Миноритарни Избирателни Смески (МИС)

В Народното Събрание все още продължава приемането на Закон за изменение и допълнение на ЗИНП.

Снощи бяха приети някои от текстовете, свързани с пасивното избирателно право – като какви ще трябва да бъдат следващите 240 народни представители – най-общо 209 партийни представители, включени в някоя листа на партия (получила поне 4% от действителните гласове) или на коалиция от партии (с поне 8% от гласовете), както и още 31 партийни представители, всеки от които ще стане избран депутат, ако партията му го е регистрирала и като “мажоритарен” кандидат в един от 31-те многомандатни избирателни райони (последните, по съвместителство, ще трябва да се водят и като “едномандатни”, за да може един Ангел да твърди, че бил въвел СИС – не индъстрис, а Смесена Избирателна Система, с “мажоритарно” избиране на част от депутатите).

Днес предизборната депутатска работа продължава с промените в активното избирателно право – това на избиращите граждани на Републиката, с преброяването на подадените гласове (където най-вероятно няма да има никакви промени), както и с окончателното “отрязване” на досега съществуващата възможност в парламента да попадне и някой “независим кандидат”.

След малко, когато законопроектът бъде приет окончателно и бъде изпратен на Президента на Републиката, г-н Първанов ще трябва да извърши едно от следните три действия:

  1. да издаде Указ за обнародване на приетия закон;
  2. да извърши описаното в т.4 на ал. (3) от чл. 102 от Конституцията връщане за повторно обсъждане;
  3. да се възползва от предоставената му по чл. 150, ал. (1) (пак от Конституцията) инициатива и да препрати закона в Конституционния съд – за решение по чл. Чл. 149. ал. (1), т. 2, във връзка с т. 1 от същата алинея.

Така Президентът ще получи повод да се изяви като държавен глава, по смисъла на чл. 92 от Конституцията, като направи последното, дори и с поемането на риска (върху имиджа му) някой да свърже това действие с известното “измиване на ръцете”. Ето му и един-два (непартийни) аргумента:

Първо: Второто четене се извършва от председател на някаква временна комисия (за промени в изборното законодателство).
Според Основния закон обаче “временни комисии се избират за …” – ето какво пише там:

Чл. 79.
(1) Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии.

(3) Временни комисии се избират за проучвания и анкети.

Толкоз! За проучвания и анкети! Преобразуването на тази комисия във “водеща” е акт на самото Народно събрание, който може най-меко да бъде определен като “тълкуване на Конституцията” – нещо, което все още не влиза в правата на този държавен орган.

Второ: Ако за Народното събрание се предполага, че е “държавен орган” по смисъла на член 1 (ал. (2)) от Конституцията, би могло да се предположи, че е такъв и по смисъла на чл. 86 (пак ал. (2)) от същата – ей го:

Чл. 86.
(1) Народното събрание приема закони, решения, декларации и обръщения.
(2) Законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите.

Има един закон, известен като ЗНА (ма не е за народната армия, а за нормативните актове). В чл. 3 от ЗНА пише, че “законът е нормативен акт”, а пък чл. 26 от същия закон постановява какво трябва да се направи с един кандидат за “нормативен акт”, преди да стане истински такъв:

Чл. 26. (1) Изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност.

(2) Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.

Те така. Ето и малко картинки от “интернет страницата на съответната институция”, вторник 14 април 2009 г.:

zakonoproekt2

zakonoproekt3

zakonoproekt4

Тези картинки са от НЕзаконосъобразното състояние на приетите (на 1-во четене) три законопроекта, от които по-късно “оная” комисия е образувала общия, който все още се чете (на 2-ро четене). Да го напиша ясно:

Приетите законопроекти НИКОГА не са били публикувани (ако не се броят евентуалните хартиени копия, които някои от българските депутати може и някога да са виждали).

Е, за последния от трите проекта, ще трябва и някаква специална аритметика при пресмятането на броя на дните от “12 март 2009 г.” до “25.03.2009”, за да се получи “най-малко 14-дневен срок”!🙂

За да бъде в съответствие със ЗНА един проектозакон съответната му картинка от страницата на парламента НЕ трябва да изглежда по посочения начин, а, например, ето така:

zakonoproekt1

Забелязахте ли приликите и разликата? Щото аз ги виждам. На последната картинка се виждат два реда, които (сигурно е случайно🙂 ) липсват по-горе:

tekst

Така на “заинтересованите лица” е предоставена възможността за запознаване с проекта, мотивите, доклада и т.п., та, ако имат някакво желание, да изразят и някое становище или предложение.

Трето, четвърто, … – сигурен съм, че към съответния държавен орган са назначени “работници”, които, ако поискат, ще намерят и други аргументи за оспорване на закона, който след малко ще бъде приет. От мен – толкова, засега.🙂

 



новини | лица | документи | дискусии | избори | връзки | за нас | блог | архив

ДСБ Триадица

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: