Иван Костов в “СЕДМИЦАТА” на ДАРИК радио

За скътаните бели пари в идващите черни дни:

Разговор на Кирил Вълчев с Иван Костов, препредаден от агенция ФОКУС
(от снощи интервюто е качено и на страницата dariknews.bg, под заглавие
Костов: Държавата провежда прокризисна, а не антикризисна политика)

Водещ: Продължаваме с алтернативата за парите на България. Ще чуем плана на лидера на Демократи за силна България (ДСБ), бивш министър-председател, бивш финансов министър Иван Костов, в студиото на „Седмицата”. Здравейте, г-н Костов.
Иван Костов: Здравейте.
Водещ: Ако Иван Костов трябваше да напише бюджета, какво щеше да промени за 2009-а?
Иван Костов: Много неща. Първо, трябва да се намалят данъците, за да се покаже на всички данъкоплатци, че държавата поема своята /…/ от ограничения на приходите, както всички ще имат такива ограничения в условия на криза.
Водещ: Накъде повече преките данъци – ще кажат /…/.
Иван Костов: Преките, например, могат да бъдат и трябва да бъдат намалени, 15-те процента за едноличните търговци. Едноличният търговец може и трябва да бъде третиран като физическо лице, което се е самонаело. Те не взимат големи доходи, особено в сравнение с доходите примерно, да речем, на управители на големи корпорации. Нека си спомним, че холдинг „Пътища” начисли на своя управител Васил Божков 3 млн. и отгоре само премия. Едноличните търговци, върху които той ще плати 10%. Така че едноличните търговци спокойно могат да плащат по 10% върху доходите, които получават като физически лица. Може и трябва да бъде облекчено положението на младите семейства и на хората, хронично болни и пенсионери, които купуват много лекарства, чрез намаляване на ДДС. Може да бъде намален до 7%, примерно, за лекарствата и учебниците. От 20 на 18% спокойно в момента може да бъде намален ДДС, което ще отвори пазара, ще даде възможност повече фирми да реализират повече продукция при сравнително по-ниски цени. Освен това могат бъдат намалени осигурителните вноски с 2%, което ще стимулира работодателите да не освобождават толкова много работници. Вие виждате, вестниците изобилстват с информация за освобождавани работници.
Водещ: Преди малко Йордан Христосков обаче каза, че това не се сбъдна, че намаляването на осигурителната тежест не дава ефекта, който се твърди, че ще има в България.
Иван Костов: Не дава ефекта при него като приходи, но дава ефект в друга област, в сферата на заетостта. Там по-лесно могат да бъдат задържани заетите, когато задълженията да се пращат осигурителни вноски или пенсионни вноски са по-ниски. Безспорно действа това. Това действа в целия свят. Така че може да не доведе до увеличение. Примерно ако има общо намаляване на заетите, бюджетът на Националния осигурителен институт (НОИ) ще завърши с по-малко приходи, отколкото /…/.
Водещ: Но вашата теза за намаляване на приходите в държавата е коренно противоположната на идеята на управляващите да посрещат кризата. Те казват – ние ще посрещнем кризата с резерви, ще имаме пари, бели пари за черни дни.
Иван Костов: Ама, те черните дни са дошли. Значи, когато са дошли черните дни, белите пари се харчат, а не се трупат още, защото нашите управници се поставят в положението на хора, които в черни дни продължават да трупат бели пари, отнемайки го от данъкоплатеца, увеличавайки фискалните резерви на държавата. Получава се така, че в условия на криза държавата не поема своята тежест, своя дан, своите притеснения и своите напрежения, а ги прехвърля изцяло на данъкоплатците. Данъкоплатците страдат от кризата, домакинствата се ограничават, фирмите се ограничават, единственият, който не се ограничава, а трупа пари, е държавата. Това е проциклична, прокризисна политика, тя не е антикризисна.
Водещ: Т.е. вие ако бяхте министър-председател, щяхте да похарчите парите, които има България, щяхте да ги дадете?
Иван Костов: Не, нямаше да ги похарча, но бюджетът трябва да завършва, в условие на предстояща криза, бюджетът трябва да завършва с дефицит. Т.е. данъците да се намаляват много по-силно, отколкото се намаляват разходите, защото трябва да се намалят и разходи, така че да има дефицит. Държавата да трупа дълг в момент на криза, държавата трябва да се задължава, защото така води антикризисна политика. Целият смисъл на антикризисната политика е държавата да харчи малко повече, да се ограничи навсякъде, във всички разходи, да осъществи реформи, т.е. да има поведението на добър стопанин.
Водещ: Какъв дефицит? Защото управляващите залагат бюджетен излишък до 3%, при нужда – до 1% от този излишък. Това би било, ако 700 млн. лева щели да се освободят в подкрепа на икономиката, ако /…/.
Иван Костов: /…/ дефицит, в зависимост от конкретния разчет, който може да бъде направен само от съответните министерства – Министерството на финансите и прочее. Тогава когато се формира дефицит от 1 или 2%, се следва политика, която всички европейски и атлантически страни следват. В момент на криза няма нито една страна, която да се кани да приключва годината с излишък. Няма такава. Всички страни в момента поемат дългове, за да облекчат данъкоплатеца.
Водещ: Защо го правят според вас? Най-елементарното обяснение би било, че са… не разбират, но все пак министърът, който води в момента финансовото министерство, беше и ваш заместник.
Иван Костов: Да, но в друга сфера. Той не е точно специалист по бюджета. Както и да е. Аз мисля, че те не го правят от страх, най-обикновен страх, страхът, че може да изтърват макроикономическата устойчивост на страната. Правят го, защото не са убедени в стабилността и устойчивостта на финансовата система, а не са убедени, защото не разбират едно голямо правило в управлението, което изисква устойчивата, стабилната сфера, която в случая е финансовата, фискът, нали самият бюджет, банките са стабилни, те да поемат по-голямо напрежение, отколкото са поемали досега, тъй като в противен случай икономиката ще се свие много по-силно, разбирате ли? Ако икономиката в момента е слаба, реалната икономика, тя трябва да бъде облекчена от финансовата система. Финансовата система трябва да поеме по-голямо напрежение и ограничение върху себе си. Тя трябва да формира и дългове, за да може производителите, реалните данъкоплатци да преживеят по-леко кризата. Т.е. трябва да стане едно голямо преразпределение на напреженията в икономическата сфера.
Водещ: Ако отговаряхте за финансите на България, как щяхте да компенсирате недостига на пари, който се очертава заради очевидно по-малкото чужди инвестиции например? Прогнозите според вас, надценени, на управляващите са, че чуждите инвестиции ще спаднат до 5 млрд. и 300 млн. евро, т.е. с около милиард и половина евро по-малко от тази година. Как обаче България да компенсира недостига на пари, или дефицита по текущата сметка, след като очевидно страната ни се оказва непроизвеждаща?
Иван Костов: Първо, с целенасочени мерки в подкрепа на износителите. Трябва да има специална политика, която да насърчава износителите в този момент, защото мнозина вече признават, следвайки нашите предупреждения, че свиващият се световен пазар ще намали възможността да се изнасят и български стоки. Значи, първо трябва да се помогне на износителите…
Водещ: Е как? Кажете как ние ще помогнем? Или ще кажат „Скептичният българин не може да помогне”. Западът…
Иван Костов: Помагат.
Водещ: Как?
Иван Костов: В момента помагат. Ами ето ви прости средства. Примерно, българското земеделие в момента е в тежка ситуация по отношение на внос и износ. Внасяме грубо за 2 млрд., изнасяме за 1,5 млрд. Самото ни земеделие, което може да изхрани много повече от населението на страната, формира 500 млн. дефицит в текущата сметка. Защо? Защото отсреща го конкурират производители, които ползват основно европейски субсидии, които в момента са недостъпни за българските производители. Значи най-важното нещо да бъде подпомогнат този вид износ, е колкото се може по-бързо да се разчистят препятствията от некомпетентност и корумпираност, за да може европейски субсидии са стигнат до българските производители. Ето ви една класическа мярка за стимулиране на износа. Много неща могат да бъдат направени в най-различни сфери, стига да има съзнателна политика, че това се прави. Ще ви дам още един пример. Банките ограничават кредитите. Защо? Поради това, че последните 3-4 години чуждестранните им собственици вложиха в страната ни някъде около 16, може би 17 млрд. лв. Сега те започват да ги теглят, намирайки се в затруднено положение. И вътре в България кредитът е силно затруднен. Втора причина е, че доверието в България падна много бързо. Всички казват: „България ще пострада”, единствено българските управляващи казват, казваха доскоро: „Не, нас кризата няма да ни засегне”, за да предизвикат световни рупори на финансовата общност да казват: „Тия не четат знаците, не могат да разберат какво ще им се случи”. Буквално, в прав текст започнаха да говорят за България. Какво може да бъде направено в условия на спадащо доверие и изтеглящи се капитали. БНБ трябва да намали задължителните резерви. 12% от собствените средства на самите банки БНБ взема и по тях не им плаща никакви лихви. Тя ги държи просто за резерв. И тя се преосигурява. И когато казвам, че финансовата система трябва да поеме повече от тежестите на кризата, БНБ също трябва да поеме. Тя трябва да отиде към намаляване на задължителните банкови резерви, да се натовари с повече риск самата централна банка, но едновременно с това банките да получат допълнителен финансов ресурс.
Водещ: Вашето послание е „Извадете парите на България”. Прибраните пари в този момент трябва да бъдат извадени.
Иван Костов: Всеки прави това нещо по света. Всички правителства това правят.
Водещ: А инфлацията? Като се извадят много пари няма ли да дойде инфлация, която пък щяла да се съчетае с липсата на стоки – дефлация, и щяла да стане стагфлация.
Иван Костов: Стагфлация се нарича, когато има и инфлация и стагниране на производството, т.е. има и намаляване. Това ще се случи, когато не се води целенасочена политика на противодействие на кризата. Иначе има достатъчно фактори, световни ценови фактори, които противодействат на големите инфлационни тенденции, включително и в България. Това е спадане на цената на хранителните продукти, спадане на цената на петрола, на енергийните суровини, включително природния газ, спадане на цената на цветните метали, на стоманата и т.н. Има обща тенденция, тъй като световната икономика се намира вече в рецесия, тя влиза задружно в рецесия почти, цените започнаха да падат. Петролът…
Водещ: Падна почти два пъти повече.
Иван Костов: … падна под 50 долара за барел, което не е имало цена отпреди не знам колко години вече. Което показва, че кризата нахлува по класическия начин – със спадане на цени. В този момент инфлацията не е големият враг на българската икономика. В този момент големият враг е фалити на фирми, продажби на фирми на безценица, продажби на банки на безценица, продажби на хотели за 1 лев и т.н. – това е големият проблем. Защото всички организации на работодателите казват: „Започват да се продават бизнеси в България” и то на безценица, защото тези хора са взели кредити от тези фирми, кредитът вдигна лихвата, банките вдигнаха лихвата, увеличиха разходите на фирмите и в момента фирмите изпадат в неплатежоспособност. Това е големият проблем.
Водещ: Ако вие отговаряхте за финансите, щяхте ли да предвидите големи разходи за инфраструктурни проекти, в създаване на държавна компания за изграждане на бизнес паркове? Въобще щяхте ли да използвате държавата, за да замести липсващите частни пари?
Иван Костов: Пълна безсмислица. Това второто, за държавни бизнес паркове, това е пълна безсмислица. Това е толкова далече от истината, че направо няма да го коментирам. Но правилна политика в момента, би била правилна, напълно правилна, да се ускорят инвестициите в инфраструктурата. Къде е проблемът, обаче? Че всяка инвестиция в българската инфраструктура се сблъсква с доказана корупция на управлението на държавните поръчки. Това е фактът, поради който европейците спряха собствените си средства за България. Следователно,преди да се стимулира финансирането на инфраструктурата, на инвестиционни проекти там – пътища, съоръжения, пречиствателни станции и какво ли не, преди това д се разчисти теренът от корупцията. Вижте какво става. В Народното събрание цитират села с по 100 души, които имат по 12-15 хил. лв. инфраструктурни разходи на човек. На тях им строят пречиствателни станции, строят им канализации и т.н. На 100 човека, на 180 души. В селото Дръндар на Ахмед Доган. Това е корупция. Не може през това да се мине. Защото европейското правило е първо на градове, задължиха ни, първо на градове до 15 хил., нали, трябва да са над 15 хил. да се изгражда пречиствателна станция, да се изграждат канализации и т.н. За малките населени места почти никъде… Те имат други технологии да се справят с отпадъчни води и т.н. Разбирате ли?
Водещ: Т.е. вие не сте против политиката на харчене на държавни средства, усилено, инфраструктурни проекти, запазване на голям процент от продукта на страната…
Иван Костов: Само след като се изпълнят европейските изисквания, след като се разчисти от корупция тази среда цялата, защото тя е тежко корумпирана, и се отговори на европейските закони и правила. Тогава могат да бъдат пуснати българските пари. Защото вижте какво се получи с автомагистрала „Люлин”. Вижте, колко е интересно. Автомагистрала „Люлин” – един от най-големите, седемте или първата десетка нарушители на европейските правила по отношение на финансирането. Госпожа Плугчиева, която отговаря за коректността на усвояването на средствата, я дадоха по телевизията как се разхожда по автомагистралата да каже, че тя ще влезе в действие еди-кога си. Истинската причина, че тя се разхождаше, а не спря парите, е, че самият строеж е закъсал вече 6 до 8 месеца със закъснение, може би дори година. А държавата вместо да отстрани всички тези пробойни и корупционни практики в Национална агенция „Пътна инфраструктура”, замести европейските пари и започна да плаща на строителя, който е пълен с нередности. Разбирате ли какво се получава? Хем магистралата не става, хем се ангажира авторитета на най-важния човек в България, който трябва да бъде, така да се каже, носител на авторитета, че ние все пак противодействаме на корупцията, хем от друга страна държавата замества европейските пари, които са спрени заради нарушения, и накрая абсолютно нищо не става, няма напредък.
Водещ: Същата политика ли на изваждане на парите, пускане в обръщение, трябва да се следва и в други фондове, здравният например? Обсъждахме с директорката на Здравната каса. Тя казва, че не е разумно, впрочем това са гласове и от опозицията, че не е разумно такъв огромен резерв да стоят мъртви пари, вместо да бъдат използвани за здравето на българина.
Иван Костов: Не е разумно по никакъв начин да се харчат пари без да завърши реформата в болничното здравеопазване.
Водещ: Горе-долу и тя това каза.
Иван Костов: Защото ако не се осъществи тази реформа, все едно да изсипете тия пари в пясъка, като вода в пясъка ще изчезнат и ефектът за здравето на нацията, за работоспособността на заетите няма да бъде никакъв. Просто това ще бъдат напълно напразно изразходвани пари. Някакви хора ще получат някакви заплати, някакви хора ще се обогатят от някакви обществени поръчки и толкоз. Но ефектът върху здравето ще бъде никакъв.
Водещ: Управителят на НОИ пък подкрепи експертно тезата ви, че трябва да бъдат гарантирани парите на българите в пенсионните фондове все едно са в банки.
Иван Костов: Ами разбира се.
Водещ: Т.е. държавата трябва да извади, казано в кавички, пари за такава гаранция.
Иван Костов: Една от най-сериозните слабости в управлението и доказателство, че няма антикризисна политика, е пълният отказ на държавата, на Министерство на финансите и правителството да подкрепи Българската фондова борса. А българската държава е собственик на мажоритарния пакет на Българската фондова борса. Малцина си спомнят в момента, а ние трябва го кажем по радиото, че това, което се случва на фондовата борса е отговорност и на собственика на мажоритарния пакет, а това е Министерството на финансите. Абсолютно нищо. На 11 септември, когато аз предупреждавах вече без глас почти останал, че на фондовата борса се развиват изключително негативни процеси, СОФИКС беше 966 точки. Онзи ден падна на 322. Три пъти падна от 11 септември досега, защото държавата не пожела въобще да признае, че това е проблем и не поиска да предприеме каквито и да е мерки. Това, което вие казвате, е една възможна мярка. Може да бъдат насочени, тъй като оборотите не са големи, неголеми средства и през определени държавни финансови институции, примерно като Насърчителна банка или сребърния фонд, могат да бъдат задължени по определен начин да инвестират. Ама не във всички фирми, а в тия, които капитализират печалба, които дават дивиденти, а които се вижда, че вземат антикризисни мерки и се интересуват от това как се /…/ техните акции.
Водещ: Т.е. вие предлагате нещо като това, което направиха американците?
Иван Костов: Разбира се.
Водещ: Българската държава да инвестира в силни фирми.
Иван Костов: Аз не мога да измисля нищо различно от това, което световни икономисти прилагат, следвайки логиката на нещата. Най-глупавата реакция, която аз чух тия дни от управляващите, икономиката ни е пренагрята, трябва да се охлади. Охлаждането щяло да бъде полезно. Това го говореха с абсолютен нарцисизъм и с… Не знам. Аз нямам думи за тоя цинизъм, как да го нарека, да казваш ти на хората сега, че това, че те ще фалират, че ще загубят работните си места, е здравословно за българската икономика и че една криза ще се отрази добре. това беше, според мен, най-антинационалното, антиикономическото изказване от страна на управляващите.
Водещ: Как гледате на ироничните бележки в цял свят, че с толкова силното навлизане на държавата в икономиката, Маркс се оказва победител?
Иван Костов: Не, Маркс не се оказва победител. Аз, първо, не приемам това силно навлизане на държавата в икономиката. Всичко това, за което говорим,…
Водещ: Вие сега предложихте много мерки, които означават държава в икономиката.
Иван Костов: Не означават държава. Ако държавата, не държавата, а нейният Сребърен пенсионен фонд има акции, примерно в „Мосстрой”, той ще бъде собственик на два процента от акциите. Ще бъде миноритарен собственик.
Това не означава, че държавата ще национализира примерно „Мосстрой”, разбирате ли? Говорим за…
Водещ: Да се осигури финансирането, да може да работи.
Иван Костов: Не, не на него, а на този, който е миноритарен собственик сега и който е решил да си продаде акциите. Ще подкрепи останалите миноритарни акционери. Аз съм от тези хора, икономисти, които считат, че напълно прекалиха дори във вербалното отразяване на страховете на хората лидерите на водещите западни страни. Тези щуротии, които се изговориха, тези вербални глобални гаранции за банки, за депозити и т. н. То се вижда, че няма и да се приложат на практика, но самата практика държавата да влиза, да национализира, след това да приватизира и пр., е практика, следвана много пъти в трудните времена, когато /…/.
Водещ: Германия предлагали да одържавят „Опел” за малко. Че имали проблеми с продажбите. Да, и след това ще го продадат.
Иван Костов: /…/ Маркс да се окаже прав. Защото това е начинът да бъде подкрепена фирмата, да се посрещне кризата. Аз говоря обаче за друго. Моят акцент е върху икономиите, които държавата трябва да направи върху собствените си разходи. А ние за това говорим много малко. Ето, попитахте ме за здравеопазването. 400 милиона лева нарастване на разходите за здравеопазването при положение, че няма никакви реформи. 350 или 80 милиона нарастване на разходите за образованието при положението, че се намалява броят на учениците, че качеството на услугата е плачевно, че българското образование по никакъв начин не готви конкурентноспособни средни и висши специалисти.
Водещ: След вас ще участва министърът на образованието.
Иван Костов: Нека да чуе, защото той трябваше да получи тези пари, но насреща трябваше да даде гаранции, трябваше да даде това качествено образование. Децата трябваше наистина да бъдат обучавани в изключително културна, високо образована среда, със съвременни средства, със съвременна техника. Тоест качеството на услугата трябва да се повиши и тогава да дойдат парите или поне успоредно да стане. А ние сега правим точно обратното. Както в Министерството, между другото, на вътрешните работи. /…/… и за оповестяването, за прозрачността на решенията на съда и 50 милиона. А те искаха 200. Някакви страхотии, някакви неразбории между правителство и съдебна власт по отношение на техните разходи. Това са все нереформирани системи. Трябва да го кажем ясно. Парите могат да вървят срещу реформите. И друго. И още нещо. За седем години НДСВ и ДПС и сега БСП създадоха огромен брой излишни институции. Седем души се занимаваха с инвестициите на Министерството на околната среда. Седем души. Сега има фирма, в която има 75. Те се прескачат там, няма работа за 10 души, но има 75. Има огромен брой излишни създадени институции. Това са тихи, спокойни пристанища за партизаните на тези партии. Държавата няма никаква полза.
Водещ: Като казахте партизани, да дадем своя принос към трамвая от клипа на БСП. Като едно време ли са нещата?
Иван Костов: Глупости. Това е мит. Това е мит, който паразитира върху един друг мит за „На всеки километър”, който, разбира се, не е истина, и е предназначен точно за определена прослойка вътре в БСП, безкрайно наивни хора, които /…/.
Водещ: /…/ за сърцето.
Иван Костов: Носталгия, да. Дават приоритет на тяхната носталгия. Разбира се, че нито мечтите са същите. Ами че те станаха всичките капиталисти. Във Висшия партиен съвет всеки втори или трети е много богат човек, има голям бизнес. Как мечтите са им същите? Че и идеалите били същите. Как идеалите? НАТО ли е идеал за „Черните ангели” или буржоазната /…/. Това ли им е идеалът? Моля ви се. Това е чист паразитиращ мит върху стара митология.
Водещ: Накрая да кажете единна ли е опозицията в тези идеи срещу кризата, за които говорим?
Иван Костов: За много идеи сме единни. Например, за намаляване на данъците почти всички, сега ще видите по време на дебата за данъчните закони, ние вероятно ще предлагаме приблизително едни и същи неща.
Водещ: А докъде ще стигнете в това единство? Евгений Чачев е цитиран от вестник „Политика” да казва, че ДСБ и СДС отиват заедно на избори.
Иван Костов: А, не знам защо Евгений Чачев… Той не беше тук. Той цялата седмица…
Водещ: Миналия брой, преди седмица.
Иван Костов: Вратите са отворени. Аз ще повторя нещо, което казах. Тези врати никога не са затваряни. Редно е обаче, както има предложение и както има в програмните изказвания на хора, които претендират да бъдат лидери на СДС, да стане това, което те казват. СДС да излезе с програма, да разчисти пътя към миналото, да назове грешките. Но истинските грешки, а не това, в което СДС е упреквано. А то всъщност е изиграло положителна роля. Да застане зад постиженията и най-вече да очертае една програма за бъдеще и тогава няма проблем. Ние нямаме, аз много пъти съм казвал, но не ми вярват, ние нямаме персонални различия. Ние имаме разминавания в идеите. Примерно, ние продължаваме да считаме Любомир Павлов за една огромна грешка. Един човек, който е нанесъл големи щети. Давам пример с Любомир Павлов, защото условно стои малко по-встрани от политиката. Трябва да се приключат тия сметки, разбирате ли? Трябва да се каже кое е било правилно и кое не е правилно, кое е допустимо като честно поведение на десен политик и кое не е допустимо. И така ще вървим напред.
Водещ: Вие не сте много съгласен с тия планове те да се събират СДС пак с тия, които са си тръгнали от тях.
Иван Костов: Какво означава това? С тези, дето направиха холдингите, дето направиха големия бизнес. Хайде да отидем на темата с вас. Могат ли богати хора да бъдат в политиката?
Водещ: Могат ли?
Иван Костов: Могат, ако не са забогатели от политика. В България почти всичките са забогатели от политика.
Водещ: Лидерът на ДСБ, бивш министър-председател, бивш финансов министър Иван Костов в студиото на „Седмицата” с, както чухте, очевидна алтернатива за парите на България. Управляващите предлагат излишък, той предлага дефицит в предстоящата кризисна 2009 година.
Иван Костов: Харчене на белите пари в тези наближаващи черни дни.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: