30 юни 1971 г.


ДЕН КАТО КОШМАРЕН СЪН

Утрото на 30 юни 1971 година е ведро. Към 9:30 ч. Аспарухов пристига на стадион “Левски” в квартал Подуяне. Колегите му са вече в анцузи, подготвят се за поредната тренировка. Капитанът няма да бъде днес с тях, ще пътува за Враца заедно с Никола Котков, където и двамата са поканени да участват в юбилейния мач по случай 50-годишнината на тамошния “Ботев”. Винаги отзивчив, Гунди не може да отклони тази покана. Не бива да си мислят хората, че се големее. Мигът на тази раздяла се врязва завинаги в паметта на тези, които са изпращали двамата изтъкнати футболисти. Пред очите им са Аспарухов в тъмносиня спортна блуза и Котков в елегантен костюм, с вратовръзка. Усмихнати, те се вмъкват в бежовата Алфа Ромео-Джулия ГТ, след като полагат автографите си върху снимките, които неизменните им поклонници и в тоя ден не пропускат да им поднесат. Колата потегля и само за секунди номерът СГ 9999 изчезва от погледа на изпращачите. Изчезва заедно с пътниците завинаги…

Витиня, бензиностанцията. Автоматът отчита бензина, а обслужващата жена в оранжева блузка и синя престилка се взира в тези така познати от многобройните фотографии и от страниците на вестниците образи. Тя и не подозира, че е последният човек, който ги вижда живи, че само след няколко минути тези образи ще се изпепелят. Към колата се приближава непознат мъж, който бърза за някъде и моли да бъде взет. Аспарухов не е от тези, които ще откажат. Подава на продавачката десетлевова банкнота, сяда зад волана и запалва мотора. Жената изтичва и обяснява, че бензинът струва 9,20 лв., иска да върне остатъка. Гунди махва с ръка и дава газ. По-късно като се знае развръзката, неговата майка ще спира с въздишка на тоя момент: “Да беше се проявил като скъперник, та да се забави за тези осемдесет стотинки още минута. Минутка, която щеше да го спаси…”. Защото по-сетне при злополуката се изяснява, че разстоянието между сблъскването с товарната кола и разминаването, измерено във време, е тъкмо една минута.
Автомобилът ловко се измъква от стръмните серпантини, излиза и от последния завой. Но малко по-надолу, на 150-160 метра от страничния път, идващ от Петрохан, изскача товарен камион ЗИЛ с тежко ремарке, преграждащо фатално асфалтовия път.
По-нататък всичко се развива мълниеносно и трагично. Аспарухов прави енергичен опит да предотврати неизбежното – данните говорят, че алфата е оставила следи от своите гуми цели 30 метра. Напразно! Ударът е страшен, предната част на купето се врязва в резервоара на камиона. Върху автомобила плисва бензин и се възпламенява. Спортната Алфа Ромео гори като факла. Никой, нито шофьорът на самосвала, нито пристигналите с други коли хора не успяват да помогнат. Това става на 52-ия километър от София, в 11 часа на 30 юни 1971 година…
Така трагично и нелепо загива, заедно със своя съиграч и приятел Никола Котков, невероятният Георги Аспарухов.
…А едва беше навършил 28 години…

Цитатът е от този текст, публикуван тук, преди година.

 



новини | лица | документи | дискусии | избори | връзки | за нас | блог | архив

ДСБ Триадица

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: