За “реформирането” на законите за избиране на…

На страниците на в. МОНИТОР, в рубрика “мнения”, е публикувана статия на Ива Николова, посветена на “Трите кита на политическата промяна”: мажоритарничене, намаляване на броя на местата за службата “представител на народа” и “новите лица”.

Тъй като, според мен, този материал е първият сериозен анализ на подновените напоследък занимания на видни български граждани с изборните “технологии”, който е и публикуван, предоставям за четене и тук няколко цитата, с образователна цел.

Би трябвало началото на статията да е ето това:

Събудиха се една сутрин политиците, погледнаха се в огледалото и възкликнаха: ау, на какво приличаме! И най-сетне забелязаха, че никой не ги харесва, никой не им вярва, никой не иска да ги слуша и никой не ще да ги избира.

Затова решиха спешно да се престорят, че вършат нещо, за да си възвърнат авторитета и доверието поне в собствените си очи. И като опитни манипулатори заложиха не на промяната на поведението си, не на решаването на проблемите на гражданите, не на прочистването на редиците си от съмнителни личности и спонсори, а на специфичната склонност на българина да робува на митове и да търси спасение в абстракции, които не познава.

Губейки почвата под краката си и лостовете си за влияние, дискредитираната до падение политическа класа предлага няколко нови митологеми за решаването на критичната ситуация, в която изпадна родната демокрация и което ликвидира основния й принцип на изборността и представителността й, заложени във вишегласието на гражданите. Преведено на достъпния и далеч по-красноречив език на реалностите, това се побира в понятията “купуване на гласове”, “опорочаване на изборите”, “пълна финансова, а оттам и всякаква друга зависимост на политическите лица от явния и сенчест капитал”.
Според различните теоретици на митичното спасение от тези разлагащи всяка демократична държавност фактори панацеите са три:

    въвеждането на мажоритарен вот във всевъзможните му вариации от смесена система до преференциални листи,
    намаляването на броя на депутатите,
    навлизането на нови лица в политиката.

И аргументите на Ива Николова (и не само нейни!):

Номер 1 – за (против) “мажоритарната система”:

Едва ли на нашата географска ширина с днешна дата е възможно да се измисли нещо по-фатално за политическата ни система от въвеждането на мажоритарния вот. Напълно дезинтересираното от политиката и експертното начало в нея общество едва ли ще чува идеи за бъдещето си, които по принцип звучат тежко, едва ли ще долавя разликите в позициите, които се мерят в проценти и се обясняват с макроикономика, а от визията ще запомни само бели ризи и очила с различни рамки, които бръщолевят нещо неясно. И всеки, който застане до или всъщност встрани от тези хора и вресне сърдито: “Всички са маскари” по Алеко или “Не ги слушайте, те ви попържат на влашки” по Иван Хаджийски, веднага ще заприлича на онази въжделена “личност”, която би трябвало да ни гарантира спасението чрез мажоритарния вот.

Номер 2 – за броя на депутатите:

И тук сметката е изключително проста – 240 души със сигурност представляват по-голям брой от гражданите, отколкото 120. По-голямата бройка депутати далеч по-трудно може да бъде убедена с финансови и йерархични аргументи и незаконни СРС да взема решения, които не са в полза на обществото и държавата, а само на някаква задкулисна клика. Колкото повече представители имат гражданите в Народното събрание, гласуващо законите, по които живеят, данъците, които плащат, пенсиите и осигуровките, които си изработват, толкова по-голяма е вероятността за социална и професионална солидарност и справедливост. Колкото повече очи и уши, посочени от избирателите, заобикалят изпълнителната власт в лицето на правителството, избрано от партиите, толкова по-лесно е то да бъде контролирано и склонявано да действа в полза на всички, а не само на централите си. И е твърде късогледо и опасно да се отказваме от тази опция на демокрацията, която очевидно заинтересованите се опитват да ни отнемат, маскирайки примитивно замисъла си с отвратителните кюфтета, предлагани в стола на парламента.

Пояснение: Числото “240” е заковано (в този цифров запис) в чл. 63 от Конституцията на Републиката. Всеки, който предлага промяна на броя на народните представители, е длъжен да отбелязва, че предлага, в частност, промяна на основния закон, за което си има по-особен ред.

Номер 3 – за новите лица:

Колкото до пълната подмяна на старите с нови лица в политиката, не е нужно дори да се търсят доказателства за безумието на подобна пропаганда. Достатъчно е да изброим няколко имена: Волен Сидеров, Бойко Борисов, Пламен Юруков или малко по-назад, но със същата презумпция: Мирослав Севлиевски, Борислав Цеков, Юлияна Дончева и други знайни и незнайни бойци на обновяването на политическия вернисаж. Е, и? Както се пееше в една популярна песен от 90-а година:
“Къде е сполуката, бе?”

🙂

Някой ден и аз ще се поддам на изкушението да отбележа нещо по-така… преференциално по темата “избори”, “избирателни закони”, права и задължения на гражданите, вкл. на тяхното представителство…, но няма да е днес. Засега – толкоз.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: