Георги Аспарухов – Гунди

ГУНДИ

На 30 юни 1971 г. в автомобилна катастрофа край прохода Витиня в Стара планина загива Георги Аспарухов – Гунди, смятан от мнозина за най-великия български футболист на всички времена.

Гунди катастрофира заедно със съотборника си Никола Котков.

Стадион “Георги Аспарухов” на ФК Левски носи името на Гунди.

 

КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ГУНДИ

Георги Аспарухов – Гунди е роден на 4 май 1943 година, загива при автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 година. Централен нападател на ФК “Левски” София от 1960-1961, 1964-1971 и на ФК “Ботев” Пловдив 1961-1963 година. Има 245 мача и 150 гола в групата на майсторите. Голмайстор на първенството през 1965 година с 27 гола. Трикратен шампион на страната 1965, 1968, 1970, носител на купата за 1962, 1966 и 1970.

През 1965 година е носител на купата за спортсменство, обявен е за футболист No1 на страната и за спортист No1 на България, заслужил майстор на спорта, награден със сребърен “Орден на труда”. Национален състезател с 50 участия и 19 гола. Участвал в три световни първенства в Чили, Англия и Мексико.

В анкетата на френския спортен седмичник “Франс футбол” за най-добър футболист на Европа и носител на “Златна топка” е класиран на осмо място за 1965 година – изключителен успех за спортист от Източна Европа по това време. Нерео Роко, треньор на “Милан”, след като наблюдава играта на Георги Аспарухов, Възкликва: “Това е център-нападателят на моите мечти!”

Гунди е първият български спортист придобил широка известност в чужбина и получил висока оценка от известни футболни специалисти. Безспорен любимец на футболните почитатели, считан за най-добрия футболист на България за всички времена.

Легендарния гол на Гунди срещу Англия на стадион Уембли

 



новини | лица | документи | дискусии | избори | връзки | за нас | блог | архив

ДСБ Триадица

3 Responses

  1. ГЕОРГИ АСПАРУХОВ

    ОНОВА, КОЕТО СЕГА Е ОСТАНАЛО ОТ НЕГО Е ВЕЧЕ САМО СПОМЕНЪТ

    Роден на 4 май 1943 г. в София. Загива при автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 г.
    Защитава цветовете на Левски в периода 1960-61 г. и 1963-71 г. Като войник играе в Ботев /Пловдив/ през 1962-63 г.
    Първи мач: с Левски на 22.09.1960 г. срещу Локомотив /Сф/.
    Последен мач: с Левски на 28.06.1971 г. срещу ЦСКА.
    Първи гол: за Левски 28.09.1960 г. в Пловдив – 1:1 срещу Ботев.
    Последен гол: за Левски 13.06.1971 г. във Велико Търново срещу Етър.
    Мачове в “А” РФГ: за Левски – 199, за Ботев – 45. Общо: 244.
    Голове в “А” РФГ: за Левски – 125, за Ботев – 25. Общо: 150.
    Мачове за купата: за Левски – 27, за Ботев – 8. Общо: 35.
    Голове за купата: за Левски – 16, за Ботев – 4. Общо: 20
    Общо клубни мачове: 326 с 209 гола.
    Шампион на България: 1965, 1968 и 1970 г.
    Носител на купата: 1962, 1968, 1970, 1971 /посмъртно/.
    Международни срещи без КЕШ и КНК: за Левски – 32, за Ботев – 3. Общо: 35.
    Голове в международни срещи: за Левски – 20, Ботев – 3. Общо: 23.
    За КЕШ И КНК: за Левски – 8 мача и 9 гола; за Ботев – 6 мача и 7 гола. Общо: 14 мача – 16 гола!!!
    Първи мач в “А” нац. тим: 06.05.1962 г. срещу Австрия.
    Последен мач за “А” нац. отбор: 12.06.1970 г. срещу Мароко.
    Мачове в “А” нац. отбор: 50
    Голове за “А” нац. отбор: 19
    Забележка: от 50 мача 18 са за световно първенство с 11 гола.
    Играл е на световните финали през 1962, 1966 и 1970 г.
    Голмайстор на страната – 1964-65 г. с 27 гола.
    Спортист №1 на България през 1965 г.
    В анкетата на списание “Франс футбол” – 8 място /1965 г./
    Посмъртно носител на приза “Феър плей” – 1999 г.
    “Футболист на века на България” – 1999 г.
    В класацията на ФИФА за футболист на планетата, заема 40 място.

    НЕЗАБРАВИМИ МИГОВЕ ОТ ЖИВОТА НА ГУНДИ*

    … 1950 г. … Поляната на Редута край София дълго време през годината е покрита с трева. Здрави и пъргави момчета в махалата има достатъчно, липсва само топката. Това са годините след войната, когато не само кожените топки са проблем. Първите топки, с които Георги е играл са шити от баба му. Тези натъпкани с кълчища, дреб и какво ли не още кълба повеждат детето към приказният свят на футбола. Майката на Аспарухов, по-късно си спомня:
    – Всяка вечер, като се върнеше в къщи от поляната, ще се завърти около баба си за нова топка. Баба му уж се сърди, ама преди да си легне, пак вземаше губерката с дебелия конец…
    На махленската поляна – тази за времето си най-велика спортна забавачница и начално школо – постепенно започва да се откроява онова футболно умение, което сетне ще се превърне в синоним на световна класа.
    …Когато един хубав ден пред треньора Коце Георгиев довеждат един източен малчуган и му казват да изпробва това момче, той решава да го подложи на тест. Не може който и да е да играе футбол, пък дори и в детския отбор! Упражненията са за водене на топката, за удари във вратата, за двигателни способности – за да се реши въпросът, има ли смисъл това момче да учи футбол или не. Бащата на момчето Аспарух Рангелов, стои настрани и се притеснява, че изпитът трае толкова дълго. Но накрая треньорът идва при него и му казва:
    – Какво да го учим! Това дете е родено футболист.
    Малкият Георги прави впечатление с онова, което футболистите наричат “да бъдеш на ти” с топката. Изумява с всеотдайността си в играта и с това, че всичко му се отдава. Той има една особено важна черта в характера – постоянството.
    Тази любов към футбола идва от сърцето на бащата, който не пропуска нито един случай да хване за ръка малчугана и да го настани до себе си на трибуната.
    – Водех го на всички мачове още от най-ранната му възраст. Все му сочех техничните играчи, все го карах да се вглежда в “звездите”. И като се върнеше у дома, с часове се мъчеше в махленската игра да направи нещо от онова, което е видял. Додето не капне от умора, топката не падаше от краката му.
    В мечтите си малкият Георги винаги се е виждал като централен нападател. И затова може би му става странно, че след приемнят изпит го поставят в защита. Вероятно ръстът диктиува това решение на треньорите или пък невероятният отскок и играта с глава. Когато бащата на Аспарухов се опитва да убеди треньора, че синът му не е за централен защитник получава отговор: “Нека си играе сега така, да ни помогне. Нямаме друг централен защитник, а той може всичко…!”
    Любовта на малкия Георги към футболната топка не е единствена. Той играе волейбол, баскетбол и е пръв в училище по земна гимнастика. И кой знае защо един ден Гунди се вмъква в стаята на треньора по волейбол и заявява: “Имам желание да тренирам волейбол!”. На въпроса, защо бяга от футбола Георги отговаря: “Футболът ме привлича много, но не мога да понасям грубостите. “Във волейбола Аспарухов израства с всяка изминала тренировка и скоро се налага в основният състав. Опитът да балансира между двата спорта довежда до изостряне на отношенията между волейболният и футболният му треньор. След великолепното представяне на Гунди в решителен мач за градско първенство по футбол при юношите, треньорът му по волейбол казва: “Убеден бях, че волейболът губи един истински талант. А той би могъл да бъде и отличен баскетболист, атлет…!”
    Ранното съзряване на Аспарухов му дава възможност още като дете да играе с юношите, а като юноша да се нареди сред мъжете. Така на 5 юни 1960 г. Георги Аспарухов записва първият си мач за представителният тим на Левски. На този двубой и на следващия – с пловдивския Ботев – не изпъква с нещо особено. Причината може би е в това, че Гунди играе с №6 и №5 (бел. ав. – тези номера са се носили от защитници, за разлика от днес, когато номерът няма значение).
    По-късно Георги Аспарухов заминава с юношеския национален отбор за Австрия, за турнира на УЕФА. Гунди отбелязва невероятен гол, във вратата на домакините, с удар почти от центъра. “От този мач се обедих, че това момче не е за защитник”, казва по-късно треньорът Кръстьо Чакъров.
    …Треньорът на тогавашният ЦДНА многократно е упрекван в това, че не е забелязал Гунди. На тези обвинения той отвръща: “Какво? Не съм прозрял таланта на Гунди, не съм го искал? Има си хас! Та аз тогава бях наказан, че го задържам при нас и не го отпращам там, където бе определен по предназначение като войник. И ако искате моето искрено мнение, запомнете: Гунди за мене е най-големият футболист, който сме имали в България.”
    …След кратък престой някъде из южните поделения, Гунди се озовава в Ботев /Пд/ (бел. ав. тогава също армейски отбор). Първият му мач с “канарчетата” е срещу плевенския Спартак. С Аспарухов “Ботев” се превръща в по-мощен отбор, става челник в шампионата и печели купата на страната.
    … Георги Аспарухов е поканен в националният отбор, когато е само на 19 години. Едва ли някой си спомня за контролните мачове на националният отбор по време на подготовката му за Чили. Тогава Гунди получава истинският знак на признанието, след феноменални игри. Аспарухов става равен между равните. От този момент нататък Гунди се превръща в лидер, както на клубния си, така и на националният отбор.
    …Със завръщането си в Левски “камъкът пада на мястото си”. Аспарухов започва да ниже гол след гол и да блести с хубави изпълнения. Левски се преобразява, набира сила и се изправя в цял ръст. Присъствието на Гунди се отразява благоприятно на всички. Играта на “сините” се подчинява изцяло на онова, което тяхната девятка подсказва. И всичко в отбора започва да става по-завършено, по-модерно, по-красиво.
    …1965 година, годината на неговата слава… Още в първите кръгове Левски набира инерция, от пет последователни срещи печели четири и само веднъж завършва наравно. Отборът отбелязва 13 гола и 9 от тях на Аспарухов. Следва знаменита серия от няколко последователни срещи: с Локомотив (тогава основният претендент за титлата) 2:0 – с два гола Аспарухов решава мача; … С ЦСКА – 3:0, два от головете вкарва Гунди; с Академик (Сф) – 4:0 (четири гола на Аспарухов); със Славия – 2:2 (в последните пет минути два гола на Гунди). Аспарухов успява този сезон да подобри голмайсторското постижение на Диев от 26 гола, като отбелязва 27.
    Така Георги Аспарухов става за първи път шампион, става и голмайстор, обявен е и за спортист №1 на страната…
    …29 декември 1965 г. – Флоренция (решаващ двубой с Белгия за Световно първенство на неутрален терен)… Два гола, божествена игра на Аспарухов и България е на световни финали!…
    …Аспарухов не се възгордява. Остава си все така сърдечен, скромен приветлив и благодушен към всички. Оставя спомена за верен приятел, искрен в отношенията си, неподправен с нищо към хората…
    … Събува обувката и свлича чорапа, за да каже с болка: “Вижте…!” И гледката винаги бива поразяваща – издути глезени, деформирано стъпало, неестествено разположени костици, стави, сухожилия. И безброй следи от хирургическа обработка… Не това не е нормален човешки крак.
    …Контузиите са неизбежен спътник на Гунди, трупат се една след друга и нанасят непоправими злини. При Аспарухов те се превръщат в истински бич, в негова съдба. Той е беззащитен срещу това печално явление, на което не е трудно да се намери обяснение. Много са защитниците, чиято задача се свежда единствено до “охраната” на Аспарухов. В такава компания той неведнъж става обект на жестоки стълкновения. Не, това не е спортна борба, а война на кръв показвана от неможещите. Жалкото, че зад тези уродливи прояви се крият съответните наставници, поставящи “тактически задачи” за опазването на опасният съперник.
    Как болезнено изживява всичко това Аспарухов! Страда, но мълчаливо, със стиснати зъби отминава парещия досег с бутона на противника, острото съприкосновение с чуждия крак или лакът.
    … Многобройните контузии влошават състоянието на Аспарухов от година на година от мач на мач. Вина имат и хората, които го вкарват в игра, оздравял-неоздравял, защото искат от него голове, победи. Те разчитат на неговата етичност, на дисциплината. Залагат на силната му обич към отбора, на неумолимото влечение по топката. Не веднъж му се внушава: “Трябва да играеш! Нужен си, дори и без да се напрягаш. Самото ти присъствие на терена удвоява силите на другите десет, ще смути и съперника”…
    … 1971 г. започва като другите преди нея – с лечение процедури, специални грижи. И с надежди. Уви! Кой е допускал, че това ще бъде последната година от неговият живот.
    … 28 юни. Заключителен шампионатен мач Левски – ЦСКА. Изходът е без значение, но в този двубой престижът има висока цена. В един момент от мача Гунди се освобождава от “пазча” си, но е свирепо подкосен отзад. Нервите на Аспарухов отдавна са опънати до скъсване. И се скъсват, не издържат. Аспарухов посяга с крак към нарушителя и е изгонен от терена (за втори и за последен път в кариерата си)!

    ДЕН КАТО КОШМАРЕН СЪН …

    Утрото на 30 юни 1971 година е ведро. Към 9:30 ч. Аспарухов пристига на стадион “Левски” в квартал Подуяне. Колегите му са вече в анцузи, подготвят се за поредната тренировка. Капитанът няма да бъде днес с тях, ще пътува за Враца заедно с Никола Котков, където и двамата са поканени да участват в юбилейния мач по случай 50-годишнината на тамошния Ботев. Винаги отзивчив, Гунди не може да отклони тази покана. Не бива да си мислят хората, че се големее. Мигът на тази раздяла се врязва завинаги в паметта на тези, които са изпращали двамата изтъкнати футболисти. Пред очите им са Аспарухов в тъмносиня спортна блуза и Котков в елегантен костюм, с вратовръзка. Усмихнати те се вмъкват в бежовата Алфа Ромео-Джулия ГТ, след като полагат автографите си върху снимките, които неизменните им поклонници и в тоя ден не пропускат да им поднесат. Колата потегля и само за секунди номерът СГ 9999 изчезва от погледа на изпращачите. Изчезва заедно с пътниците завинаги…
    Витиня, бензиностанцията. Автоматът отчита бензина, а обслужващата жена в оранжева блузка и синя престилка се взира в тези така познати от многобройните фотографии и от страниците на вестниците образи. Тя и не подозира, че е последният човек, който ги вижда живи, че само след няколко минути тези образи ще се изпепелят. Към колата се приближава непознат мъж, който бърза за някъде и моли да бъде взет. Аспарухов не е от тези, които ще откажат. Подава на продавачката десетлевова банкнота, сяда зад волана и запалва мотора. Жената изтичва и обяснява, че бензинът струва 9,20 лв., иска да върне остатъка. Гунди махва с ръка и дава газ. По-късно като се знае развръзката, неговата майка ще спира с въздишка на тоя момент: “Да беше се проявил като скъперник, та да се забави за тези осемдесет стотинки още минута. Минутка, която щеше да го спаси…” Защото по-сетне при злополуката се изяснява, че разстоянието между сблъскването с товарната кола и разминаването, измерено във време, е тъкмо една минута.
    Автомобилът ловко се измъква от стръмните серпантини, излиза и от последния завой. Но малко по-надолу, на 150-160 метра от страничния път, идващ от Петрохан, изскача товарен камион ЗИЛ с тежко ремарке, преграждащо фатално асфалтовия път.
    По-нататък всичко се развива мълниеносно и трагично. Аспарухов прави енергичен опит да предотврати неизбежното – данните говорят, че алфата е оставила следи от своите гуми цели 30 метра. Напразно! Ударът е страшен, предната част на купето се врязва в резервоара на камиона. Върху автомобила плисва бензин и се възпламенява. Спортната Алфа Ромео гори като факла. Никой, нито шофьорът на самосвала, нито пристигналите с други коли хора не успяват да помогнат. Това става на 52-ия километър от София, в 11 часа на 30 юни 1971 година…
    Така трагично и нелепо загива, заедно със своя съиграч и приятел Никола Котков, невероятният Георги Аспарухов.
    …А едва беше навършил 28 години…
    … Погребението на Гунди и Котков и до днес остава като ден на всенароден траур. По неофициални данни над 550 хил. души се сбогуват завинаги с гениалните футболисти. В прощалният ден към София с насълзени очи и черни дрехи се стичат хора от цяла България. В във влаковете и автобусите няма места, а освен с автомобили пристигат хора дори и пеша.
    … На стадион “Герена”, където е поклонението става страшно. Часове, някои дори от предишната нощ чакат да се отворят вратите. Тълпата расте като човешка лавина. В центъра на терена възрастен човек удря чело в земята и със стенание повтаря: “Защо ни ги взе, Господи?”
    … Цялата милиция, огромен брой военни, пожарникари и цивилни ченгета внасят ред около синият стадион. Но хората прииждат и многолюдието е неконтролируемо. Всеки иска да се докосне до закованите безмълвни ковчези.
    … Процесията е безкрайна. Когато челото навлиза в столичните централни гробища, опашката на колоната с венците е още на Герена. Да не говорим за стотиците хиляди след тях, които така и не могат да стигнат до гроба. След края на траурната церемония огромни площи от гробищата са практически напълно унищожени.
    Гробовете на Гунди и Котков месеци наред представляват грандиозни пирамиди от цветя и изписани листове с моливи, поеми, некролози, снимки.
    Всекидневно листовете, снимките и некролозите се прибират от Държавна сигурност.
    … Цяла България скърби в тези кошмарни дни.

    БОГ ДА ПРОСТИ!

  2. Гробовете на Гунди и Котков месеци наред представляват грандиозни пирамиди от цветя и изписани листове с моливи, поеми, некролози, снимки.
    Всекидневно листовете, снимките и некролозите се прибират от Държавна сигурност.
    … Цяла България скърби в тези кошмарни дни.

    … а Наско Джорлев от Струмица, Македония, създава своята музикална приказка: Балада за Аспарухов и Котков

  3. […] е от този текст, публикуван тук, преди […]

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: