За МВР, за “Коня” и закона

“Полицейско насилие” – 14.01.2009г. – протести на площад “Народно събрание”
БЕЗ КОМЕНТАР!
Допълнителен фотоматериал – в рубриката “Репортажи” /използвани са снимки от централната преса/

Този текст е съдържанието на “новина” от пресцентъра на МВР. Има и снимки (чужди, според авторите на краткия материал, освен ако “централната преса” не е в “трудови правоотношения” с вътрешното министерство).

ДЕКЛАРАЦИЯ
на Народното събрание на Република България
по повод 60-ата годишнина от приемането на
Всеобщата декларация за правата на човека
Като заявява своята категорична подкрепа за неприкосновените и неотменими права, провъзгласени с приетата на 10 декември 1948 г. от Генералната асамблея на ООН, Всеобща декларация за правата на човека,

ДЕКЛАРИРА:
Първо, Народното събрание в своята дейност се придържа стриктно към принципите и правата, провъзгласени с Всеобщата декларация за правата на човека, които стоят по-високо от всички други обществени ценности.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:

Моля, гласувайте проекта за Декларация на Народното събрание с вносител господин Лъчезар Тошев по повод 60-ата годишнина от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека.
Гласували 177 народни представители: за 177, против и въздържали се няма.
Декларацията е приета единодушно. (Ръкопляскания.)

А този текст е от посочената стенограма от Заседание 446 на Народното събрание, проведено на 18.12.2009 г. в София, в сградата с интересния надпис, разположен срещу муцунката на коня (паметник “Царю освободителю”).

В Републиката действат приблизително 316 закона, включително и един, известен като Закон за министерството на вътрешните работи, посветен предимно на някакъв “орган” – дума, която, заедно с присъдружните нейни роднини (“органи”, “органът”, “органите”), може да се намери на около 126 места в текста на този закон.

С образователна цел предоставям и тук няколко цитата от споменатия нормативен акт. Без коментар.
Е, почти – не успявам да си наложа да не отбележа малоумието на члена (53-и), който определя, “що е то орган на…”:

Чл. 53. (1) Органи на главните, областните, специализираните административни дирекции, специализираната дирекция “Оперативни технически операции”, дирекция “Вътрешна сигурност” и на техните структури и звена са държавните служители.

Казано направо: Всички държавни служители са органи …, а за по-голяма сигурност кой какъв е, си има и специален член (с номер фатален, на квадрат):

Чл. 169. (1) Служители на МВР са:
1. държавните служители;
2. лицата, работещи по трудово правоотношение.

Туй-то. Думи, букви и други символи, навързани “за чудо и приказ”.

Та, между тия два члена (и не само) има и някои полезни за любознателната част от гражданите (служители, пенсионери и неработещи “по трудово правоотношение”) неща. Ето такива:

Глава втора.
ПРИНЦИПИ НА ДЕЙНОСТТА НА МВР

Чл. 4. Дейността на МВР се осъществява въз основа на следните принципи:
1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;
2. зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;

6. сътрудничество с гражданите.

Глава седма.
Раздел II.
Правомощия на органите


Чл. 56. (1) Полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред.
(2) За писменото предупреждение се съставя протокол, с който лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред.
(3) Протоколът за предупреждение се съставя в присъствието на лицето и на един свидетел, като след запознаване със съдържанието му се подписва от полицейския орган, лицето и свидетеля. Отказът на лицето да го подпише се удостоверява с подписа на свидетеля. В случаите на домашно насилие копие от протокола за предупреждение се предоставя на пострадалото лице при поискване.

Чл. 61. (1) Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице:
1. за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред;
2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство;
3. при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната;
4. на контролен пункт, организиран от полицията;
5. по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон.

(2) Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни.

Чл. 62. (1) Полицейските органи могат да извършват действия по идентификация на лице, когато:
1. самоличността на едно лице не може да бъде установена по реда на чл. 61, ал. 2;
2. лицето е извършило престъпление или съществуват данни, че е извършило престъпление;
3. чужденец, търсещ закрила по Закона за убежището и бежанците, е влязъл не по законоустановения ред или е незаконно пребиваващ в Република България.

(2) Действията по идентификация включват:
1. снемане на пръстови отпечатъци и отпечатъци от дланите на ръцете;
2. фотографиране на лицето;
3. установяване на външни белези;
4. измервания и изземване на образци за сравнителни изследвания;
5. изземване на образци от биологичен произход за сравнителна ДНК идентификация.

(3) За извършване на действията по ал. 2, т. 1 – 4 съгласието на лицето не се изисква.
(4) За извършване на действията по ал. 2, т. 5 се прилага чл. 59, ал. 5.
(5) Когато основанията по чл. 61, ал. 1 отпаднат, полицейските органи служебно или по искане на лицето унищожават събраните материали.

Чл. 63. (1) Полицейските органи могат да задържат лице:
1. за което има данни, че е извършило престъпление;
2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба;
3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност;
4. малолетен нарушител, който е напуснал своя дом, настойник, попечител или специализирана институция, където е бил настанен;
5. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 61, ал. 2;
6. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на полицейски орган или на орган на съдебната власт;
7. обявено за международно издирване по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейската заповед за арест;
8. в други случаи, определени със закон.

(2) В случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в специално помещение и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това.
(3) Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.
(4) Задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът се произнася по жалбата незабавно.
(5) От момента на задържането си лицето има право на защитник.
(6) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.

Чл. 64. На лицето, задържано при условията на чл. 63, ал. 1, т. 1 – 5, не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. Срокът на задържането в тези случаи не може да бъде повече от 24 часа.

Чл. 65. (1) За отвеждане на задържаното лице в определеното за задържане място полицейските органи издават писмена заповед.
(2) Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.

Чл. 68. (1) Полицейските органи извършват обиск на лице:
1. задържано при условията на чл. 63, ал. 1;
2. за което съществуват данни, че носи опасни или забранени за притежаване предмети;
3. заварено на място, където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред, когато има достатъчно данни, че у него се намират вещи, които са свързани с престъплението или нарушението.

(2) Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания.

Чл. 69. (1) Полицейските органи могат да проверяват личните вещи на лица:
1. в случаите по чл. 61, ал. 1, т. 1, 2 и 4, чл. 62, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1, т. 3, 4, 6 и 7;
2. когато са налице достатъчно данни, че се укриват веществени доказателства за извършено престъпление;
3. в други случаи, определени със закон.

(2) Проверка на превозно средство може да бъде извършена, когато са налице данни за извършено престъпление или нарушение на обществения ред.

Чл. 70. (1) За всеки случай на извършен обиск или проверка на вещи и превозни средства полицейският орган съставя протокол.
(2) Протоколът по ал. 1 се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от съответното лице, на което се предоставя екземпляр от него.
(3) Обискът и проверката на вещи и превозни средства се извършват по начин, който не уронва честта и достойнството на гражданите.

И т.н. …

4 Responses

  1. Та, така:
    Атанас Атанасов, от името на ПГ на ДСБ за полицейския произвол по време на протеста на 14 януари:

    Това, което се случи през последните дни по улиците на България, е срам за европейска България!

    Ще ви посоча конкретни факти, от които трябва да се срамувате и вие, ако имате малко съвест! Полицейският произвол, който беше упражнен върху протестиращите граждани, е резултат от насърчаване на ръководството на Министерството на вътрешните работи. Сред протестиращите имаше внедрени провокатори, които бяха внедрени от властта! Затова ги заобиколихте и на тях не им се случи нищо!

    Сега фактите. Задържани са лица, които не са участвали в протеста, задържани са от улиците далеч от парламента; изваждани са граждани от кафенетата до „Кристал” – известно ви е това място! Какво се е случило в районните полицейски управления? Задържаните са принуждавани да отказват адвокатска защита и за това има не само гласни, а и писмени доказателства. Непълнолетни лица са се отказвали писмено от задължителна адвокатска защита. Това е грубо погазване на човешките права.

    Отказвана е медицинска помощ, задържаните не са били медицински освидетелствани, което е задължително при всяко едно задържано лице. Всички задържани лица са били лишени от правото да се свържат с близките си и да съобщят къде се намират.

    Искам да ви посоча и още по-тежки нарушения. Имаме редица незаконни задържания. Защо? Някои от лицата са задържани за повече от 24 часа, което е грубо нарушение на закона! Около една трета от задържаните лица впоследствие са оправдани от съдилищата, което на практика е незаконен арест и държавата дължи обезщетение за това, което е най-малкото в случая, разбира се. Но това е доказателство, че тези хора без никакви факти, самоволно са задържани от улиците, след като съдът и то по реда УБДХ ги е оправдал.

    В някои от районните полицейски управления лицата, които са задържани, са били подложени на груби издевателства и на гавра – юмруци, лакти, колена, ритници срещу хора, които нямат никаква възможност да се защитят. Колани с големи токи са оставили отпечатъците по телата на хората. И това нещо можете да го видите. Срещнете си вие с пострадалите, за да ви кажат какво има по телата им! Защо не се срещнете?

    По 40-50 души са били натикани в помещения с размер 3 на 5 метра. Писани са обяснения, докато съдържанието се хареса на началниците.

    Забележете, уважаеми дами и господа, задържаните един по един са били задължавани да смъкват дрехите от телата си и да бъдат проверявани за наркотици. Знаете ли как се случва това? С медицинска ръкавица на ръката – кой от вас иска да ви доведа свидетели, да се срещнете и да ви обяснят как се е случило това? Знаете ли как се прави тази проверка? Това е пълно безобразие.

    Полицейските служители не са носели нагръдните си знаци, за да е ясно кои са тези, които са прекрачили закона.

    В Четвърто полицейско управление е починал задържаният Методи Маринов. Тази смърт е пряк резултат от насърчения полицейски произвол. Този човек е искал медицинска помощ, това е било чуто и видяно от всички задържани и такава не му е била оказана. МВР твърди, че той бил се явил по собствено желание, не бил задържан. А какво прави в килията с всички други задържани, питам аз?

    И последно: от понеделник се привикват по разпореждане на шефа на Софийската полиция във всички районни управления всички, които са били задържани – отново, за да им се оказва натиск с цел да не свидетелстват за разобличаване на издевателствата.

    Аз вчера присъствах на една такава среща. Отидох с един от тях, който беше привикан. Не призован!

    И всичко това е подкрепено публично от министъра на вътрешните работи, подкрепено публично от министър-председателя, подкрепено публично от висшето партийно ръководство на БСП, вчера, господин Ангел Найденов, лично от Вас!

    Просто в името на властта сте готови на всичко. А прегазването на човешките права, дори с цената на човешки живот ви е практика още от есента на 1944 г. досега.
    Искаме оставката на правителството, заради това грубо погазване на човешките права. Защото няма значение как се казва вътрешният министър от БСП – Румен Петков или Михаил Миков, защото при БСП винаги се действа извън закона, а от изнесеното става ясно, че законът дори няма никакво значение. На такава грубост и балканска жестокост бяхме свидетели само през м. януари 1997 г., когато хората отново по тъмни доби бяха гонени по улиците и бити безпричинно. Затова си отидохте и сега ще си отидете!

  2. искам да попитам, ако полицаят не се легитимира, може ли да откажа да предам личната си карта за проверка?

  3. и ако може, в кой закон го пише, че служителите на МВР трябва да се легитимират, защото ми съставиха най-абсурдния акт, който съм виждал.

  4. Ами пак там – в закона за МВР:

    Чл. 175. (1) При осъществяване на правомощията си държавните служители в МВР удостоверяват качеството си със служебна карта или с личен знак. Видът на служебната карта и на личния знак се определя от министъра на вътрешните работи.
    (2) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Министърът на вътрешните работи определя вида и модела на униформеното облекло, реда за предоставянето и носенето му, както и другите принадлежности, свързани с изпълнението на служебните задължения на държавните служители, върху които са поставени символи и отличителни знаци на структурите на МВР.
    (3) Отличителните знаци на униформеното облекло на държавните служители съответстват на притежаваната категория.
    (4) (Изм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Забранява се на лица, неоправомощени със закон, използването на униформено облекло, символи и отличителни знаци, полицейски лампи, маскировъчни качулки или надписи, въведени за структурите на МВР и показващи принадлежност към тях.
    (5) Държавните служители носят служебно оръжие при условия и по ред, определени с инструкция нa министъра на вътрешните работи.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: