Митко Димитров на 90!


На 25 януари 2010 г. учредителят на ДСБ – Триадица Митко Димитров навърши 90 години!
Честит юбилей!

още

и повече – от “Един живот с волейбола”

Advertisements

2 Responses

  1. И още повече – ето така:
    Представяне на бойната кариера на Митко Димитров от Борис Станимиров – председател на клуб „Един завет”:

    Господа офицери,
    Дами и господа,

    От името на клуб „Един завет” – организация на потомците на царския офицерския корпус ще имам честта да представя накратко бойната биография на нашия юбилияр. Обикновено в такива моменти се чете, но аз нямам нужда от писан текст, защото Митко Димитров е сред най-впечатляващите личности, които съм срещал. Сами ще се убедите, че история като неговата остава в главата на всеки, който веднъж се докосне до нея.

    Митко Илиев Димитров е роден на днешния ден през 1920 г. в семейството на учител.
    През 1937 г. издържа тежките конкурсни изпити и е сред малцината щастливци, избрани да постъпят като кадети в 60-ти випуск на ВНВУ. Това е годината, в която българската династия се сдобива с престолонаследник, а страната ни отхвърля ограниченията на Ньойския договор и започва с бързи темпове да модернизира армията си и да възстановява военната си мощ. Тези събития няма как да не се отразят на самочувствието и волята на бъдещите офицери. Димитров завършва и е произведен в първи офицерски чин през 1941 г. Преминава различни назначения, главно по южната граница. След влизането на България във войната Митко Димитров заминава на фронта като боен командир на 7/3 рота от 12-ти балкански пехотен полк на 8-ма тунджанска дивизия в състава на ПБА. Като ротен командир за осем месеца активни военни действия той проявява бойни, човешки и командни качества, които показват характера на неговата личност и обясняват по-късните му успехи в спорта, а и във всяка една област на живота.

    „Личният пример, изучаван и втълпяван ни през целия период на обучение, беше така дълбоко проникнал в съзнанието ни, че бе станал повече от безусловен рефлекс. Не е имало и един поход, колона или разгърнат строй, когато съм бил във втора линия, зад първата верига. И тогава и сега съм мислил, че до ротен командир включително, всички полеви командири трябва да бъдат редом с най-първите. Така и постъпвах…”

    През декември 1944 г. край гара Оролик ротата на Димитров достига бункер, където противника се е укрепил и с картечен огън осуетява всяка атаки и нанася жертви. В нощта на 24 декември ротният командир Митко Димитров излиза начело на 5-тима от своите войници безшумно се приближават до самия бункер и успяват да го взривят. За тази проява Митко Димитров е награден с Военен орден „За храброст”. Но блестящите прояви на Димитров като способен командир и храбрец не свършват, а едва започват от боя при Оролик. През март 1945 г. Димитров получава заповед под прикритието на нощта да форсира река Драва и да извърши десант на полуостров, образуван от завой на реката, който да задържи под контрола си до второ нареждане. Операцията е изпълнена блестящо и трите взвода на поручик Димитров заедно с придадените им поддържащи подразделения завземат полуострова и се окопават. Следват 8 дни на тежки боеве, в които самите войници казват, че са по-близо до смъртта отколкото до живота. Противникт извършва постоянни атаки, понякога достигайки на метри от нашите окопи, които една след друга са решително отбити от хората на Димитров с унищожителен картечен и пушечен огън. Поради добрата организация и високия дух, противника дава 64 убити, а ротата на Димитров – само четирима. На осмия ден обаче, ситуацията се усложнява – мунициите са на привършване, а противника срещу тях получава свежи нови подкрепления. Заповедта си е заповед – полуострова трябва да се задържи. Връзката с щаба на полка е прекъсната. Тогава Митко Димитров взима тежко лично решение. На своя глава решава да спаси поверените му момчета, които без патрони са обречени на сигурна смърт. В нарушение на заповедта на командването той дава нареждане ротата да се изтегли през реката. Един по един взводовете напускат полуострова. В първата лодка са телата на убитите им другари. В последната лодка се качва командирът пор. Димитров. Военният закон е еднозначен – за неизпълнение на заповед пред лицето на врага наказанието е смърт чрез разстрел. Когато един от войниците, по образование юрист напомня това на Димитров, той отговаря: „Знам. Но по-добре да плаче една майка, вместо 130.” Тази проява на Митко Димитров не е признак на лоша дисциплина или малодушие. Напротив. Той осъзнава обективната обстановка и отговорността си за живота на поверените му хора . Командирът е затова, за да поема отговорност в тежки мигове. И той я поема. Митко Димитров и помощникът му са арестувани и дадени на военен съд. Въпреки очевидния здрав разум в техните действия, законът е нарушен. Осъдени са на доживотен строг тъмничен затвор. Тогава се завихря низ от събития, по които може да се напише роман. Мълвата за саможертвата на ротния командир, който обрекъл себе си, за да спаси хората си, се разпространява по целия фронт. При гледането на делото на втора инстанция се случва нещо, което е прецедент в цялата съдебна практика – прокурорът по делото, вместо да атакува обвиняемия, развълнувано пледира в негова защита, нарича го герой и настоява за освобождаването му. Присъдата е отменена и делото е върнато за преразглеждане. В това време всички войници от ротата искат среща с командването и заявяват твърдо, че няма продължат настъплението, ако не ги води техния командир поручк Димитров. Митко Димитров е възстановен като командир на ротата. Началниците на 1-ва БА не съжаляват за тази своя отстъпка. В следващите седмици под командването на Митко Димитров ротата извършва чудеса от храброст и героизъм и записва името си във вечния пантеон на българската бойна слава.

    Ротата участва в превземането на град Чурго, като в тежки улични боеве взима 70 пленници. След Чурго пред 12 –ти полк стои укрепената отбранителна линия „Маргит”. Ротата на Митко Димитров е първата бойна част, която начело със своя командир прави пробив през укрепената вражеска линия, преминава в тила на противника и взима в плен една батарея, обоз, полева болница и над 130 войници и офицери. Настъплението продължава през р. Мур на унгарска територия където ротата участва в боеве с остъпващите немци до самия край на войната. Стигат до авсррийските Алпи.
    За блестящите бойни прояви при превземането на гр. Чурго, пробивът на линията „Маргит” и пленяването на над 200 военни, една батарея и много тилово имущество по всички правила на войнската чест се полага най-високият орден. И командира на полка, прославеният полк. Димитър Димитров, герой от две войни предлага ротния командир Митко Димитров за втори орден „За храброст”. Вместо орден обаче, нашият приятел е награден с … 1 година арест, без обвинение, в Старозагорския затвор. Изхвърлен е от армията като „царски офицер”, както повечето свои колеги, възпитаници на Военното на Н.В. училище. Спортът се оказва областта, в която Димитров може да прояви качествата придобити във Военното училище и доказани в битките Човек, който месеци наред е водил 130 уморени от смърт и кръв мъже през ужаса на битките, няма как да не успее да доведе до победа отбор мотивирани спортисти. И той го доказва, продължавайки своя низ от блестящи победи.

    Днес на неговата 90–годишнина искам да благодаря от свое и от Ваше име на бай Митко за честта да го наричаме свой приятел и да му пожелая още години напред да е все такъв вдъхновяващ пример за достойнство, оптимизъм и висок дух.

    На многая лета!

  2. През 2007 г. Митко Димитров бе удостоен от Столичния общински съвет с най-високото звание “Почетен гражданин на София” за заслуги, като воин, спортист и гражданин към София и България.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: