Храм “Свети Седмочисленици”

ЦЪРКВА “СВ. СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ”

Храм Свети Седмочисленици

Храмът “Св. Седмочисленици” представлява преустройство на средновековната джамия Коджа дервиш Мехмед паша или Имарет джамиси, издигната през 1528 г., вероятно по проект на турския архитект Коджа Мимар Синан Ага, в землището на манастира «Св. Ив. Рилски» и върху основите на католикона на манастира, чиито руини просъществували до Освобождението. Около джамията е бил съграден ансамбъл от сгради – имарет, медресета, теке, баня. Популярното й название «Черната джамия» идва от облицованото с черен мрамор минаре, разрушено преди Освобождението. В общественото съзнание това наименование е свързано и с използването й като затвор за известен период след 1878 г. По време на управлението на Ст. Стамболов, през годините 1887-1894 г. в нея излежава присъда и основателя на Демократическата партия – Петко Каравелов, погребан по-късно под балдахина на южния портик.

Подготовката за реконструкцията на историческата сграда в черква, започва през 1898 г. с идейния проект на руският архитект Л. О. Василев. От 1899 до 1903 г. арх. Петко Момчилов и арх. Юрдан Миланов, с консултантското участие на арх. Померанцев, изготвят нов проект по който е извършено и самото преустройството. Обновената сграда е осветена за храм на 27 юли 1903 г.

Проектът на Момчилов – Миланов запазва основното ядро на средновековната джамия, чийто двадесетметров в диаметър купол е своеобразна парафраза на византийската средновековна църковна практика, като прибавят към него олтарната част, ъгловите надстройки, кула-камбанария с часовник над централния притвор и странични портици от север и юг. Архитектурата, решена в духа на модернизирана византика, превръща тази църква в един от най-ярките образци на православната ни църковна архитектура след Освобождението.

С високи естетически качества е интериорното решение. Иконостасът, сякаш по-близък до руската стилова лексика, отколкото до българската резбарска традиция е изработен от братя Филипови, а олтарните му двери и кръста са дело на Аврам Аврамов и Петър Йосифов. През 20-те години на ХХ век, започва изписването на църквата, което завършва през 1966 г. Проектът на художник-декоратора Стефан Баджов за фигуралната живопис и орнаментите в купола е изпълнен от единствения в България специалист по източноправославна иконография с академично образование придобито в Санкт- Петербург Господин Желязков, както и от художниците Никола Маринов и Димитър Гюдженов. Олтарната апсида е изографисана последователно от Художниците Димитър Бакалски, Асен Гицов и Николай Стоин, а в притвора Ангел Радушев.

· Сградата е паметник на културата, обявен в «Известия» /ДВ/, бр. 73/1955 г.

Градината около църквата е създадена през 1930 г. от френския паркостроител Йосиф Фрай, помощник на дворцовия градинар проф. Лошо и без прекъсване, от 1906 до 1934 г., изпълняващ длъжността Главен общински градинар на София.

Тя е пример на квартална градина, решена линеарно, с централен зелен партер очертаващ оста насочена към храмовата сграда и е своеобразен еклектичен модел, на градинското строителство от началото на 20 век. В подобен маниер и по проект на Фрай са изградените по това време градини пред църквите “Св. Никола”, “Св. София”, пред Централната минерална баня, “Царската градина” с алпинеум (сега паметник на Съветската армия), градината при площад “Възраждане” и др.

· Градината е декларирана за паметник на градинско-парковото изкуство с писмо на НИПК №4458/26.09.1988 г.

 

ЛИТЕРАТУРНА СПРАВКА

  1. Коева, М., Йoкимов, П., Стоилова, Л. Православните храмове по българските земи XV-XX в. Архитектура, история, библиография, София 2002, стр. 439-440.
  2. Монеджикова, А. София през вековете, София 1946, стр. 308-314.
  3. Василиев А. Черковното строителство в София до Освобождението в Юбилеен сборник на софийското бълг. благотв. образователно д-во «Ив. Денкоглу» София 1940, стр. 60-74.
  4. Касабов, Ф. Църква «Св. Седмочисленици», НИПК Регистр. картон/1977 г.
  5. Архивна с-р ОПКИН, ОП “Стара София” със Софийски исторически музей.
  6. Сугарев, Д. Паркове, градини и монументално оформяне на София (1878-1944), сборник Архитектурата в България 1878-1944 г. София 1978, стр. 37-45.
  7. Иванова Ст. Паркове и градини в България 1900, Европейски влияния в българското градоустройство, архитектура, паркове и градини 1878-1918, София 2002, стр. 101-105.
  8. Радославова, Ю. Градините на София, София 120 години столица, София 2000, стр. 512.

 



новини | лица | документи | дискусии | избори | връзки | за нас | блог | архив

ДСБ Триадица

One Response

  1. […] комунистически режими; – виза за проектиране; – историческа справка за църквата “Св. Седмочисленици” и парка пред църквата. 12.2. Материалите за участниците […]

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: