21 април (4 май) 1903 г.

Днес се навършват 105 години от убийството на Гоце Делчев в с. Баница, Сѣрско, Егейска Македония (тогава в Османската империя, днес - в Европейския съюз).

Четири години преди това Гоце Делчев пише (в писмо до Никола Малешевски):

София 5/1 99 г.

Колйо,
Всичкитѣ ти писма досега изпратени отъ тебъ и чрѣз тебъ, съмъ получилъ. Отцѣпленията и разцѣпленията никакъ да не ни плашатъ. Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть! Ако тая болѣсть не съществуваше въ нашитѣ прадѣди, отъ които е наследство и въ насъ нѣмаше да попаднатъ подъ грозния скиптъръ на турскитѣ султани. Нашъ, разбира се, дългъ е да не се поддаваме на тая болѣсть, но можемъ ли сѫщото да направимъ и съ другитѣ лица? Пъкъ имаме заето и нѣщо отъ гръцкитѣ болѣсти, а именно - колко глави, толкозъ капитани. Пустата му слава!… Всѣки иска да блѣсне, па не знаѣ фалшътъ и на тоя блѣсъкъ. Вай на тезъ надъ страданията на които всички тѣзъ комедии, дѣтъ се разиграватъ.

През 1904 г. Пейо Яворов пише и издава книга-биография на Гоце Делчев, която се намира и в интернет, например, на адрес: promacedonia.org/gd/index.html, от която представям тук няколко цитата:

ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Пейо Яворов
(Първо издание - София, 1904 година)

Предговор

Делото на Каравелова, Ботева и Левски, освобождението на целокупната българска родина чрез революция, беше осуетено, ако не случайно, поне твърде неочаквано. То се знае, апостолите на българската свобода не мислеха, че петвековния роб ще види боева сполука. Но те имаха пред вид сигурен политически успех.
Българското движение, оставено да се развива в еднъж усвоената посока, рано или късно би достигнало целта си. Мизия, Тракия и Македония в неразривно единство стъпка по стъпка напред биха получили самоуправление. Народът, изнесъл на плещите си трудната борба, горд в съзнанието на извършения подвиг, би знаел да цени благото на свободата. И нашето племе, свършило предварителната работа по формирането си като политическа единица, би се предало на тихо културно развитие като достоен член от семейството на културните човешки племена.
…
Трескавата бунтовна работа, която последва, направи от целия народ една могъща революционна организация. Решителната борба, която се поведе, направи от робската страна едно необозримо гробище на светци. Хиляди образи на загинали в цветуща младост ратници греят с непомрачимия блясък на едно безпримерно себеотречение, на едно беззаветно самопожертвувание. Между тях обаче винаги ще заема първо място ликът на човека, най-добра биография комуто един ден ще бъде пространната история на македонското революционно движение отначало досега. Името на тоя човек стои като заглавие на книгата ни.

… всъщност излизаше, че може би цялата европейска част на империята е превърната или скоро ще бъде превърната на една динамитна мина. … Разбира се, Гоце беше хванат на първо място, понеже стоеше налице сред младежта в своя град…

– Ти ще ми кажеш право, къде сновеш постоянно насам-нататък? – лукаво подзема каймакамина, като мисли да смути Гоця с тоя въпрос.
– Млад съм, каймакам ефенди – отговаря последния с полусрамежлива усмивка, – знаете сами, не може инак.
– Ами дина-мита? – провлача кайманаминът и гледа остро изпод вежди.
– Дина, Дина, ефендим, коя Дина казахте? С никоя Дина не съм имал работа…
– Бре, даскале, какви глупости ми дрънкаш; питам те дали си комита, разбираш ли, д а л и с и к о м и т а?
– Ух, аз пък се уплаших да не са ме набедили нещо…?
– Аллах, аллах! Даскале, царя дава правдини на раята [5], ама това не те интересува, махни се!

Новата 98-а година почва за Гоце с нови грижи по саблерската работилница, напусната от майсторът-арменец още през есента и несръчно уреждана от несръчни майстори хъшове… За десетина месеца от Саблер бяха изпратени дар на султана около 1500 всевъзможна големина бомби и няколностотин разни видове брадви, лопати и чукове.
Гоце прекарва цялата останала година в неуморни старания да прехвърли по възможност повече материали в Турско.
…
Направи се нужната агитация пред надлежните дружества, върховния комитет – Станишев и др. – биде предизвикан да свика конгрес през май 99-а – и г. Б. Сарафов пое главатарството на легалната македонска организация в България.

Гоце потрива ръце: «Най-после можем да се надяваме, най-после все ще излезе нещо, че инак – пфю!»…

Големите нужди пораждат и големи надежди.

В края на 98 година тия вън от закона хора достигнаха едно внушително количество. Тук-там по своя инициатива те бяха образували групи, които действуваха много по-успешно, отколкото единичните лица.
…
Още в началото Гоце беше натоварен с грижата да уреди чета за всяка революционна околия. Той биде признат и за началник на всички чети в Македония. Нека притурим – и на всички чети в присъединеното към общото съзаклятие Одринско.

В един-два месеца Гоце обходи почти цяла Западна Македония. През всичко това време турските власти го диреха най-усилено и султанът обещаваше за главата му по 500 или по 1000 лири. А той играеше на «криш-миш» с военните патрули в Тиквешко или пътуваше с файтон в Прилепско, или беседваше с осъдени другари из тъмниците в Битолско, или се надгонваше с потерите в Леринско и Костурско. И познатия Дервиш ефенди говореше в Скопие на българите: «Кажете на тоя юнак Делчев, че аз искам да го видя и да му се поклоня – от цар до говедар ний сме вече изморени, а той сам не се уморява…»
…
След Гоцевото заминаване в Турско изпратените там първи върховнокомитетски чети бяха принудени от революционната организация да се върнат подире. Върховния комитет стана по-отстъпчив и през октомври биде отново прието майското съглашение между скараните организации. Но примирието не трая ни ден до пладне. Защото вече и двете страни се познаваха твърде добре… И върховния комитет, и революционната организация бяха приели съглашението само да печелят време.
…
Върховния комитет изпращаше нови чети против революционната организация в Турско – нападаше я в крепостта й. Революционната организация усвои същата тактика. Чрез представителство и съчувственици тя предприе агитация против комитета в средата на дружествата из България – нападаше го в крепостите му. С тая цел биде основан по Нова година – 1902 – и в. Дело, който даде на читателите си 30 статии върху нарушената от комитета директива – и нито три, поне за разнообразие, против Турция…
…
Борбата с върховния комитет беше за Гоце само една безкрайна мъка. Тая борба не увличаше до самозабрава като работата в Турско. Гоце оставаше съвсем чужд на озлоблението, което обземаше двете противни страни. В интимен кръг той често въздишаше болезнено. «Клета Македония! Нейните херои почти забравиха общия враг, за да са изпоядат едни други; разпрата с върховистите ни се налага, но тя би могла да бъде и по-малко отвратителна.»

Въстание през май? Село Баница
…
И Гоце излагаше своя план за по-нататъшно действие.
– Ний имаме зад себе си – говореше той. – примера с арменците, а пред себе си – изгледите, които ни открива австро-руското съглашение. Освен това престъпно е да се освобождава народ чрез преднамерено създавани пожарища и касапници. Инак ний ще заприличаме на просякът, който човърка раните си и вади гноища и кърви, за да застави хората да се избавят с един десетак от зрелището на една гнъсотия.
– И практически съображения – учеше той – ни налагат борбата с най-голяма икономия на средства и сили. Ний не сме сигурни, че като предизвикаме турците на плен и опустошение, непременно ще предизвикаме и намесата на великите сили. А не сме сигурни още, че даже и ако последва една европейска намеса, непременно ще ни се даде и нещо, което достатъчно би оправдало една крайна жертва.
– Ний тряба да почнем – смяташе той – с нападения от страна на четите върху аскерски отделения и с атентати от страна на решителни момци по железопътни линии, също и по държавни учреждения. И да продължим така, но всякога далече от българското население, което не тряба да излагаме на турски преследвания и жестокости. Българите в Македония носят почти сами върху гърба си товара на революцията – и те са нужни, за да се продължи борбата ни, докато постигнем крайната си цел.
– Да се хвърли цяло Турско в анархия, да се разклати царството на султана от основа, да се направи положението нетърпимо понататък… И по тоя начин, изобщо казано, да се заставят ония, които днес в името на всевъзможни интереси треперят над едно варварско statu-quo, да предприемат, пак в името на тия си интереси, промяна към една по-човешка наредба.
– Разбира се, друго е, ако бихме имали една нова гръцко-турска или някоя сръбско-турска, или най-после българо-турска война; обаче лошо бихме отплатили на България за многобройните нейни жертви подир нас, ако искаме да я вкараме боса в огъня.

Тъй проповядваше Гоце, защото само любовта към народа го ръководеше на всяка стъпка в бурния негов живот.
…
В Х. както трябаше да се очаква, Гоце беше успял в мисията си: новогодишното решение се изменяше в духът на неговия план. Така щото организацията щеше да предприеме само едно усилено до най-висока степен движение посредством четите, а не въстание посредством цялото население. А да се подготвят по-добре четите, повсеместните действия се отлагаха за през август. Нима Гоце искаше да умре през април?
…
На 19 април вечерта Гоце пристига в с. Баница, немного далеч от Сер.
…
На 21 април рано сутринта Гоце и другарите му биват разбудени от една бабичка, която влетява при тях изгубила и ума, и дума:
– Станете, момци! Аскер загради селото и търси по къщите…
…
С гордо вирната глава и с пламък в очите Гоце повежда малката си дружина срещу неприятеля. Обаче подир минута обсадителите изсипват с викове върху тях градушка от няколкостотин куршума.
– Лягайте! – командува Гоце, като прави същото край една малка пресъхнала речица.
– Раниха ме – обажда се глас измежду момчетата. – Майко, умирам – чуе се по-нататък. – Убиха Димитра – вика трети…
– Кучета! – псува Гоце и гръмва срещу турците. Но преди да затвори, един куршум го шибва в гърдите – и бликва струя гореща кръв…

Почти едновременно с Гоце биват убити още шестима, в това число и Гущанов. Останалите живи влазят в една плевня, отдето след цял ден сражение се измъкват незабелязано между пламъците на Баница, цяла изгорена.

– Петнадесет часа – спомня си г. Хаджидимов – турците не посмяха от куршумите ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гробът на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата…

Защото осиротяваше цял народ.