ДЗИ: от точки към оценки – 2

След немного кратък размисъл върху казаното от министъра на образованието по bTV тази сутрин, и след публикуването (на страницата на МОН) на съответния материал, от който представям следната картинка:

като че ли разбрах как ще се получават оценки от изкараните точки на проведените зрелостни изпити. Следващият цитат е от посочения материал на бТВ:

По отношение трябва ли да смятаме с рангове или трябва да смятаме по проста линейна скала, все пак решихме, че ще смятаме с проста линейна скала, с две малки корекции – в долната и горната част, обясни министър Вълчев.

Чисто линейно като разделим скалата на 5, колкото са 2,3,4,5 и 6 се получават 18 точки.

от 0 до 22,5 включително е двойка;

от 23 до 40,5 е тройка;

от 41 до 58,5 е четворка;

от 59 до 76,5 е много добър;

от 77 до 94,5 е отличен, но между 5,50 и 5,99 и

от 95 до 100 включително е шестица, поясни министърът на образованието.

Това означава, че от 100 възможни точки…от 0 до 5 е минималното средно познаваемо равнище, без човек нищо да знае. Това е още преди двойката, ако така мога да се изразя, каза министърът. Т.е. човек нищо да не знае по нищо от по всеки един от тестовете. Разбира се там има различен процент въпроси със затворен отговор, но поне 5 от тях той би могъл да познае, без да знае нищо.

Ако приемем, че 5 точки се познават, а също така приемем, че поради напрежението, което децата изпитват, е възможно пък човек да сбърка поради невнимание, други 5, т.е. знае, ги, но така или иначе много е напрегнат, притеснен, бърза, объркал се е и т.н. Бихме приели, че всъщност скалата за разпределение е между 5 и 95, от 0 до 5 е кръглата нула, от 95 до 100 е пълният отличен, т.е пълната шестица започва на 95-тата точка.

Та, “ако приемем”, че “0 до 5 е кръглата нула” и от “95 до 100 е пълният отличен”, както и ако приемем, че “5” е не съвсем кръгла нула, а обикновена чиста двойка, а също така – че оставащите 90 точки (или 180 половинки – от 5 до 94.5) се делят на 5 не заради броя на “2,3,4,5 и 6”, а заради това, че броят на “словесните” оценки “Слаб”, “Среден”, “Добър”, “Много добър” и “Отличен” (без да се брои “Отличен”, когато е “Отличен 6”) е пет, и ако, освен това, разделим 90 на 5 (а не “скалата”), ще се получат по 18 точки за всеки от последните видове оценки.

По този начин би се получила една “скала”, подобна на горната (но без съответните числа от сорта на “3,49”), или както би трябвало да е искал да се изрази Д. Вълчев (ако това е имал предвид):

от 0 до 22,5 включително е Слаб;

от 23 до 40,5 е Среден;

от 41 до 58,5 е Добър;

от 59 до 76,5 е Много добър;

от 77 до 94,5 е Отличен, но не 6, и

от 95 до 100 включително е шестица

Такова разделяне е “Чисто линейно” по отношение на различните видове оценки според словесната част от съдържанието им, но не и според останалата част от оценката (тази, която се записва с някакво число). В частност: първата и последната от четирите групи от по 18 точки (за Среден и Отличен) “носят” по половин единица към оценката, а тези между тях – по една цяла единица!

Е, има и нещо линейно, а и предполагам, че във всяка отделна група от оценки, започващи с еднакви буквосъчетания, разпределянето ще бъде чисто линейно, но “скалата” (ако тази е приетата “скала”) съответства на принципа: За “Среден” и за “Отличен”: от една точка – една част от оценката, а за добрите (и много добрите) – друга.

Може и да съм познал този път? 🙂

Ако е така – ето и картинка:

… с точност до закръгляване… 🙂

 

---

новини | лица | документи | дискусии | избори | връзки | за нас | блог | архив

ДСБ Триадица

Advertisement