Чл. 58 – за ПР и за други граждани

Денят 16 април – Ден на чудовищния атентат от 1925 г., както и на Конституцията (Търновската, за никоя от следващите след нея не съществуват неопровержими данни, че е приета, в съответствие със законоустановените норми!), през 2008 г. продължава с исторически ПР-събития. Бил отишъл г-н Първанов да отбелязва някъде Деня – на Конституцията, не на атентата! ПРеценил бил той, че трябва да каже нещо за Конституцията пред журналисти, и чрез тях – пред “нацията”, за чието единство, или поне за неговото олицетворяване се предполага да отговаря (президенът на Републиката, не непременно гражданинът Първанов).

Та, гражданинът Президент казал на журналистите да предадат на гражданина Юруков (Председател на СДС) повече и по-задълбочено да чете Конституцията, където, както всякакви хлапета знаят, “няма и не може” да бъде намерен записан график на заседанията на Консултативния съвет за национална сигурност.

Аре сега!
Аз ще пиша, а двамата посочени граждани да четат и да се пробват в анализа на записаното в основния закон на Републиката!

Ето – най-напред текста на Чл. 58:

Чл. 58.
(1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.
(2) Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите.

На този текст от Конституцията гражданинът ПРезидент ПРедлага следното изявление:

Консултативният съвет за национална сигурност ще бъде свикан, когато това е необходимо.

Цитатът е от агенция ФОКУС, но “протече” и по останалите информационни и други ПР-агенции.

Съществуващият, по волята на чл. 100 от Конституцията, Закон за КСНС разпорежда “когато това е необходимо” да се превежда като “най-малко един път на три месеца” – за редовни заседания – като задължение, а не право на свикващия – четете, бре, поне този материал е кратък и ясен – ето го целия (с все ал. 2 от чл. 5):

ЗАКОН ЗА КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ

Чл. 1. Консултативният съвет за национална сигурност е съвещателен орган по въпросите на националната сигурност.
Чл. 2. (1) Консултативният съвет за национална сигурност се възглавява от президента на Република България.
(2) Членове на Консултативния съвет за национална сигурност са:
1. председателят на Народното събрание;
2. министър-председателят;
3. министърът на отбраната;
4. министърът на вътрешните работи;
5. министърът на външните работи;
6. министърът на финансите;
7. председателят на Държавна агенция “Национална сигурност”;
8. началникът на Генералния щаб на Българската армия;
9. по един представител от всяка парламентарна група.
(3) В зависимост от обсъжданите въпроси по решение на Консултативния съвет за национална сигурност за участие в заседанията му могат да бъдат привличани и други държавни и политически лица.
Чл. 3. Консултативният съвет за национална сигурност обсъжда въпроси, свързани със:
1. външната и вътрешната политика на страната във връзка с националната сигурност;
2. гарантирането на гражданския мир, обществения ред, правата и интересите на българските граждани;
3. действията по пресичане или предотвратяване на възникнала опасност за националната сигурност.
Чл. 4. Консултативният съвет за национална сигурност изготвя становища и предложения.

Чл. 5. (1) Заседанията на Консултативния съвет за национална сигурност са редовни и извънредни.
(2) Редовните заседания се провеждат най-малко един път на три месеца.
(3) По решение на президента на Република България или в случаите на чл. 100, ал. 4 и 5 от Конституцията на Република България се провеждат извънредни заседания.
(4) Заседанията се провеждат при кворум най-малко две трети от състава на Консултативния съвет за национална сигурност.
(5) Заседанията на Консултативния съвет за национална сигурност са закрити.
Чл. 6. За организирането, разпределението и провеждането на своята работа Консултативният съвет за национална сигурност приема вътрешни правила.
Чл. 7. Средствата, необходими за дейността на Консултативния съвет за национална сигурност, се осигуряват от бюджета на Президентството.

Преходни и Заключителни разпоредби
§ 1. Този закон се приема на основание чл. 100, ал. 3 от Конституцията на Република България.
§ 2. Изпълнението на закона се възлага на президента на Република България.

Правото на Президента да определя “когато това е необходимо” по друг начин е за извънредни заседания, ама кой е питал гражданина Първанов за това (освен, евентуално, жена му )!

Последните думи, написани в този закон, задължават един от гражданите на Републиката да върши малко допълнителна работа, когато бъде избран за президент – в случая просто му се възлага изпълнението на закона – такъв, какъвто е!

Айде, приятно четене и анализиране.
А, и като стигнете до 58-ия член от Конституцията, да не спрете с четенето – вижте и следващия!

Пък дали неизпълнението на задължения по Конституция е нарушение на Конституцията – да се произнасят компетентните народни слуги, които затова са избрани!

 

---

новини | лица | документи | дискусии | избори | връзки | за нас | блог | архив

ДСБ Триадица