“Гоце” стреля, пак! Срам!

ПРезидентът на Републиката бил отбелязал 91-та годишнина от ВОСР в една от бившите съветски републики, днес Република Узбекистан.
Съобщение за двудневното официално държавно посещение на сем-во Първанови, по покана на президента Каримов, има на страницата president.bg.
Според Националната информационна агенция на Узбекистан (УзА), посещението на българския президент е започнало на 5 ноември и е продължило и на 7-ми (…) – два дни ли, колко ли, но сега няма да броим до три. 🙂

В нито едно от официалните съобщения не се споменава за чл. 204 от Наказателния Кодекс на Узбекистан и неговите разпоредби (предвиждащи глоба до 50 минимални работни заплати, или петгодишно лишаване от “определени” права, или двугодишен “изправителен труд”), “полагащи се” при нарушаване на режима на защитените природни територии…

Обаче!

Горният член е впечатлил Сергей! От Ургенч, от брега на Амударя.

В своя статия от 2 декември, публикувана в електронното списание ferghana.ru Сергей Наумов е описал подробности от ранната утрин на 7 ноември 2008 г., в околностите на “Верхний Хаят”, Джизакска област, Република Узбекистан (което е по-близо до Сърдаря, отколкото до Амударя, май).

Статията на (ургенчския) Сергей е със заглавие, в което разнообразието от имена на изпълняващия службата Президент на република България се е обогатило с още едно – “Архаровец”, според името на нейния (на статията!) лирически герой – коч – планински козел, архар (Ovis ammon severtzovi).
Та, на гостуващото “Гоце” домакините били предоставили и възможността да гръмне – ей така – за кеф, и кочо – с червената книжка!…
Ето (и заглавието, и статията, че и оня член – вътре е):
“Узбекистан: Страсть президента – «архаровца», или О наших баранах”

Изглежда, техните (джизакски, “червенокнижни”) овни, би трябвало да се броят с поне един по-малко, от 7 ноември насам.

А наш’те? Едва ли на някой от нашите барани ще му се закриви някое рогче някъде, и все пак, ще си позволя да цитирам тук един от 9-те коментара към СергейНаумовата статия – вместо коментар на съответните официални донесения, за сравнение, де!

Номер 1:

През втория ден от визитата президентът Първанов и водената от него делегация посетиха град Самарканд.

Номер 2:

Запитан за тезата за икономизация на външната политика, държавният глава посочи, че Узбекистан и Централна Азия реално се вписват в тази концепция. Като пример Георги Първанов посочи съгласието на узбекската страна при вчерашните разговори български строители да участват в строителството на големи обекти, в това число и газопроводи, което според президента е не малък пробив. Стана дума за това, че оценявайки професионалните възможности на нашите експерти, биха могли да ни допуснат в проучването и експлоатацията на природните, на газовите находища – нещо, което също е много важно с оглед на дългосрочната перспектива в търсенето на решения по диверсификацията не само на трасетата, но и на източниците на газ, добави президентът Георги Първанов.

неважно, 03.12.2008
Пользы ради государству можно было разрешить еще и не то. Какая польза? Кому? Парванов приезжал просить узбекский газ. После того как по телевизору показали, как Каримов ответил, что не может отказать гостю, миллионы местных жителей у экранов позеленели от злости – и так зимой газа практически нет, а теперь и эти остатки будут продавать Болгарии. Миллионы жителей проклинали Парванова, сотни тысяч в одном Самарканде, перекрытом на 2 дня пока этот гость охотился. Более резкой реакции на приезд иностранного гостя я не видел за всю свою жизнь. А это, между прочим, очень гостеприимный народ!

Абе, “гостеприимный народ”, така си е (тенк ю пийпъл!) – ама слугите му нещо … – ‘се от бандата на “Щирлиц”…

Advertisements