“Античен мавзолей ли? По-добре квартален чушкопек”


Статия на Вили Лилков и Мартин Пискулийски с горното заглавие е публикувана в днешния брой 2 за 2010 г. на в. СЕДЕМ. Ето я и тук:

Преди повече от една година по предложение на общински съветници от ДСБ Столичният общински съвет взе решение да се разработи програма за подготовка на Историческия център на София за номиниране за Световно културно наследство и да се приеме план на централната градска част. Идеята за номинацията не е нова – тя е залегнала във всички стратегически документи за развитие на София, но никой от политиците, управляващи града ни, не се сещаше за нея. Конкретният повод за доклада бе силният натиск за строителство в центъра. Той трябваше да бъде спрян! С всяка нова сграда или промяна в облика на центъра градът ни се отдалечава от възможността да кандидатства пред ЮНЕСКО. Идеалният център на София, който притежава най-силния режим на защита – резерват, е без подробен устройствен план, няма силуетни планове на сградите, липсва цялостна консервационна стратегия, няма политика за развитие на културното наследство.

Докладът получи подкрепа от общинско предприятие „Стара София” и Софийски исторически музей; от ИКОМОС/България; от Съюза на архитектите в България, от БАН и от всички общински съветници, само НИПК запази мълчание. Но не за дълго – след три месеца общината бе уведомена, че неговият експертен съвет е изразил становище, че не подкрепя решението. Това даде повод на общината и Министерството на културата да не работят за подготовката за номиниране, а строителите и собствениците на терени в центъра да продължат да настояват за: надстрояване на хотел «България»; за 15-етажна сграда върху терена на хотел «Рила»; за нови сгради на мястото на старото руско посолство и на Института по социология на БАН, както и за грандоманско разширяване на сградата на Художествената академия. В същия дух общината се запретна да строи подземен паркинг до ЦУМ (точно върху крепостните стени на древния град); ДАГ предложи план за Западно направление, което обхваща част от Историческото ядро (посрещнат с лавина от 273 жалби на собственици на имоти); известна фирма пожела да огради градинката до Руската църква на основание на собственост върху парцела.

Но върхът на безобразието бе искането пред СОС на кметицата на район Възраждане, да се продаде античната улица (между Булбанк и метростанция «Сердика»), свързваща църквата “Св. Петка Самарджийска” с Триъгълната кула и Западната порта на древния град и тя да стане част от паркинга до метростанцията. Умишлено не бе потърсено мнението на главния архитект на София, на общинското предприятие, което отговаря за паметниците на културата (които бяха твърдо против!), нито на Министерството на културата. “Какво, като я продадем, то и без това археологията (стени и настилки) са извадени оттам и съхранени. Ще я експонираме другаде!” – оправдаваха се общински съветници, поддържащи предложението. Противопоставихме се категорично и предложението бе отхвърлено. Ако то бе прието София щеше да се раздели с невероятния проект “Сърцето на града” за подземното свързване на Източната порта на древния град (в подлеза до Президентството) с църквата «Св. Спас» под Булбанк и Западната порта до Католическия храм, а общинския съвет щеше да се нареди до безхаберниците, които навремето при изграждането на хотел «Рила» и хотел «Балкан», изнасяха с камиони за боклук мозайките и стените на двореца на император Константин.

Човек да се чуди, как е възможно такова отношение към най-ценното ни наследство, което все още придава на София облик на европейски град! Възможно е, защото много малка част от живущите в София се интересуват от градската история и архитектура и от бъдещето на града ни. Те просто пребивават и преживяват в него! Затова в ДСБ Триадица решихме да направим поредица от филми за културно-историческото наследство в риск, за занемарените чешми и градини и градския дизайн и да търсим съмишленици за промяна. Като начало, няколко дни преди Коледа, на специална пресконференция представихме първия филм за шест уникални исторически обекта, обречени на разруха и забрава.

Античният мавзолей (III – IV в.) на ул. „Димитър Хаджикоцев”, до Южния парк е проучен и консервиран през 2001 г.

По-оценка на археолозите “… той вероятно е част от по-голям античен комплекс. Идеалният терен, комуникационните възможности, близостта до улицата и до голям общински терен дават отлични възможности за адаптирането му и за неговата социализация… Той няма самостоятелно присъствие на това място и наблизо трябва да се предполагат и търсят и други архитектурни останки…”. Но вместо търсенето да продължи, по-голямата част от пространството наоколо е застроено, а мавзолеят е обрасъл с бурени. Стените му достигат почти до жилищните блокове, но никой не знае, а и не се интересува, какво има под неговата тераса.

Вътрешните зидове са скрити под храстите. От саркофазите на централната гробница се виждат само отделни елементи и в тях са намерили приют местните клошари.

Базиликата “Св. Троица” на хълма Лозенец до Южния парк бе открита през 2000 г. по време на строеж. От нея са „запазени” около 800 кв. м., останалата по-голяма част бе изрината с булдозери или вградена в новите зидове.

Дълго време общината се чудеше, какво да прави и накрая строежът продължи. Сега в мазетата на построения отгоре жилищен блок може да се видят останки от църквата, а мнението на археолозите е, че става дума за „… изключително представителен градеж с колони, капители, мраморна облицовка, стенописи. Находките в храма – монети, накити, оръжия и съдове – са около три хиляди. Реконструкцията на плана показва, че дължината на средния кораб на базиликата е 35 м, притвора и апсидата са с диаметър 7 м, а височината на базиликата е около 17,5 м”. Днес останките от църквата са покрити с дива растителност. От охраната на блока, която се появи, докато снимахме филма, чухме че няма да е лошо мястото да се почисти и експонира, защото може да стане „готино кафене”.

Западната порта на древния град Сердика днес е сметище, в очакване да бъде почистено, а мераците са в близост да се строят високи сгради.

Софийският римски амфитеатър е открит случайно през 2004 г. при строежа на хотел в центъра на София. Не се намери сила да спре строителството и част от уникалния комплекс бе вграден в приземното ниво на хотела, присвоил името на амфитеатъра, който е 77-ият античен паметник от този вид открит в света. По размери се доближава до Колизеума в Рим, а съчетанието на римски театър (II – III в.) и късноантичен амфитеатър (III – IV в.) е уникално в световен мащаб. Сега това, което оцеля, чака някой да продължи разкопките.

В кв. “Стефан Караджа” на ул. „Гинци” потърсихме останките от най-голямата известна вила рустика (III-V в.) край София. По-голямата част от нея е погребана под два панелни блока, но античният мавзолей, част от комплекса, е запазен под зелената площ. Само останки от каменни колони дават знак, че мавзолеят е там, където ни насочи възрастна жена, която не знаеше за него, но предположи „… май че е там, при камъните, дето печем чушки и варим компоти есенно време”.

Паметникът на загиналите българските войници от Първи и Шести полк от Желязната първа софийска пехотна дивизия

чака вече тридесет години да бъде възстановен, след разрушаването му при строежа на парка пред НДК. През 2000 г. бе подета инициативата за възстановяване на мемориала: Одобрен е проектът, изработен от арх. Агура; СОС учреди безвъзмездно право на строеж в Южен парк, втора част; издадено е и разрешение за строеж. Направена бе и първата копка от министъра на отбраната, но десет години на това място има само един знак!

Знак за безхаберието на Министерството на отбраната… и за нашето!
Защото в разбирането на масата от софийските граждани археологията е интересна, доколкото може да послужи за кафене, хотел, жилищен блок или за квартален чушкопек!



новини | лица | документи | дискусии | избори | връзки | за нас | блог | архив

Advertisements

3 Responses

  1. Филмът „Културно наследство в риск” е качен в YouTube. Авторите изказват благодарност на д-р Любинка Стоилова и ст. н. с. Петър Йокимов за ценните консултации и гражданската позиция!

    След премиерата на филма (на пресконференцията от 20 декември 2009 г.) Лъчезар Томов публикува в блога си постинг по темата, след което организира и Блог – вълна „Културно наследство в риск” – за разпространение на филма.
    Материалът на raylight вече е представен и на страниците на органа на Македонската патриотична организация (в Торонто) – в. “Македонска Трибуна” – ей там. 🙂

  2. […] Още за късноантичния мавзолей в София – от списание СТОЛИЦА, брой 6 от 2010 г., както и от mydsb 1.0. […]

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: