Политическото инженерство на президента

статия от Вили Лилков *

Нахлуването в местната власт на лица и формации чрез мощно купуване и продаване на гласове стресна българското общество. На въпроса, кой управлява общината, често се отговаря с името на силова групировка или с това на бивши служители на МВР и ДС, сговорили се да управляват с местни партийни величия. Ясно е, че политическата система в България е дестабилизирана и се движи в нежелана посока. В търсене на причините за това някои политици, както и президента, посочиха избирателната система. Тъй като засега единствените конкретни предложения за нейната смяна, както и за промяната на политическия модел на страната идват от президента, заслужава те да бъдат коментирани.

В първия раздел на “Предложения на президента за реформа на политическия модел”*, наречен “Законови и обществени гаранции за национално представителство на партиите” са предложени три рестриктивни мерки, насочени към малките партии и коалиции. Те за съжаление нямат нито философска, нито политологическа обосновка. С тях просто се ограничават конституционни и избирателни права. Технически погледнато мерките са популярни, но политически наивни. Като условие за участие в местни и парламентарни избори се въвежда изискването за регистрирани структури на партиите минимум в 2/3-ти от общините. Регистрирани къде? Какво ще стане, ако една партия има регистрирани структури в София, Пловдив, Варна, Русе и Бургас, където живеят повече от половината български избиратели, а няма в Дряново, Мирково, Трекляно и Челопеч? Може би с оглед контрола ще се правят държавни партийни преброявания, като държавните синдикални преброявания през няколко години? Другите две предложения се отнасят до заличаването на партиите и коалициите, непостигнали в два последователни избора съответно на 1 % и 2 % от вота на избирателите и отнемане на правото от тяхно име да се явяват на местни избори кандидати за кметове и общински съветници. Същевременно се допускат независими кандидати. Звучи примамливо, но възниква проблем с Конституцията на страната.

В раздела “Прозрачност на финансирането на партиите” се съдържат мерки за забрана партиите да се финансират от юридически лица и се предлага въвеждане на публичен регистър на рекламните, социологическите и PR-агенциите, работещи за политически партии. Това си е чист популизъм, защото е нормално партиите да бъдат финансирани (законно и прозрачно!) от бизнеса и да възлагат поръчки на социологически и рекламни агенции, които никой не е освободил от задължението да декларират своите източници на доходи и разходи пред НАП и от задължението да си плащат данъците. Няма нормална европейска държава, в която можеш да развиваш дейност, без да докажеш произходът на парите си. В България обаче може и излиза, че PR агенциите са виновни в България да няма прозрачност във финансирането на партиите! Мярка № 7 е свързана с контрола на Сметната палата върху партийното финансиране. По същество нищо ново. Нима Сметната палата не го прави и сега, та се налага президентът да предлага подобна мярка? Ако има проблем с действащото законодателство просто то да се промени или Сметната палата да си изпълнява функциите. А ако не иска, да се намеси Народното събрание, чийто орган е тя. Но да се приеме, че “при констатация на нарушения на финансовата дисциплина, извършени от партиите, по предложение на Сметната палата компетентните органи налагат строги санкции – касиране на избори, недопускане на партията до следващите избори и др.” означава, че този, който управлява може да си играе с политическите опоненти. Мярка № 8 касае прословутите партийни клубове, които не следва да се преотдават за търговска дейност. Всеки, който разбира от партии и политика е наясно, че от наеми на партийните клубове не се осигуряват финанансово предизборните кампании. Президентът знае, че в последните години общинската и държавната икономика са основните източници на средства за това. По тази причина той деликатно мълчи за партийните назначения в общинските и държавните фирми; във фондовете и агенциите, които разпределят пари. Няма и дума за замените “кон за кокошка” на партийни приятели, за партийния контрол върху обществените поръчки, нито пък за офшорките и тяхната дейност, които са основна предпоставка за корупция в България на всички нива, включително и партийното.

“Възвръщането на доверието на избирателите чрез реформа на избирателната система” президентът вижда в прилагането на пропорционална система с мажоритарен елемент. Предлага се и промяна на мащаба на избирателните райони, а именно “мажоритарните кандидати се кандидатират в окрупнени едномандатни избирателни райони, което допринася за тяхната обществена разпознаваемост и позволява ефективен контрол срещу купуването на гласове.” Тази промяна в избирателните райони е известна в политологията с термина “Джери Мендъринг”. С нея административно така се очертават границите на избирателните райони спрямо политическите нагласи, че да спечели кандидатът на управляващите. Проста административна хватка, която помага в някои страни с 15-20 % от действителните гласове, определен кандидат да бъде избран за депутат. Не е убедително твърдението, че “окрупнените едномандатни избирателни райони” ще допринесат за обществената разпознаваемост на кандидатите. Точно обратното – много по-трудно можеш да станеш обществено разпознаваем, като кандидат в по-голям район. Не е ясно, как с тази промяна ще се преустанови купуването на гласове, което не е резултат от дефекти на избирателната система, а показва слаба власт и липса на воля за справяне с проблема. Известно е, че при наличие на финансов ресурс мажоритарният елемент не само, че не пречи, но и улеснява купуването на гласове. Предложеното “изчистване на избирателните списъци от фантоми и въвеждане на активна регистрация на избирателите” заслужава да бъде подкрепено, но това едва ли може да се нарече елемент от промените за смяна на политическия модел. И предложенията на президента свършват дотук! Остава само да се гадае, как тази серия от несистематизирани технически мерки ще сработи политически.

Несъмнено действащата избирателна система и съществуващия политически модел се нуждаят от оценка и преосмисляне, още повече не само у нас, но и в Източна Европа избирателните системи възникнаха в резултат на преговори и компромиси с бившите комунисти, а резултатите от тяхното прилагане показват, че политическите последствия не винаги съответстват на заложените очаквания. Мненията за въздействието на избирателната върху политическата система са различни и еднозначен отговор по принцип е невъзможен, понеже няма идеална избирателна система и влиянието й върху политическата система зависи от много фактори, в т.ч. от социалните и културните условия, наличието на етническа и религиозна фрагментираност в обществото и неговите традиции. Всяка избирателна система съчетава много елементи и различните комбинации от тях водят до различни резултати. Например, ако при сега действащата пропорционална избирателна система в България за парламентарни избори с многомандатни райони и изборна граница от 4 %, се измени мащаба на избирателните райони или нивото на изборната граница, ще се получи различно политическо представителство в НС. Или, ако в закона за избиране на народни представители се възприеме “буквата” на другите два избирателни закона – с “избирателна квота”, вместо “бариера”, представителство в парламента ще получат всички, получили поне 1/240 от общия брой на действителните гласове, което е по-малко от половин процент, или 9-10 пъти по-малко от действащото условие. Вижда се, че само този елемент може да повлияе върху състава на НС, също и върху политическия модел на управление. Но преди да се променя, каквото и да било трябва да е ясно към какво се стремим. Много често изменението на даден елемент, с цел повишаване на ефективността на избирателната система в една посока, води до загуба на ефективност в друга, а внасянето в нея на нови елементи води до ново качествено взаимодействие, чиито резултати е трудно да се предвидят в дългосрочен план.

Реформата в избирателната система е своеобразно политическо инженерство с граници, определени от Конституцията, от политическата, историческата и културната традиции, както и от социалния модел на страната. Затова по принцип промените в нея се правят с малки стъпки и те задължително се предхождат от:

  • действия за стабилизация на политическите партии;
  • анализ на резултатите от действащата избирателна система (общоприето е мнението, че избирателната ни система не стимулира избирателите за масово участие и не дава възможност те да изразят и своята политическа воля и личните си предпочитания, поради твърдите листи, които се приемат, като натрапени и чужди на избирателите);
  • заявяване на ефектите, които се целят с нейното изменение;
  • намиране на съответствие между техническите механизми на избирателната система и целите на нейното прилагане:
  • оценка дали промените в избирателната система водят до политическа стабилност и възможно най-добро представителство без голямо отклонение в отношението “гласове/мандати”; до баланс на обществените интереси и до стабилни политически мнозинства;
  • оценка на предлаганите промени във връзка с утвърждаването на демокрацията и традициите на българското общество.

Но преди всичко стои оценката на наложения политически модел и очертаване на общите рамки на желаната политическа промяна, което президентът е пропуснал. А ако трябва да се предвиди резултатът от направените предложения, той ще е в посока засилване на влиянието на БСП, ликвидиране на малките партии и цялостен контрол на олигархията над политическата система, което устройва тройната коалиция.

 

* Статията е публикувана във в-к Дневник

 



новини | лица | документи | дискусии | избори | връзки | за нас | блог | архив

ДСБ Триадица

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: