети на публичните инвестиции, преценявайки ги от гледна точка на това дали имат кризисен ефект, защото някои инвестиции имат кризисен ефект. Това да отидеш и да закопаеш, както показа Българска национална телевизия, в една локва стотици милиони левове, това е…

Водещ: За АЕЦ “Белене” ли имате…
Иван Костов: Това е, да, това е прокризисен ефект. Значи, когато държавата… Държавата трябва да спре да прави тези неща. Тоест тя не трябва да си позволява да стимулира кризата чрез инвестиции, а това може да става когато инвестицията е дългосрочна, когато срокът й на завършване е примерно след седем-осем години. Тогава това нещо носи криза сега, а полза след десет години. Или когато инвестицията е от такова естество, че влошава силно външно-търговския баланс на страната, защото кара страната да вкарва огромен внос и влошава платежния й баланс.

Водещ: Отварят се работни места…
Иван Костов: От тази гледна точка ние сме…

Водещ: Отварят се работни места, казва Румен Овчаров, отваря се…
Иван Костов: Не, отварят се най-много работни места, ето, ние сме казали, когато се стартират процедурите по възлагане изпълнението на лотовете по автомагистрала “Тракия”, по автомагистрала “Струма” и “Люлин”, по Софийския околовръстен път, “Марица” и т.н. Това означава много работни места и суровините, почти 80 процента за производството на магистралите са на територията на страната, т.е. ние посочваме инвестиции, които наистина са антикризисни като ефект. Освен това ние предлагаме автомагистрала “Хемус” да се изгради по приетите като възможности, и създадени от Европейския съюз възможности, чрез публично-частно партньорство или чрез проектно финансиране от стратегически изпълнители и инвеститори. Това може да бъде направено, т.е. други ще инвестират, други ще строят, а ние ще получим магистрала и ще можем да я ползваме, и по този начин пък ще намалим разходите за енергия, защото основните критерии, през които ние искаме да се разгледат инвестициите, за да бъдат, да допринасят за енергийна ефективност, да създават диверсифициране на възможности за енергийни доставки, да запазват работни места и, разбира се, да снижават импортоемкостта на българската икономика, т.е. да не внасяме много. И има няколко, два поне проекта, които много си заслужават, а от друга страна неизбежно идват като абсолютно задължителни. Срокът на годност на панелните сгради, на панелния жилищен фонд в страната започва да изтича. Те имат определен срок. Тези примерно, които са правени преди петдесетина години, вече трябва да бъдат сериозно обновени и санирани. Има технологии за това нещо. Европа дава пари за тези неща. Европа даде, Европейският съюз и Германия например санираха изцяло този панелен жилищен фонд в Източна Германия.

Водещ: Предлагате там да се насочат…
Иван Костов: Това е нещо, което е изключително важно и ще спаси строителния сектор целия от кризата, в която е изпаднал. Същото трябва да се направи и по отношение на мерките за енергийна ефективност и в бита, и в транспорта, и в индустрията, защото българската индустрия е изключително енергоемка. Това са големите резерви на публичните инвестиции, преди да се посяга на пенсиите на хората, да се спрат тези огромни, така да се каже, разхищения на бюджетни средства.

Водещ: Наясно ли е правителството, г-н Костов, какво прави или е загубило посоката и се лута на една или на друга страна? Има идея да се вдигнат здравните вноски с 2 процента, след това, след няколко дена отказ от тази идея.
Иван Костов: Знаете ли, ние трябва да гледаме…

Водещ: Намалява осигурителната тежест, Тотю Младенов казва: беше грешка, че свалихме осигуровките. Лута ли се правителството?
Иван Костов: Ние трябва да гледаме в правителството, министър-председателя преди всичко, за да видим дали се лута, защото иначе министрите произвеждат идеи, произвеждат и много спорни идеи, произвеждат и много драстични идеи, които сега представям си аз каква дискусия ще се развие на базата на това…

Водещ: Да, звучи чудовищно, зловещо за много хора. Лута ли се министър-председателят?
Иван Костов: Аз мисля, че министър-председателят е в положение да търси баланс между запазването на политическото доверие и реализацията на изпълними мерки. Това е неговият опит да реши нещата. Аз искрено се надявам и му желая той да събере куража за смели реформи. Ако той…

Водещ: Ама, загубил ли е посоката? Хващам се за ваши, ваши думи от трибуната на парламента.
Иван Костов: Не, не… значи, той ще си върне посоката, когато се върне на режима на реформи, когато не се отказва от реформата на пенсионната система, когато не се отказва от реформата в здравеопазването, когато реформира така, както ние подсказваме, и даде нови приоритети на публичните инвестиции, защото АЕЦ “Белене” от тази гледна точка е категорично прокризисна и влошаваща ситуацията в страната.

Водещ: Тези реформи може да доведат до, знаете какво, водят да протести, до сваляне на рейтинг, намаляване на рейтинг, намаляване на доверие.
Иван Костов: Да, да, но веднага след това ще има излизане от кризата. Аз имам опит в това нещо. Аз съм го правил, на два пъти. Нека да напомня, и първия, и втория път, и през 1991 г., и през 1997 г., наистина първите месеци са много тежки, но след това веднага се излиза на хоризонта на оздравяването и на икономическото възстановяване, веднага. Смелата реформа много бързо, и това е всъщност най-сериозното нещо, което може да изтласка икономиката нагоре. Нищо не може да помогне на една нуждаеща се от реформи икономика освен реформи.

Водещ: Вие се оказахте един от основните герои на пресконференцията в петък на държавния глава, на Георги Първанов. Основният, един от основните герои, имам предвид една от мишените, към които бяха насочени, така, атаки. Това учуди ли ви? Защо стана така?
Иван Костов: Знаете ли, президентът може би се опитва да си създаде две писти за следпрезидентстването. Аз не искам да гледам на това, което той прави, през призмата на някакви негативни емоции. Опитвам се да разбера какво прави. Значи, той прави следното. Първо, готви си една писта като Шрьодер. Силно застава зад руските проекти и зад руските интереси, с оглед на това да има високо платена руска служба в България, вероятно. Това е пътят на…

Водещ: Смятате, че това е мотив, така ли?
Иван Костов: Ами, това е пътят на германския канцлер. Той действаше по същия начин, всъщност нашият президент повтаря. Аз мисля, че това е едната перспектива, която си създава и която заработва президентът. Заради това той е толкова агресивен срещу финансовия министър, защото не иска да го чуе, когато той му казва – тази инвестиция за “Белене”, тя съсипва бюджета ми, тя ме ликвидира на практика, тя ми е невъзможна. Той не иска да го чуе, защото влиза в противоречие със собствената му житейска перспектива. И втората, за която хората започват да анализират, е, че той иска да се върне в политиката. Помните ли, че беше събрал своите съветници в Боровец и им беше задал въпроса какво ще прави след като му изтече вторият мандат. Сигурно сте забравили.

Водещ: Имаше такъв епизод.
Иван Костов: Имаше такъв епизод. Значи, неговата идея, тъй като той е млад човек, на 52-53 години, да се върне в политиката е реализируема само по два начина. Единият е да направи нова партия вляво, което той винаги може да направи, нали, и без да пита който и да било, а другата е да се върне и да оглави Българската социалистическа партия, но не бива…

Водещ: Добре, г-н Костов, това е правено, това се е случвало в България. Президентът Петър Стоянов, върна се в политиката за определен момент… Така че …
Иван Костов: Да. Той се върна, да, беше приет в Съюза на демократичните сили. Но президентът Петър Стоянов никога не е използвал позицията си на президент, за да си подготви политическо бъдеще или да лобира за руски интереси, за да има високо платена длъжност в някой руски инвеститор в България. Той такова нещо не е направил. Никой български президент не го е направил досега.
Водеща:
Това поставя важни въпроси. Важни въпроси поставя Първанов. Да…
Иван Костов: Всъщност това, което прави президентът…

Водещ: Да.
Иван Костов: Не, той постави всички възможни въпроси върху едно нарушение на конституцията, което е безспорно…

Водещ: Той казва: атаката срещу мен е заради това, че отворих въпроса за икономическите досиета на прехода. Свободен, свободен…
Иван Костов: Не, не, не

Водещ: … правя на това. Проверете фондациите на, семейните фондации на хора, които са забогатели, т.е. даренията там, на хора, които са забогатели от приватизацията. Тази тема притеснява ли ви? Защото той явно визираше…
Иван Костов: Не, няма как да ме притеснява.

Водещ: Е нещо, което е свързано и с вас?
Иван Костов: Вижте, това много глупав човек може да го говори, защото, ако говорим за фондацията “Бъдеще за България”, тя е фондация с обществена цел, което означава, че се отчита едновременно на трима министри – на министъра на правосъдието, защото е регистрирана, на министъра на труда и социалната политика, през цялото време на дейността си, за всички проекти, които изпълнява с министерството, и на министъра на финансите. Не може това да е скрито и да е покрито. Това наистина е много глупаво…

Водещ: Добре де ама…
Иван Костов: Е ако ми го поставяте като въпрос…

Водещ: Не, защото той го повдига, той го повдига…
Иван Костов: По-открито нещо от фондация с обществена цел няма в България.

Водещ: Добре, питам ви…
Иван Костов: Тя не може да бъде наречена по този начин.

Водещ: Питам ви направо – Валентин Захариев, който купи “Кремиковци”, бил ли е дарител на “Бъдеще за България”?
Иван Костов: Вижте, въпросът е следният. Не мога да кажа, но всички дарители се отчитат…

Водещ: … “Дару металс” примерно да е направило дарения.
Иван Костов: Всички дарители са открити, това е съвсем нормален процес, да бъдат проверени, няма никакъв проблем.

Водещ: Ама морално ли е. Защото той взима едно предприятие, което му се продава, сега, зрителите помнят как беше продадено “Кремиковци”.
Иван Костов: “Кремиковци” беше продаден, за да не фалира. И беше удължен животът му, тука изглежда всеки път ще говорим все за тази тема – и беше удължен животът му с 10 години. На 18 хиляди души беше удължена работата в продължение на десет години и беше дадена възможност да потърсят своя житейска алтернатива. Иначе трябваше да бъде ликвидиран на другия ден след този, в който беше крайният срок на продажбата.

Водещ: Знаете колко спечели той, препродавайки, Валентин Захариев.
Иван Костов: Аз не знам какво е спечелил въобще. Въобще не знам. Ако е спечелил, той го е спечелил, защото е санирал предприятието, докарал го е до някаква способност да намали загубите или дори да излезе на печалби. Но това е негова заслуга, защото това предприятие беше с огромни загуби и губеше непрекъснато. Това е смисълът на тази икономическа операция, която е част от реформите. Не трябва да забравяме следното нещо. Приватизацията е реформа, от която България се нуждаеше, за да стане като европейските страни, където членува в момента. Без приватизация не можехме да станем европейска страна, в смисъла, в който европейските страни дефинират себе си като членове на Европейския съюз. Това трябва да е много ясно на всеки.

Водещ: Темата за фондациите, за даренията не ви притеснява, казвате, там няма какво като проблем, като се поставя от президентството, да излезе…
Иван Костов: Ама как може да ме… Аз наистина намирам за много глупаво това, да твърдиш неща и да изопачаваш до такава степен нещата. Но аз мисля, че той няма предвид тази фондация. Имам подозрения, че ударът е насочен в друга посока.

Водещ: В коя?
Иван Костов: Ами, мои подозрения.

Водещ: Не искате да ги споделите?
Иван Костов: Но вижте какво се получава. Президентът, да завършим с това…

Водещ: Да, трябва да приключим, щото влизаме във времето, да, кажете.
Иван Костов: Има безусловен член на конституцията, който забранява да бъдете записван, без ваше съгласие, и да бъде разпространяван този разговор. Безусловен. Там е написано така: изключение може, ако има законово право. И ето аз сега отправям към президента, защото върху това се крепи всичко. Той тук наля какво ли не, какви ли не приказки изприказва. Нека да каже на какво законово основание, ама съвсем ясно да каже, в кой закон е записано, че той има право да осъществява записи на своите срещи. Просто да посочи закона. Ако не е в състояние да посочи закона, и той, и всичките му защитници, които ги гледах как се гърчат снощи в “Референдум”, значи нямат аргументи в този спор. И това е цялата…

Водещ: Нямаме време да влезем, той обясни, че с натискането на копчето на бутона, самият финансов министър е приел, че ще бъде записан и т.н.
Иван Костов: Не, не, не. Това не е вярно.

Водещ: Благодаря ви, благодаря ви, г-н Костов.
Иван Костов: Копчето се натиска, за да се чува.

Водещ: С едно изречение – давате ли някакъв срок да намерят посоката тези, които са я загубили и се лутат? Има ли срок, в който трябва да я намерят, щото вие помагате, ама докога?
Иван Костов: Ние помагаме на това правителство, надяваме се, че правителството ще чуе нашите предложения.

Водещ: Краен срок има ли?
Иван Костов: Едно от нашите, първото ни предложение за антикризисна политика, беше да се създаде пост вицепремиер, сега ще бъде министър, който да отговаря за усвояването на европейските фондове и да бъде въоръжен с достатъчно инструменти…

Водещ: Питам срок дали има? Дали има срок, дали поставяте срок на…
Иван Костов: Виждате, че някои от нашите идеи се приемат и при положение, че някои от нашите идеи се приемат, ние ще изчакаме да видим ефекта от тяхното приложение. Това е нормално.

Водещ: Добре. Благодаря ви за този разговор.

---

новини | лица | документи | дискусии | избори | връзки | за нас | блог | архив

ДСБ Триадица