16-ти април

На 16 април 1879 г. Учредителното Събрание в Търново приема Конституцията на Българското Княжество, която (на български и руски) “провъзгласява Княжеството за конституционната монархия с парламентарно представителство; урежда държавното устройство в духа на принципа на разделение на властите; предоставя широки права и свободи на гражданите.”

Четиридесетина години по-късно част от гражданите и гражданките на (вече) Царството България, се възползват възможно най-широко от предоставените им права и свободи, като създават икономическия холдинг, наречен Военна Организация на БКП – терористична организация, обединяваща групировки от по 6 човека, които се подготвят за реализиране на различни проекти, финансирани от съответната международна компания-шапка, злокобно известна като Комунистически интернационал.

На 16 април 1925 г., Велики Четвъртък, тези терористи извършват най-големия за времето си терористичен акт – атентатът в църквата “Св. Неделя” в София. При атентата са убити над 200 човека. Ранените са 500!
Днес се навършват 83 години от извършването на този позорен акт!

Двадесет години по-късно съветският ботуш прегазва последното българско царство, събира от поданиците му де-що има колело, жена и часовник, като в замяна оставя на разположение на “народа” – да го управляват – подготвените в СССР бивши български поданици-съветски граждани интернационалисти. И …

На 14 септември 1946 г. тогавашният ВКС написва “Определение 6”, с което “установява и обявява”, че от записани 4 509 354 избиратели правото си да гласуват на т.нар. “допитване до народа”, проведено 6 дни по-рано, са упражнили 4 132 107 избиратели, които са “подали 4 008 417 броя действителни” бюлетини, от които: 3 833 183 “са за “Народна република” и 175 234 броя “за Монархията”.”

Така, на следващата година, е изработена и задействана “Димитровската” Конституция, която е за друга държава, както пише още в началото на текста:

Глава I
Народна Република България
Член 1
България е Народна Република с представително управление, създадена и утвърдена в резултат на героичните борби на българския народ против монархо-фашистката диктатура и на победоносното народно въстание на 9 септември 1944 г.

И, както следва … в броя на тогавашния “държавен вестник” от 20 ноември 1951 е намерил място следният (действащ и в момента, и во веки …?):

ЗАКОН за отменяване на всички закони, издадени преди 9.09.1944 г.
Обн., Изв., бр. 93 от 20.11.1951 г.

Член единствен. Отменяват се като противоречащи на Димитровската конституция и на установеното след 9 септември 1944 г. социалистическо законодателство в България и се считат за недействителни всички издадени до 9 септември 1944 г. закони и законодателни актове.
Изпълнението на настоящия указ се възлага на министъра на правосъдието.

През 1971, след “всенародно допитване”, с гласовете на не по-малко от 99% от гласувалите поне 98% от “народа” (или обратното), е приета “Живковската” Конституция, която отменя предишната (и Конституция, и Народна Република), като запазва името, но обявява НРБ за “социалистическа държава”, ръководена от БКП.

След още двадесет години, без много-много консултации с “народа”, но пък с подписите на няколко (309) “велики депутати”, се “приема” и настоящия основен закон на Републиката…

 



новини | лица | документи | дискусии | избори | връзки | за нас | блог | архив

ДСБ Триадица

Advertisements

3 Responses

  1. Ти си го пожела!
    ***

    ДСБ и Капитал срещу ДПС и Капиталът 1:0;
    Подмяната на вота ми. Други работи и няколко мръсни думи

    I част:

    Мислех да пиша някакви умни неща за последните политически събития, но (очаквано) вчера за пореден път полудях на ДСБ-то и затова ще кажа вкратце за Румбата и след това ще изритам собствената си партия, ама ще я изритам с онзи хъс, с който подпийнал пънкар центрира умряла котка и тя прелита над училищната ограда.

    Та за румбата вкратце. Политическата румба, която бяхме принудени да играем през последния месец завърши с пълен капут за главестия гашняк. Принос за това има цялата демократична общественост, гражданското общество, опозицията, блогерите и глобалното затопляне, което увеличава консумацията на бира, а следователно и повиците за отделяне у гашняците по централния площад на Плевен.

    Нека обаче не се заблуждаваме. Истинската причина да угасне запалчицата беше политическата атака започната, организирана и проведена от ДСБ, около която пърхаха и други опозиционери. Ген. Атанас Атанасов и Иван Костов са хората, превърнали ДСБ в политически гръбнак на “синия терор”. По една голяма червена точка получават Ваньо Танов и Цветан “Ал Бънди” Цветанов, които бяха адекватни. И една черна точка за бизона Бойко, който се държа като жабока Боко, шушумига и трепетлика.

    Вторият голям принос за оставката има в-к Капитал, който изнамери и публикува стенограмата от заседанието на парламентарната комисия. Тази публикация направи оставането на Запалката невъзможно. Истинска журналистика, свобода на словото, гражданско общество и прочие панделки. Четете Капитал и Дневник, от няколко месеца те са супер адекватни и стойностни издания. Не си губете времето със Седем и Гласове, защото храните шушумиги (вж по-горе за бат. Бойко)

    ДСБ и Капитал срещу ДПС и Капиталът 1:0

    * * *

    Вчера се навършиха 83 години от атентата в катедралата Св. Неделя – най-кървавия терористичен акт в историята на тероризма. Рекордът на българските комунисти от БКП (днес социалисти от БСП) по човешки жертви беше подобрен едва 76 години по-късно от Осама Бин Ладен.

    – Финансирани от чужда държава терористи
    – Атентат в катедралната църква на собствената им страна
    – Убийство не на случайни невинни граждани, а на каймака на елита на нацията, – на повече от едно лица по особено жесток начин
    – организирано и извършено от членове на БКП, действащи с благословията на ръководството на управляващата (днес) партия.

    Загиват 213 души, а ранените са над 500. Това прави 700 не семейства, а 700 български рода, които са възмутени не на ценностно, политико-философско или друго теоретично-дърдорковско ниво, а са ударени и осакатени физически, съдбите им са прекъснати или променени завинаги.

    Потомците на тези 700 родове са кръвните антикомунисти на България. Това са най-последователните и непримирими политически противници на БСП. Това са най-лоялните гласоподаватели на СДС (в миналото) и на ДСБ днес. Тези 700 рода са хората, които Бойко Борисов никога не може да измами и да прилъже, не само заради политическите аргументи, а най-вече защото такива като него са цепели дърва и са носели кюмур в домакинствата на такива като тях. Това са хората, които дори Царя не можа да откъсне от политическото тяло на десницата, въпреки цалата си харизма и символиката, която носи.

    Тези 700 български рода вчера не видяха своето политическо представителство в лицето на ДСБ!

  2. II част (продължение на I част)
    За пореден път – не за първи, не за втори, не за трети път. Обикновено, когато ДСБ сгафи обвинявам администрацията – политическия секретар, медиа-центъра и другите, чиято работа е да подсещат и да ръчкат ръководството. Но когато гафът се случи повече от 4 пъти подред, очевидно грешката е системна. Сбъркан или дефектен политически чип.

    Маркс беше прав в едно – в обществото има класи. Класите се борят за влияние.
    Той сбърка като каза, че борбата е за средства на производство и прочие глупости – това е борбата между фирмите в капитализЪма. Онова маллко, което не му достигна, за да бъде прав е идеята, че класовата борба в обществото е между културни модели.

    Има три типа хора. Едните когато отидат във Виена отиват на Опера. Други отиват на Пратера да се возят на влакчетата на ужасите. Трети отиват в някой голям хипермаркет да пазарят. Такъв е живота и така е устроен света.

    Пазарисите ги оставяме без коментар.

    Посетителите на Пратера, дори да попаднат в оперта веднъж – дваж в живота си, чувстват се не_на_място, с лека досада изчакват антракта и въпреки радостта си, че са се поотъркали о културата, не могат да разберат какво намират превзетите сноби в истеричните писъци на някоя дебела жена.

    Посетителите на Операта пък, трудно разбират как може човек да изпитва щастие като гледа пластмасови статуетки на джуджета, които отварят уста с лъвски рев към преминаващите вагончета на детско влакче. Това им се струва инфантилно и тъпо.

    Тези две групи – Операта и Пратера са много различни като хора, като класи и като културни модели. Но поради голямото множество на пазарисите, които давят всичко в море от варварщина (и пластмасови тарелки с остатъци от лютеница/стандартна рецепта и нахапани наполовина кебапчета), през последните 100-тина години Операта и Пратера съжителстват политически. Намират някакво най-малко общо кратно, което да им позволи да намират общо политическо представителство, което да бъде достатъчно силно, за да се опре на ордите на Атила от Илиянци и Кауфланд.

    Ръководството на ДСБ вчера показа, че Операта не му е по сърце. Тях си ги тегли Пратера – захарния памук , вурстчетата и звънкия смях на “големия катапулт”.
    Ръководството на ДСБ вчера не беше политически представител на обединените сили на Операта и Пратера, а “забрави” за единия си крак.
    Ръководството на ДСБ вчера показа, че се състои от хора, чието семейно минало се свързва не с ордени “За Храброст” и подписи върху Търновската конституция, а с бежов вартбург с багажник, щайга с компоти и кора яйца на задното стъкло. …”Трябва да има и такива хора”, както казваше Минко…

    ДСБ се бие в гърдите, че е партия на политическото представителство, а не на властта. Ако иска това да е истина, трябва да избере на кого ще бъде представител. Ако иска да представлява Пратера, може да се ограничи с глупашки задявки, разпространение на шарени запалки с лика на вътрешния министър и имбецилно бутане с лакти със СДС и Атака на тема импийчмънт, кой пръв е внесъл вот и кой втори е поискал предсрочни избори…

    Ако ДСБ обаче има желание да представлява хората от центъра на София, трябва да уважава родовата им памет. Императивно и задължително, дори и да не му идва присърце. Точно както хората от Пратера се насилват да ходят от време на време на Опера, от кумова срама за да не излязат хептен простаци.
    Има три дати, на които задължително ДСБ трябва да прави политическа демонстрация на съпричастност към семействата на своите избиратели:

    01.02

    16.04

    09.09

    Ако ръководството на ДСБ проспива тези дати, ако проспива някоя от тях, ако понякога забравя за някоя от тях – обижда кръвно – на семейство, на майка и на баща, поне половината от своите избиратели. Не само ги обижда, но ги предава. И тъй като благодарение на тези хора е получило място в парламента, което значи спане до късно и свободни следобеди, когато обижда и предава своите избиратели, ръководствто на ДСБ подменя вота им. Когато си гласувал за някого, защото знаеш, че той знае за 16 април, а той после се държи като онези, на които не им пука за 16 април, то това е подмяна на вота. Демек, лошо и безчестно нещо. Мюзевирлък.

    Ръководството на ДСБ има един единствен шанс. Че останалите партии са пълни пазариси. Те не са и Пратер, а са си чисти активисти от Кауфланд. Затова от немай-къде по жълтите плочки ще се гласува за ДСБ. Това обаче ще се случва само до момента, в който някой покаже, че за него 16.04 означава нещо.
    Тогава Операта ще запее онази мръсна песен “Ни съм у-умрял, ша знайш…..”, а депутатите на ДСБ ще си останат в къщи, за да правят компоти, които да сложат в щайга, която да сложат на багажника на вартбурга и да отпрашат на село. Онзи същият вартбург от началото на приказката.

    Ако сравним партията с куче, то ДСБ от вчера не е моето домашно куче, член на семсйството, което целувам в устата, храня с вносни гранули, реша с гребен след работа, ваксинирам срещу глисти и чиито лайна събирам в найлонче. Партията, която проспа (за пореден път) атентата в Св. Неделя, все по-устойчиво се превръща в квартално куче, което почесвам зад ушите от време на време, понякога маха с опашка пред входа, понякога получава някой кокал от джоланчето, но като цяло няма да забележа ако Бате Бойко прибере в приюта си и евтаназира.

    И понеже вчера платих членския си внос за миналата година, мисля за тази да не плащам. И да престана да бъда партиен член, а да стана “регистриран симпатизант” и евентуален гласоподавател, под условие.

    Хубавото е, че блогерското братство беше далеч по-културно и устойчиво в своя “цивилизационен избор”. Гантри, Радан и много други хора отбелязаха 16.04.

    Днешните оперативно интересни гашняци в правителството са генетични потомци и преки политически наследници на онези терористи от 1925 г. Ако престанеш да водиш класовата борба, която те започнаха срещу теб преди 83 години, ще изчезнеш. Или по-лошо. Ще се качиш на вартбург…

  3. Поискал – получил! Благодаря за споделеното, templar!
    … и нещо като отчет-вместо РКО 🙂 :
    01.02
    https://mydsb.wordpress.com/2008/02/01/dsb2008020101/
    16.04
    https://mydsb.wordpress.com/2008/04/16/dsb2008041601/
    09.09
    https://mydsb.wordpress.com/2007/09/09/2007090901

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: