“Наблюдател”: Иван Костов

Върху причините, пораждащи световната криза
в. СЕГА, 05.03.2009 г.

Иван Костов:

За да се намери изход от кризата, е необходим точен анализ за причините, които я пораждат. Краят на Студената война, глобализацията, информационното общество и заплахата за климата и биоразнообразието задават нови условия и нови ограничения пред икономиката. Според мен на това се дължи световната криза.

Краят на Студената война

Студената война остави големи несъответствия след себе си. Това, което хората приемаха тогава заради своята сигурност, днес не са склонни да приемат. Станаха ненужни мощните военнопромишлени комплекси, опрени на тежка индустрия и металургия. Техническият прогрес промени начините на воюване, армиите и естеството на самите конфликти. Това прави напълно излишни доскоро важни части от икономиката. Терористичната заплаха не може да оправдае разходването на парите на данъкоплатеца за цели, силно разминаващи се с неговите нужди. В България имаше масови фалити на предприятия от посочените отрасли.

Сега в условията на мир обществото има нови приоритети. Такива като достъпната и ефикасна медицинска помощ, качественото образование, съхранението на природата и нейното многообразие.

Глобализацията

Индустриалната и научно-техническата революция са постигнати от национални държави в стремежа да се вземе превес в конфронтацията с други национални държави. Последното такова премерване на силите бяха “звездните войни” на Рейгън. След победата над комунизма светът се глобализира. Свободното движение на капитали, технологии, ноу-хау, специалисти и други икономически фактори интегрираха световната икономика.

Победилата либерализация направи безпомощни националните инструменти за регулиране. Глобалната финансова система и банки провеждат операции, с които реално увеличават световните пари в зависимост от нивото на доверието към себе си. Националният и интернационалният контрол върху тях става ефимерен.

Глобализацията улесни и ускори инвестициите. Многобройните посредници, финансови консултанти, брокери, застрахователи и банки, опосредстващи инвестиционните начинания, създадоха илюзорна престава за размерите на създаваните в икономиката доходи. Раздуха очакванията. Инвестираха, например, в български имоти, без да знаят дори къде се намират. Когато балонът на очакванията се спука, многобройни инвестиционни финансови инструменти и структури станаха ненужни. Сега всички посредници, дори борси и банки, изглеждат на инвеститорите крайно съмнителни. Българската борса почти изчезна.

Икономиката се либерализира и интегрира, но от това не стана по-продуктивна и ефективна. Истината е, че световната икономика не може да създаде доходите, които инвеститорите бяха убедени, че ще получат. Това обезцени огромни активи и днес проваля мащабни начинания.

Информационната революция

Повсеместните телекомуникации, интернет и компютрите промениха средствата и дори начините на практикуването на стотици професии в администрацията, проектирането, комуникациите, банките и финансите, научните изследвания и научно-приложните разработки, в управлението, книгоиздаването, журналистиката и в много други сфери. Промениха не само средствата и ефективността, а и управлението, контрола и дори характера на икономическите процеси.

В годините преди и след Втората световна война индустриалната революция и скокът на производителността на труда на промишлените и селскостопанските работници причиниха последната голяма икономическа криза, защото доведоха до масова безработица и дълбоко икономическо преструктуриране. Сега информационната революция причинява същото, защото увеличава производителността на труда в сферата на услугите. Създаде предпоставки за нова организацията на дейностите. Търговията е пред основна промяна на своя характер.

Управление чрез монопол върху информацията вече е невъзможно. Информацията се превръща в безграничен производствен фактор, изместващ останалите. Това прави нерационална заетостта, структурата и организацията на държавните и местни институции, на фирми от сферата на услугите. Милиони хора са изправени пред необходимостта да се преквалифицират и сменят работните си места. Публичните и частните администрации и фирмите са изправени пред предизвикателството да се преструктурират радикално. Електронното правителство и електронната местна власт са реалност.
От друга страна, информацията промени очакванията и потребностите на хората. Започна да променя и ценностите им. Не съм сигурен, че някой знае в каква посока става това.

Промените в климата

За голяма част от хората опазването на природата и биоразнообразието се превръщат в основна ценност. Страхът от промените в климата, страхът, че ще останем сами и уязвими на планетата, защото пред очите ни изчезва растителното и животинско многообразие, започва да доминира в дискусиите и дори приоритетите на зрелите общества.

Скоро чистата вода ще стане по-ценна от бензина. Безспорно е, че хората ще искат естествена храна, запазена природа и чист въздух около себе си. А те стават все по-малко и по-недостъпни. Това означава, че устойчивият икономически растеж трябва да се предефинира, защото се оказа, че досегашната му дефиниция нанася непоправими вреди на природата. Този растеж се оказа опасен. Това в пълна степен се отнася за страни като България.

Докладите на Римския клуб не респектираха достатъчно нито държавите, нито бизнеса. Но сега е ясно, че е нужно икономиката да потърси такива средства и начини да създава блага, които да съхраняват всяка форма на живот на планетата. Самата запазена природа става изключително ценен производствен фактор.

Общественият договор между държавата и гражданите не може да остане същият. Това, за което гражданите са склонни да плащат данъци, се разминава с услугите на държавната и местните власти. Гражданите имат нови очаквания и публични потребности, държат на съвсем различни неща в сравнение с отминалия век. Потребностите им все повече се разминават с предлагането.

Победи, революции и нови отговорности

Напълно новите рискове за сигурността, глобализацията, информационната революция и отговорността за климата водят до дълбоки несъответствия между структурата на търсенето и структурата на предлагането на създаваните от икономиката блага, причиняват големи промени в структурата на производствени фактори.

Победите, революциите и новите отговорности от ХХ век задават проблемите днес. Излизането на новата траектория на устойчиво развитие ще изисква големи системни икономически промени, промени на публичните сфери и сферите за сигурност; ще изисква координирани усилия; ще изисква от хората да приемат непрекъсната промяна. Всичко това ще отнеме време.

Човекът от ХХI век гледа с широко отворени очи света и иска този свят да бъде друг, много различен от досегашния.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: