Иван Костов в “Седмицата” на ДАРИК радио

Интервю на Кирил Вълчев с Иван Костов, денят {\pi} 2009 г.

Кирил Вълчев: – Вече е факт споразумението между ДСБ и СДС. Имаше момент, в който вашата личност се превръщаше за част от хората в СДС за препъни камък. Имало ли е момент, в който сте мислил да се оттеглите?
Иван Костов: – Не, преди битка никога не мисля да бягам.

Кирил Вълчев: – Защо дадохте предимства на СДС в това споразумение, което подписахте, защото ще ви припомня какво казахте, когато се учредяваше ДСБ: Целта минимум на ДСБ е първа сила в дясно.
Иван Костов: – Приемам реалностите, политика се прави с реалните обстоятелства. СДС имат малко по-добър резултат на евроизборите, при това там се явиха сами, ние се явихме сами. Последното доказателство в допитването на общественото мнение говори в тяхна полза, заради това е и преимуществото.

Кирил Вълчев: – А как ще се разширява коалицията, това договорихте ли?
Иван Костов: – Да, договорихме се и с голяма надежда гледам напред в бъдещето за възможността да се включат и други по-малки десни партии, ако щете и участници, които не са в състояние много да помогнат в изборната кампания, но които имат своята макар и не голяма стойност, но са ценни за коалиционен партньор.

Кирил Вълчев: – Кои?
Иван Костов: – Ами земеделците на Анастасия Мозер, обединените земеделци. Заедно с тях тези от БЗНС, които останаха зад г-н Ненчев, БЗНС „Никола Петков”. Такава партия е членът на Европейската народна партия Демократическата партия. Партия с реално участие и принос в коалицията може да бъде РЗС на Яни Янев.

Кирил Вълчев: – А Българска нова демокрация? Превръща ли се в пречка тяхното участие във властта доскоро?
Иван Костов: – СДС имат голямо предубеждение към пасивите на БНД, които безспорно ги има. Но все още не са се отворили достатъчно, за да видят големите преимущества за включването на БНД в коалицията.

Кирил Вълчев: – Кое е такова преимущество?
Иван Костов: – Включването на [БНД в] коалицията ще означава, че ключови хора от екипа на Симеон Сакскобургготски са осмислили нещата така че са се включили в дясно обединение в полза на продължаване на реформите, което доказва по абсолютен начин, че реформите са били силно забавени, а сега са спрени. Това доказва, че България е дерайлирала от пътя на своето европейско членство, доказва много неща. Знаково е присъствието на тези хора. БНД имат изключително висока запазена експертиза. Експертизата от управлението на НДСВ остана в БНД. Тези хора, които останаха около Сакскобургготски, с редки изключения, не притежават мощта и опита на тези, които са в БНД, така че имат своите положителни страни. Освен това, това са хората, които правеха кампанията на НДСВ.

Кирил Вълчев: – Колко места очаквате, че ще получи една такава коалиция и при разпределение 60% към 40% кой ще дава места на всички тези малки партии?
Иван Костов: – Не е 60% на 40%, а 55% на 45%. Това е споразумението, съотношението. Като, разбира се, никой не може да гарантира, че ще остане съотношението 55% на 45%, може да се окаже, че наистина ще стане 60 на 40%, ако примерно ДСБ проведе слаба кампания, но може да се окаже в полза на ДСБ разпределението на гласовете, ако ДСБ проведе силна кампания.

Кирил Вълчев: – Няма ли да правите обща кампания?
Иван Костов: – Ще имаме, но зависи от силата на водачите, от силата на присъствието, от участващите. То изборната кампания се превръща в лично предизвикателство, където не са валидни сключените споразумения. В този смисъл има място и за… вие ми зададохте въпрос колко места. Ние 37 депутати вкарахме в 2005 година, СДС и ДСБ, може да имаме по-добър резултат.

Кирил Вълчев: – Какво трябва да решите в Каденабия в неделя?
Иван Костов: – Аз се шегувам, че това, което трябва да се реши в Каденабия, се реши с подписването на споразумението за съвместно явяване между СДС и ДСБ. Там ще обявим, че сме отворени за партиите, които ще бъдат там, те трябва да са получили покани за преговори вече. Надяваме се, че с ГЕРБ ще можем да отправим едно общо обръщение към хората.

Кирил Вълчев: – Вие се събирахте в Каденабия през 1996 година, преди да дойдете на власт и там се обединихте. После се събирахте 2001 година, след като паднахте от власт и там се разединихте. Някои слагат акцентите върху разделението, други върху обединението. Този път какъв ще е резултатът?
Иван Костов: – Ами ред е на обединението.

Кирил Вълчев: – Аденауер, в чиято вила ще се събирате, има една мисъл, че историята е сбор от нещата, които биха могли да бъдат избегнати. Какво можехте да избегнете?
Иван Костов: – Може да се избегнат много неща. Грешките могат да бъдат спестени. Никой не може да не допуска грешки, защото чрез тях се трупа опита. Действително ние сме направили цяла история от грешки, но сме направили и история за страната си от верни решения. Ако сложим и едните, и другите ще видим следното съотношение: приносът ни към геополитическата преориентация на страната, към нейната макроикономическа и финансова стабилизация, към нейната парична система, към най-тежките реформи в сферата на икономиката са безспорни. Това го признават всички, включително и днешните управляващи като седнем в кафенето и почнем да говорим с тях поотделно, персонално, човек като човек. От друга страна стоят слабото ни представяне като опозиция от 2001 година насам, опитът за бягство от управлението, опитът да не се поема отговорност, плащаха се най-различни данъци – данък популизъм, например, големи вноски направиха най-различни хора, така че…

Кирил Вълчев: – Грешка ли е, че разцепихте СДС?
Иван Костов: – Нека да доведа нещата до край. Първо това не е вярно последното. Моята цяла мисъл е следната. Това, което показва развитието на страната от 2001 година насам, показва че една много слаба десница, едни популистки екипи за управление на страната направиха така, че европейската ни мечта дерайлира. Това се е случило през последните осем години. Едните забавиха силно реформата и ги спряха, другите тръгнаха назад и страната дерайлира от европейския си път и сега сме със същите емоции и същата мисия, както през 1997 година. Това показва, че самата страна има нужда от силен полюс в дясно от центъра. Трябва да го има, защото безнаказаното управление на популистката формация на НДСВ и след това на тази тристранна коалиция им позволи да направят такива безобразия, които никой не би си позволил, ако имаше силна опозиция. Никой не би си позволил такова поведение, защото у тях се роди представата за безнаказаност. Те си позволяват по безочлив начин да укриват, да отварят политически чадър, да спират дела, да пречат за разследване за осъществени престъпления. Ето ви пример: Доган е получил правото да ползва сараите по следния начин – фирмата, която ги е построила, която ги е придобила е огромен длъжник на бюджета. Има акт, с който определено едно гигантско задължение във вид на данъци, които не са платени. В момента, в който се облага с данъци тази фирма, тя се прехвърля по фалшив начин формално на лице, което изчезва и от друга страна материалната част на фирмата се подарява на неправителствена организация, така че да ползва Доган. Фактически Доган живее в сараи и това е пред очите на Симеон Сакскобургготски, на Милен Велчев, на Сергей Станишев и на Пламен Орешарски, това открито задължение на тази фирма.

Кирил Вълчев: – Вие разказвате това, което ви показаха данъчните по ваше искане?
Иван Костов: – Да. Това е една малка част от това, което са показали. Да не говорим за другите по-шокиращи факти. Истината е, че Доган живее в сараи, построени с пари, откраднати от българския данъкоплатец и никой не може на тази истина да каже нищо. Трябва да им разследване. Тези неща не могат да бъдат потушавани дълго време. Те нямаше да бъдат направени, ако те не се чувстваха толкова безнаказани. Тези хора, които управляват, не ги е страх от закона.

Кирил Вълчев: – Не ги е страх очевидно и от опозицията, и проблемът е в слабата опозиция?
Иван Костов: – Не ги е страх от закона, прав сте, защото не ги е страх от опозицията.

Кирил Вълчев: – Хората, които ни слушат, със сигурност очакват преди да тръгнете на поредно обединение, да кажете още нещо, за да използвам един ваш израз „сенките на допуснатите грешки”, да затворите тази страница. Вие казвате, че те ви правят по-силни. Все пак не отговаряте на въпроса – това разделение грешка ли беше, разделение, което като го правихте, казахте, че го правите, за да станете най-силните вдясно?
Иван Костов: – Не искам да връщам този разговор в дебата от 2003 – 2004 година, защото това е най-непродуктивно за сегашното ни обединение. Най-лошата услуга, която можем да направим на сегашното обединение е отново да кажем защо сме излезли. Мога обаче да взема тези неща, които СДС преодоля?

Кирил Вълчев: – Какво преодоля СДС?
Иван Костов: – СДС преодоля негативната си оценка, опита си да зачеркне управлението на Обединени демократични сили от 1997 – 2001 година. Преодоля дезертьорството от отговорност за това управление, извиненията за това управление, преодоля тези неща и това е сериозна крачка напред. СДС по отношение на това управление започна да вижда неговите положителни страни, неговия исторически принос, макар и доста късно, но то го направи. От друга страна, в СДС се появи ново поколение лидери – хора, които не са участвали в предишни управления, които не носят негативите – и с тези хора, които не са обременени и които не желаят да плащат по старите сметки, може да се проведе разговор и да създаде коалиция.

Кирил Вълчев: – Част от това ново поколение обаче ви казва, че всъщност и вие носите отговорност, заради която очакваха от вас – цитирам Иван Сотиров, да не влезете в евентуални общи листи?
Иван Костов: – Господинът, за когото говорите, може да говори за себе си. Елементарната политическа коректност е тези разговори да се разпростират само в рамките на политическата формация, към която членуваш. Когато ДСБ поставят така този въпрос, отговорът ми ще бъде съвършено друг – но когато ДСБ го постави. То е очевидно.

Кирил Вълчев: – Правилата за изборите. Какво мислите за спора за датите. Кога е най-разумно да бъдат парламентарните избори, след като очевидно вече няма механизъм това да стане на датата на европейските избори, освен ако Станишев си тръгне сам, която няма да стане?
Иван Костов: – Има два момента. Едното е тази спекула, другата е голямото забаламосване, че ще се промени избирателният закон. И двете неща ги правят тристранната коалиция с желанието да отклонят общественото внимание от пълната си неспособност да предложат реформа на политическата система през промяна на изборното законодателство. Те през цялото време говореха, че ще търсят тези начини – нищо такова не направиха. Онзи ден се опитаха да поставят всички пред свършен факт.
Ние предложихме едно решение, което е прието, но ние не вярваме, че ще доведе до резултат. Тази тристранна коалиция е заинтересована от купуването на гласове и от изборния туризъм, и няма да ги прекрати. Тази коалиция е заинтересована да запази политическото статукво такова, каквото е, а това е статукво на управление на мафията. Няма тук какво да се церемоним. Ние искахме драстична, дълбока, радикална реформа на политическата система на страната и бяхме готови да участваме в нея. Мисля, че всички тези други въпроси, които ще следват това, спират до тази преграда. Наистина няма какво да говорим. Няма време, няма кога. Времето те го изхарчиха в баламосване. Будалкат и журналистите. Същото се отнася и за датите.

Кирил Вълчев: – За вас няма ли значение датата за парламентарни избори?
Иван Костов: – Има значение. Ще извлечем всички ползи от това, че ще има европейски избори преди парламентарните.

Кирил Вълчев: – А по-близо или по-далеч от европейските смятате, че е разумно да бъдат парламентарните? БСП, като че ли, вече говори за много близо – първата възможна дата – според Конституцията е 28 юни, това е три седмици след евроизборите?
Иван Костов: – Никакво значения няма това.

Кирил Вълчев: – Другият вариант е краят на август?
Иван Костов: – Другият вариант е безобразие. То е безобразие и с варианта 27 юни, но да се правят избори посред лято, не си позволява нито една демократична страна, защото силно изкривява вота.

Кирил Вълчев: – Ще повторите ли предложенията си от преди години за ограничаване на гласуването на българите от чужбина?
Иван Костов: – Всичките предложения, които сме имали, за спирането на изборния туризъм и за препятствия пред купуването на гласове, сме ги внесли в Народното събрание, но те няма да бъдат гледани, очевидно.

Кирил Вълчев: – Ще повторите ли идеята си от 2004 година за едностранна евроизация като излизане от кризата?
Иван Костов: – А, не. Никога не съм бил радетел на това. Напротив, ние, имам предвид себе си и дъщеря ми, написахме една статия срещу едностранната евроизация, срещу, а не за. Срещу, защото тя е дълбока макроикономическа и политическа грешка.

Кирил Вълчев: – Вие продължавате да сте против всякакви идеи за въвеждане едностранно на еврото, което е основна идея на част от управляващата коалиция – НДСВ?
Иван Костов: – Това са хора, абсолютно некомпетентни икономически. Това са хора, които не могат наистина да преценят ползите и щетите от такъв акт. Съжалявам да го кажа, но мога ад го докажа, всъщност няма нужда да го доказвам, може да го докаже всеки от членовете на Управителния съвет на БНБ, спокойно пред всякаква публика.

Кирил Вълчев: – Вашата теза в тази статия с дъщеря ви беше, че това ще струва много пари, ако България го направи едностранно?
Иван Костов: – Ще лиши България от много пари.

Кирил Вълчев: – Каква е логиката?
Иван Костов: – Логиката е, че когато циркулира българският лев срещу него стоят запаси от евро, които са обездвижени, не могат да се използват за нищо, защото срещу всеки лев, пуснат в обръщение, стоят 50 евроцента. Когато се въведе еврото по официалната процедура, след двугодишния тест в обменно-валутния механизъм II, който ЕС е създал за влизане в еврозоната, тогава срещу българското евро Европейската централна банка дава възможност на Българската централна банка да придобие равностойността на българските левове, но в евро. Така се получава удвояване на емисионната маса от евро. Не знам дали успях да го обясня добре. Просто ще се получат 5 милиарда евро допълнително, които няма да ги има при едностранна евроизация.

Кирил Вълчев: – Каква е вашата програма за кризата? Ако вие бяхте министър-председател, какво щяхте да направите в тези дни?
Иван Костов: – Първо много по-различно от това, което правят управляващите. Ще сменя фискалната политика веднага. Тя трябва да бъде сменена и показват как да бъде сменена левите правителства, като това например на Браун, във Великобритания. Това, което се прави в условие на криза. Първо, силни съкращавания на излишните разходи – рационализация на публичната сфера. През дисциплината на харченото на средства, което означава всички нереформирани сектори да бъдат реформирани, да бъде реформирана самата администрация съобразно информационната революция и новите възможности, които дават технологиите, изобщо много неща означава. От друга страна, още по-силно съкращаване на бюджетните приходи – данъчни и неданъчни, за да може да се облекчи капиталистическото предприемачество да даде отговор на кризата, защото на кризата може да и се отговори само от предприемачеството, само от бизнеса. Икономическа криза – отговарят фирмите, не отговаря правителството. Правителството е една институция, която не е участник на пазара. Тя, разбира се, може да влияе на търсенето и на потреблението, но в зависимост от параметрите на бюджета. Докато хората на пазара са истинските предизвикани и истинските отговарящи на предпоставките на кризата. Това е едното.

Кирил Вълчев: – Но някой ще ви каже, вижте какво правят западните правителства, които наливат огромни пари в икономиката в момента и самите те се явяват основни възложители на големи поръчки, нещо, което твърди, че ще прави нашето правителство. Те казват като няма вече хората да си купуват апартаменти, ние сега ще вземем тези строители, ще им дадем пари, за да строят общи неща?
Иван Костов: – Те трябва да направят такава, това е другото. Това е нещо, по което едва ли ще има противоречия. Тук противоречието в инвестиционната политика – трябва да има антикризисна инвестиционна политика. Какво означава тя? Да не се загробват пари в проекти, които ще влязат действие след 5 години или след 10 години, или през 2015 – 2020 година както е АЕЦ „Белене”, както е Бургас-Александруполис, както е Южен поток, а да се харчат пари, за да се създадат непосредствено ценни за общностите блага. Като например: пречиствателни инсталации, пречиствателни станции, заводи за преработка на боклук, водоснабдяване, преодоляване на кризата с водоснабдяването. Всички с доказана полза инфраструктурни местни обекти трябва да получат предимство при това строителство, защото те първо се строят много кратко време – една пречиствателна станция за 15-хиляден град може да се построи за една година, а от много добра фирма може да се построи и за шест месеца, и след нея има чиста природа и има овладян екологичен проблем, за това говорим. Трябва да бъдат променени по структура и по насоченост инвестиционните разходи. Но за това лесно ще се разберем в Народното събрание. Аз говоря за неща, за които трудно ще се разберем. Трудното е фискалната политика. Другото, което трябва да се направи – БНБ носи отговорност да неутрализира последиците, защото в случая валутният борд започва да създава рискове за икономиката. Отговорност на БНБ е да неутрализира тези рискове, преди всичко като вземе смели мерки, за да насърчи отварянето на кредита. Мога да говоря дълго за тези мерки, но мисля, да не навлизам.

Кирил Вълчев: – Какво например?
Иван Костов: – Ами много неща могат да бъдат направени. Например, цял пакет от мерки могат да се вземат, за да бъде насърчен кредитът. На първо място да се намалят минималните задължителни резерви.

Кирил Вълчев: – Нали ги намалиха?
Иван Костов: – Недостатъчно. Продължават да са много високи. Второ, да се плащат лихви по минималните задължителни резерви, поне тези в евро, които БНБ взима от банките да плаща лихва каквато може и е предвидена в наредбите да плащат. Трето, правилата за капиталова адекватност трябва да бъдат приравнени с базелските, а не с измислени от българската страна по времето на тежък шок след рухване на банковата система.

Кирил Вълчев: – Т.е вашите правила, които вие сте измислили?
Иван Костов: – Да, трябва да се приложат базелските критерии, защото времето е друго. Толкова ли е сложна мисълта, че при едни обстоятелства се действа при един начин, при коренно променени обстоятелства се действа по друг. Сега имаме коренно променени обстоятелства в сравнение с онзи период когато е изграждана днешната стабилна банкова система. Трябва критериите за капиталова адекватност да бъдат базелски и след това има една отворена възможност в самата конструкция на борда, т.н. дизайн. Сигурно си спомняте, че бащата на валутните бордове, което е епитет, даден от българските медии, всъщност бащата е роден през 1600 – 1700 година, така че препоръката за идеален валутен борд не беше спазена. БНБ може да извършва кредитни операции по отношение на българските банки. Тя трябва да започне да кредитира със средства от фискалния резерв, да поставя условия заедно с правителството за изпълнение на правителствена антикризисна политика, включително на политика за отваряне на кредита и да допусне контрол върху кредитополучателите от страна на правителствените институции, за да може да се спази тази политика. Това са могъщите инструменти, които вкарва в действие в момента примерно Обама, Браун и други.

Кирил Вълчев: – Какво бихте попитал премиера Сергей Станишев?
Иван Костов: – Нищо не бих го попитал, защото те фактически не водят антикризисна политика, с изключение на няколко елемента, общи за всички страни, например такива, които обаче демонтират чувствителността на банките по отношение на кредитния риск, каквото нещо се получава, когато правителството гарантира депозити до 100 хиляди лева…

Кирил Вълчев: – Вие против това ли сте?
Иван Костов: – Ами, трябваше да бъде балансирана…

Кирил Вълчев: – Нали цяла Европа го прави…
Иван Костов: – … като мярка. Правят го, но това намалява чувствителността на българските банки към кредитния риск много повече, от колкото на западните, защото тук средният размер на вложението е много по-нисък, отколкото в английските банки и това е може би лесно разбираем факт.

Кирил Вълчев: – Имаше обяснение, че хората ще избягат с влоговете си другаде, където са гарантирани.
Иван Костов: – В този смисъл чувствителността на българските банки към риска е много по-силно притъпена и това се вижда вече в процентите на банките, които дават към депозитите. Вие може да видите 9,75% за депозит. Не може такъв процент да има в условия на криза. Това е неблагоразумно, това може да дава банка, която не е загрижена за връщане на кредита. А защо да бъде загрижена, след като правителството е дало гаранции, че ще защити тези кредити. Нали разбирате какво се случва. В икономиката няма марка, която да е едностранно положителна. В условия на криза се предписва такъв комплекс от мерки и така се съчетава във времето, че силните страни на организма, на икономическия организъм, да му изработи такъв имунитет срещу кризата, да се опреш на нещо здраво, през него да започне възстановяването, съжалявам, но това е много далечна и непозната логика на тристранната коалиция и на екипа на г-н Станишев.

Кирил Вълчев: – Като ви слушам си мисля, смятате ли да бъдете пак министър на финансите? През седмицата ви питаха за мястото, което искате да заемете, вие казахте нещо от типа, че вероятно ще бъдете в парламента, но ще отидете там, където ви определят. След всичко, което казвате, имате визия за този пост.
Иван Костов: – Имам, разбира се и тази визия се споделя в ДСБ от много хора. Много сериозно сме изработили нашата антикризисна политика. Много твърдо сме убедени, че може да помогне на страната и то по много силен начин, но най-важното в условия на криза, от политическа гледна точка, не са точни икономическите мерки, а мерките за генериране и разпространяване на политическо доверие от страна на политическата класа, защото на нея това й е признанието. Като оставим това да яде евтини кюфтета и да прави скандали непрекъснато, основната й роля в цивилизованото общество, в западната демокрация, да генерира доверие, както г-н Обама в Америка. В тежки условия на кризата, всички американци повярваха на неговия план. Политическата класа генерира доверие в икономиката, преминава това доверие през държавните институции, те действат с по-голям размах, с по-голяма сила. Как става това? С консенсус. Криза се управлява с консенсус, със съгласие, не с дръпнато поведение на неграмотни хора по отношение на опозицията, каквото виждаме да се проявява непрекъснато и при това арогантно, а с търсене на разумно съгласие, търсене на пресечна точка, защото много по-важно е, когато си управляващ и генерираш съгласие, да постигнеш съгласието, отколкото да наложиш своя модел на политическо решение на даден конкретен въпрос, защото съгласието генерира онази истинска сила на доверието, което е в състояние да вдъхне кураж на хилядите фирми, на хилядите хора местни и централни администрации да посрещнат изпитанията. Доверие е необходимо.

Кирил Вълчев: – Най-яростните ви противници поставят под съмнение точна вашето участие в съгласието?
Иван Костов: – Така ли?

Кирил Вълчев: – Вие как виждате мястото си в това общо съгласие?
Иван Костов: – А с какъв аргумент? Всички големи съгласия в тази страна са станали с мое участие.

Кирил Вълчев: – Кои?
Иван Костов: – Например големия геополитически завой, декларацията за националното съгласие в началото на управлението през 1997 година е направена по моя инициатива, под мой натиск, с натиска на управляващите тогава ОДС. БСП беше принудена да се съгласи да тръгне към членство в организацията на Северноатлантическия договор, голямото „предателство”, което извърши тогава, вижда се не искрено Първанов, беше направено през 2000 и 2001 година. Всички тези най-големи съгласия, върху които почива икономическата стабилност на страната, българската валута днес са направени с мое участие. Кой друг политик може да каже, че е направил толкова?

Кирил Вълчев: – Това ли е равносметката, която си правите в годината, в която ставате на 60 години?
Иван Костов: – Най-горд съм със съгласията, които съм постигнал, защото те движат истински страната. Ето, 8 години десницата не управлява, но никой не смее да обърне, да се опита да направи обратния завой, защото си дава сметка, че ще се прекатурим веднага, въпреки че изкараха колата от европейските релси, но никой не се осмелява да направи повече. Сега какво съгласие е необходимо? Първо за антикризисна политика, второ, но и преди първото даже, най-първо, върховенство на закона. Абсолютно невъзможно е. мафията е толкова силна в момента, че без съгласие общо политическо за върховенство на закона, за противодействие на мафията, без включване на опозицията и споделяне на отговорности за озаптяване на октопода, който вече разбива цялата страна, не е възможно да бъде решен този въпрос. Какво? Ще дойде десницата, свита в единия ъгъл на залата, ще тръгне да се бори с мафията, няма да бъде подкрепена от другата страна и тя ще саботира. Кога ще изпълним изискванията на Европейския съюз да спазваме закона си и правилата?

Кирил Вълчев: – А обратният вариант?
Иван Костов: – Няма обратното…

Кирил Вълчев: – Помагате ли на левицата да се бори с мафията…
Иван Костов: – … няма обратното… Винаги сме им казвали това, казвал съм го десетки пъти от трибуната: Вие имахте златен шанс 4 години да се опрете на нашето съгласие, да започнете тази война и да я спечелите, защото стоим зад вас. Ние ги подкрепихме в промяната на Конституцията, защото обещаха, че променят Конституцията и печелят битката за ефикасна система. Нищо не се получи. Просто поправките бяха сгрешени предварително, ние им казахме, че са сгрешени, цялата реформа, която се опитаха да базират на поправките, не даде ефект и трябва някой да излезе и да признае това и да каже: изпотрошихме 4 години и едно голямо съгласие на всички политици, и похабихме това нещо.

Кирил Вълчев: – И няма ли добри в левицата?
Иван Костов: – Има, разбира се.

Кирил Вълчев: – Станишев какъв е…
Иван Костов: – Вие нали ме слушате…

Кирил Вълчев: – … Буш например казва, че е Mr. Clean, вие не мислите ли така? Станишев от кои е? от добрите или от лошите, според десницата?
Иван Костов: – Моето мнение е, операция „чисти ръце” се иска от всички избиратели и на БСП. Мен не ме интересува съдбата на отделната персона, която вероятно е интересна от журналистическа гледна точка. Истината е много по-страховита. Всички избиратели на БСП искат „чисти ръце”, хората искат да си отдъхнат, искат мафията до стената, искат да я видят смазана. Разбирате ли какво е това? Много повече от това дали персонално „х”, „у” или „z” е бил за това, или не. Истината е, че обществото иска тази война срещу мафията и ние трябва да я направим политически отговорно. Тя става през съгласие.

Кирил Вълчев: – С кого ще се съгласявате се опитвам да изясним сега, когато вие сте от другата страна, когато вие управлявате, кои са партньорите ви…
Иван Костов: – С опозицията…

Кирил Вълчев: – … в бъдещата опозиция според …
Иван Костов: – … с опозицията трябва да се съгласим, с нея, тя трябва да получи роля. „Чисти ръце” трябва да стане и да се извършва с огромно натоварване върху авторитета на опозицията като критичен наблюдател и контрольор на действията на управляващите. „Чисти ръце” без опозицията не може да се направи, който и да е опозиция, говоря съвсем общо, говоря заради свойството на опозицията да бъде критична и да не губи критичността си към действията на управляващите. Затова тя трябва да наблюдава ДАНС, усвояването на европейските фондове, затова трябва да ръководи и да наблюдава комисията за корупция.

Кирил Вълчев: – В едно интервю казвате, че клеветите не са ви убили, не са ви направили зъл човек, обаче…
Иван Костов: – Разбира се…

Кирил Вълчев: – … искрено ли мислите, че не ви убиха и не ви лишават от шанс за продължаване на голяма политическа кариера, отново да водите България? Наистина ли не ви убиха?
Иван Костов: – Ако са ме убили, щял съм да го усетя. Аз се чувствам по-жив от всякога.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: