ПАРИТЕ НА СОФИЯ

една статия за столичния бюджет (и не само) от Вили Лилков – общински съветник от ДСБ в София


ПАРИТЕ НА СОФИЯ

Вили Лилков

Парите на София не достигат и все повече няма да достигат. През последните години столицата се пренасели и презастрои в резултат на огромната инвестиционна активност. В криза са транспортната и комуникационната системи на града. Управлението на отпадъците става все по-трудно и все по-скъпо, парковете линеят, въздухът е замърсен, а овехтялата инфраструктура се нуждае от обновяване. Необходими са огромни капиталови разходи. Същевременно ежегодно нарастват разходите за текущата издръжка на града. Отдавна е назряла необходимостта от сериозно планирано, обосновано и обществено прието нарастване на бюджетните приходи. Това е истинското предизвикателство пред общината в областта на финансите за следващите години.

Бюджетът на столицата е финансовият инструмент за провеждане на политиката на кмета и неговата администрация и той показва в състояние ли са те да се справят с тези предизвикателства.

Проектът за бюджет за 2008 г. предвижда приходи и разходи за 869.1 млн. лв. За 2007 г., при планирани приходи в размер на 629.6 млн. лв, постъпленията в бюджета са 818.7 млн. лв, а изразходвани от тях са 687.8 млн лв. Така е формиран преходен остатък от 2007 г. за над 130 млн лв. През настоящата година се планира приходите на общината да нараснат спрямо 2007 г. с около 50 млн. лв, а ако се добави и преходния остатък, разликата с “бюджет 2007” ще е над 180 млн. лв.

Какво означават цитираните дотук числа, ще получат ли софиянци по-високо качество на услугите и гарантира ли “бюджет 2008” рязко дръпване напред в развитието на града ни?

Реалното нарастване на приходите на СО в сравнение с 2007 г. е 7%, а при добавяне на преходния остатък то е 26 %. Първото от двете числа е близко до прогнозната годишна инфлация от 4.5% , която е заложена в бюджета, и която със сигурност ще бъде надвишена. Общината потребява основно горива, енергия, строителни материали и труд, за които годишната инфлация е многократно по-висока. Следователно планираните 869.1 млн. лв. за 2008 г. няма да осигурят на софиянци по-високо ниво на услугите спрямо 2007 г. Рязко „дръпване напред” не може да се очаква.

София има значително по-високи местни приходи на жител в сравнение с другите градове в страната. Но преотстъпеният от държавата размер от данък общ доход на софиянци, като относителен дял намалява от 2003 г. Отпадна и пътния данък, а като малка компенсация патентният данък от 2008 г. “се даде” на общините.

Националната политика за финансова децентрализация през последните години по-скоро утежнява финансовото положение на СО, вместо да го подобрява. На общината се прехвърлиха задължения на държавата без необходимото финансово осигуряване, например задължението СО да приема огромна част от обектите на строителството, да извършва обследвания на сградите за енергийна ефективност, да изработва стратегически карти за шум и др. Може би част от решението за стабилни приходи на столицата се съдържа в идеята за Закон за София, чрез който държавата най-сетне да поеме своите ангажименти към нея. Този въпрос се повдига периодично, но няма изгледи да бъде решен скоро, поради липсата на обща воля за това между политическите сили.

Но София е градът с най-много инвестиции, с най-висок доход на глава от населението – почти два пъти повече от средния за страната. От гледна точка на собствените приходи това е най-независимия град в България. София има уникални възможности за получаване на европейски пари и привличане на чуждестранен бизнес. Столична община има сериозни приходи от имуществени данъци, заради високите данъчни оценки на недвижимите имоти и активния пазар с жилища.

Положителен е фактът, че след преминаването на данъчните служби към общината, в резултат на по-добра организация и стимули за данъчната администрация се повиши събираемостта и се събраха вземания за предходни години. Относителният дял в приходите на общината от местни данъци през периода 2003-2006 г. е около 28%, за 2007 г. – 22.8%, а за 2008 г. се планира този дял да бъде 25%.

В момента обаче кметът предвижда изменение в данъците, преди да е приета Наредба за местните данъци и такси от СОС и преди той и управляващото мнозинство от ГЕРБ да са заявили своите намерения по данъчната политика за мандата на управление. Предвижда се данъкът върху недвижимите имоти за 2008 г. да бъде увеличен с 33 %, а данъкът на превозните средства да нарасне с 25 %. Без ще остане данъкът при възмездно придобиване на имущество, постъпленията от който всяка година се преизпълняват значително, а в проекта за бюджет очакваните приходи са силно занижени. Ниска е събираемостта от данъка върху превозните средства (по данни на администрацията тя е 60 %!) и е логично усилията й да се насочат към повишаване на събираемостта. А ако се вярва на заявените намерения* на ГЕРБ трябваше да имаме задържане на данъците на най-ниски равнища и увеличаване на събираемостта им. Повишаването на данъците е сериозна стъпка и тя трябва да бъде публично дискутирана и придружена с ангажименти за разрешаване на конкретни проблеми на столицата.

Делът на доходите от собственост в общите приходи е 6-7% за периода 2003 – 2006 г., за 2007 г – 3.8%, а за 2008 – 4.6%. Една от причините за намалението е неизпълнението на приходите от реклама, които и през 2008 г. ще останат ниски, въпреки че СОС гласува наредба за рекламата, с която рязко завиши цените за рекламна дейност. Същото се отнася и за приходите от отдаване под наем и разпореждане с недвижими имоти, собственост на СО. Съвсем скоро предстои да се приеме наредба, с която цените за отдаване под наем и разпореждане с имущество на общината рязко ще се завишат. И това явно не е отчетено в проекта за бюджет.

Изключително ниски са постъпленията от наложени глоби и санкции – при планирани 7.5 млн. лв. приход за 2007 г. в бюджета са постъпили само 2.4 млн. лв. За 2008 г. са планирани 2.7 млн. лв. При годишна издръжка от 3.1 млн. лв. на Столичния инспекторат (който, заедно с районните кметове, осъществява контрола в столицата и санкционира нарушителите) тези приходи означават провал за кмета и неговата администрация в упражняването на контрол в столицата. Едно звено с подобен статут би могло да осигури годишната си издръжка само от глобите, които налага в рамките на един месец, а не да се издържа от таксата смет, която плащат столичани.

Аналогична е и ситуацията с туристическата такса – ежегодно от 2005 г. до 2007 г. включително, се планира приход от нея в размер на 1.8 млн. лв, който не може да бъде постигнат. За 2008 г. планираният приход е отново 1.8 млн. лв, при проекто-бюджет за издръжка на общинското предприятие за туристическо обслужване за 2008 г. около 700 хил. лв!

Общината не предприема адекватни мерки по отношение оптимизацията на общинските разходи. Разходите за чистене на града и дейностите, свързани с управлението на отпадъците, падащи се на жител на столицата са най-високите в страната. За 2008 г. се предвижда такса смет да не се променя, но е сигурно, че планираните постъпления ще бъдат отново надвишени, заради интензивното строителство и влизането в екплоатация през годината на нови жилищни и нежилищни имоти. За 2007 г. са постъпили с 27% повече средства от такса смет спрямо първоначално планираните. При тези факти буди недоумение силната съпротива на кмета и администрацията му срещу предложението на общинските съветници от ДСБ да се даде право за 5% отстъпка при заплащане от гражданите на пълния размер на такса смет в определен срок.

Разходите за преференциални пътувания в градския транспорт надхвърлят 10 % от общите разходи за 2007 г. и има изгледи да се запазят, като относителен дял и през настоящата година. На практика с тази сума напълно се субсидират около 95 млн. пътувания годишно, а общината не полага ни най-малко усилие да насочи тази скъпа преференция, която плащаме всички, към тези наши съграждани, които наистина заслужават подкрепа. Още повече ПП ГЕРБ приема*, че солидарността в управлението се изразява в насочване на помощта само към бедните и крайно нуждаещите се.

Политиката на управлението, отразена в “Бюджет 2008”

Политика на администрацията на Столична община е всяка година да подценява приходите и разходите при изготвяне на общинския бюджет. Причината е, че тя извършва бюджетен анализ по най-лесния начин – историческия – на база дебит/кредит, разходи и приходи от предходната година, без наличие на тригодишна бюджетна прогноза, както изисква Наредбата за съставяне, изпълнение и отчитане на бюджета на СО.

По същия начин стоят нещата и с разходната част на бюджета, за която същата наредба изисква те да се планират при наличие на разработена и актуализирана прогноза. Фактът, че редица обекти от инвестиционната програма, дори при наличието на средства, остават неизпълнени и се прехвърлят от година в година, говори че общинската администрация няма капацитета да ги усвоява. В последните години в столичния бюджет се формира преходен остатък, който расте в геометрична прогресия. За 2003 г. той е 2.8 млн. лв; за 2005 г. – 32.6 млн. лв; за 2006 г. – 65.6 млн. лв, а за 2007 г. – 133.2 млн.лв. Така през годините се прехвърлят средства, осигурени от данъкоплатците срещу които те не получават публични услуги. В проекта за бюджет за 2008 г. този проблем е коментиран само с едно изречение. Липсата на анализ ни гарантира, че и през 2008 г. картината с преходния остатък няма да е по-различна.

Утвърдена практика е големи общински средства да се разходват в края на годината, след актуализация на бюджета, набързо, чрез разделяне на обществени поръчки и с отлагателни условия, уговорени с фирмите-изпълнители за парите, които не могат да останат като преходен остатък в бюджета. Тази схема често е предпоставка за корупция и сериозно затруднява районните кметове, които са принудени да правят гимнастика със закона, за да не загубят средствата, които са получили в началото на декември и трябва да похарчат до края на годината.

Има и обективни причини администрацията да не може да предвиди част от своите приходи, защото не е наясно с това какво отделните министерства ще отпуснат от своите бюджети през годината по различни програми и проекти. Това всъщност е проблем на всички общини в България, който не се решава от управляващите, въпреки настояванията на НСОРБ. Правителството засега не желае да концентрира тези средства и да позволи предварителното им планиране от страна на общините, защото става въпрос за властови ресурси и възможност за политическо влияние върху местната власт.

За 2008 г. са заложени същите приоритети (образование – основен ремонт на училища и изграждане на детски градини; изграждане на метрото; транспортна инфраструктура; управление на отпадъците), както и за 2007 г. Положително е, че за първи път тази година към проектобюджета е приложен изисквания по закон отчет за състоянието на общинската собственост и резултатите от нейното управление по видове и категории обекти, както и годишния отчет за състоянието на общинския дълг. Рязко са завишени и средствата за проектиране и отчуждаване, което се подкрепя от общинския съвет.

Същевременно не е направен задължителния анализ на резултатите по изпълнението на приоритетите от предишните години и целите, които са постигнати. Едва ли обосновка от сорта “тази година повече средства от предходната”, е най-доброто основание да бъдат харчени публичните пари. От обяснителната записка на проектобюджета не е ясно, кои са тези 30 проекта, които СО е разработила за кандидатстване по европейските програми и каква е ролята в този процес на представителството на София в Брюксел. Заслужава да бъде отбелязан факта, че по настояване на общинските съветници са предвидени 200 000 лв, за разработване на проекти за развитие на гражданското общество и на проекти за финансиране от европейските фондове.

През последните години СОС прие различни стратегии и програми, които се изискват по закон – за развитие на градския транспорт, за образованието, за физическото възпитание и спорта, за зелената система, за управление на отпадъците, за туризма и пр. Същевременно всяка година при съставянето на бюджета кметът не представя анализ за тяхното изпълнение. Освен това кметът не е представил на СОС все още своята програма за управление, която се изисква по ЗМСМА и която трябва да е в основата на изработване на общинския бюджет.

Така че програмното бюджетиране, широко прокламирано* от мнозинството на ГЕРБ и поемането на задължението за “залагане на ясни цели и задължение за регулярно отчитане на нивото на постигане на заложените цели и предварителна и последваща оценка на ефективността на похарчените средства”* остават само добро пожелание. Ако добавим и факта, че все още не е приет Общинския план за развитие на столицата ще ни стане ясно, че общинският бюджет е отражение на неориентирана общинска политика, без ясна визия, поради което модерната публична политика в София, от която всички се нуждаем, се подменя с политика за публиката.

 

* “Управленска програма на партия ГЕРБ”

 



новини | лица | документи | дискусии | избори | за нас | блог

© ДСБ Триадица

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: